Общинска администрация Царево

Царево, известен в миналото като Василико и Мичурин, е град и пристанище в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево. Община Царево се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 13 населени места Площта, която заема, е 681 км2. Град Царево е разположен на три малки полуострова и съответно на четири залива, което го прави уникален за България. Разположението на града наподобява това на Рио де Жанейро в много по-малък мащаб (многото заливи и малки плажове, близостта до планината). Бреговата ивица е много разчленена, редуват се скалисти полуострови с неголеми живописни плажове. Петте брегови ивици със статут на плаж са: Цетрален плаж с дължина 420м в непосредствена близост до центъра на града; Нестинарка д. 690м в квартал Василико; Попски плаж д. 350м, северно от града; Арапя д. 600м намира се на 2 км в посока Лозенец; Оазис д. 800м намира се на 3-4км в посока Лозенец. На юг от града се намира връх Папия 502 м надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е изумителна. Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района. Приморската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове — лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките. Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците. Населени места в община Царево: Ахтопол Бродилово Българи Варвара Велика Изгрев Кондолово Кости Лозенец Резово Синеморец Фазаново Царево История Известните имена на селището в писаната история са следните: Царево, Василико (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г) Царево (до 1950 г.), Мичурин (до 1991 г.) На 3 км. северно от Царево, в акваторията на къмпинг „Арапя“, са открити археологически останки от късната античност. При подводни проучвания, проведени от проф. Велизар Велков, са намерени амфори от IV — VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия и Константинопол. В самия град, на южния полуостров, има останки от средновековна крепост. Късноантична и средновековна крепост има и на близкия странджански връх „Папия“. С името „Василику“ градът се споменава най-рано от арабския географ Идриси през XII в. Като пристанище Василикос се споменава и през XV — XVI в. За малката крепост на южния нос на Царево малко повече данни дава турският пътешественик Евлия Челеби. През 1662 г. той я нарича „Василикоз бургаз“. Според него „бургас“ на гръцки език означава „крепост“. Василикос фигурира в официални данъчни регистри на кааза Анхиало от втората половина на XVII и през XVIII в. Името Басилик се чете върху картата на европейската част на Турция от Кристиян Готлиб Райнхард. Тя е изработена през 1821 г. и е отпечатана Фридрих Кампе в Нюрнберг през 1832 г. Градът Василико е отбелязан и в руската карта на генерал Хатов от 1828 г. През 1829 г., според Г. Енехолм, във Василико имало 220 къщи, а според друг документ от 1831 г. градът наброявал 434 къщи и 1831 жители. От неговото пристанище са тръгнали с два товарни кораба първите странджанци, решили да се преселят в тогавашната Руска империя. През османското иго съществували т. нар. „законници за пазара” и почти всяка касаба (градско селище) имала такъв законник. Василико е бил една от тези „касаба|касаби“ на Странджанското крайбрежие. Той имал съответните „законник за пазара“ и „пристанищен законник“, датиращи още от втората половина на XVI в. През първите години след средата на XIX в. във Василико е открито гръцко училище. Тук се учат и деца от близките странджански села. Градът е известен с риболова си, но още по-широка известност имало неговото традиционно корабостроене. То било улеснено от пясъчния бряг близо до полуострова и от изобилието на дървен материал, произвеждан в Странджа. Тук пристигали необработени трупи от района между Малко Търново и Лозенград (днешен Кърклиси). Готови талпи, греди и дъски идвали от съседния връх Голец и от равногорието при Атлиман. През миналия век всяка черноморска корабостроителница строяла специфични плавателни съдове. Белег на василиковските плавателни съдове бил силно издаденият, остър вълнорез. И понеже тази част на кораба се нарича на гръцки „карина“, жителите на Василико носели прозвището „какарини“. Тук се правели малки и средни кораби от обичайните за Черно море тогава каици, чекета и гемии. По-рядко били строени и по-големите трекандини. През първата половина на миналия век във Васипико имало фпотилия от 42 кораба. Дванадесет от тях били около 200-тонни шхуни, баркове н тримачтови гемии. Във Василико имало 5 риболовни сдружения на паламудоловци. Рибарите разполагали с 10 даляна. През някои сезони уловът надхвърлял 2 000 000 риби. Както през Средновековието, така и през XIX в., оттук се изнасяло жито, произвеждано в района. Около града съществували 10 вятърни мелници и 1 воденица. Това позволявало да се изнася и брашно, а също така да се предоставят запаси на минаващите оттук кораби. Освен зърнени храни в околността се произвеждало и много грозде, което давало над 6000 ведра вино годишно. Активното население било групирано в сдружения на рибарите, моряците, капитаните, корабособственииите и търговците. Василико поддържал търговски връзки с вътрешността на Странджа, а по море със столицата Цариград и други пристанища на Мраморно море и Егейско море. Стопанският възход продължил до 30-те години на XIX в. Демографският срив след подписването на Одринския мир между Русия и Турция на 2 септември 1829 г. се отразил преди всичко върху стопанския му живот. След Освобождението Василико останал в периферията на Османската империя, близо да границата със свободна България. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската война — 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. Според преброяването в 1926 г. Царево (Василико) имало 308 къщи и 1348 жители, от които 778 бежанци от Източна Тракия. Сега има 5273 жители. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“. През 1931 г е построено пристанището, което беше ремонтирано и разширено през предходните две десетилетия. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение. В началото на осемдесетте години на XIX век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на XIX век.