10. ДЕВНЯ

Девня е град в Североизточна България. Той се намира в община Девня, Област Варна и е в близост до град Провадия. Старото му име е Девне. Градът е трети по големина в областта след Варна и Провадия и е административен център на Община Девня. Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е кръстил града в чест на сестра си Марция. В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села - Девня, Река Девня и Марково. В края на 1950-те започват строежите на девненските заводи. През 1960-те Девня е обявена за град с кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (построен с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес кв. „Химик“ не съществува на практика, никой не живее там и повечето блокове са съборени. Болницата е преместена от там в кв. „Река Девня“ - сегашното име на „Изворите“. „Нанко Недев“ се нарича кв. „Девня 1“, а „Повеляново“ запазва старото си име. Грандиозно скално, може би тракийско светилище 2 км северно от Девня и леко югозападно от кариерата за циментовия. В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни. Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един - "Вълшебен извор" Слабо проучен античен амфитеатър. Музей на мозайките Музеят на мозайките в Девня е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сграда с мозайки (villa urbana), построена в края на III - началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250-251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век. Сградата заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м (север-юг) и ширина 37,75 м (изток-запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (атриум) (11,11 х 5,87 м), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата (с диаметър 0,76 м), заобиколен от 3 страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил) (92,63 кв. м), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения с обща площ от 1402 кв. м. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки - едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на БТС. Посещения: 10:00-16:00 ч.; почивни дни - събота и неделя.