Общинска администрация Цар Калоян

Община Цар Калоян е разположена в Североизточна България, част от област Разград. Граничи с общините Разград, Ветово, Иваново и Попово. Общината се състои от 3 населени места. Административен център е град Цар Калоян. Цар Калоян е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград и е в близост до град Разград и град Русе. Градът е административен център на община Цар Калоян. Селото носи името Торлак до 1934, когато е преименувано на Цар Калоян. През 1951 година е преименувано на Хлебарово, а през 1981 г. е обявено за град и е върнато името Цар Калоян. Градът е разположен в североизточната част на Дунавската равнина, през която тече река Торлашки Лом, наричана още Хлебаровска и Царкалоянска, която преминава през местностите Габъра и Долап дере. Тя извира от село Езерче, преминава през Цар Калоян, след което се влива в река Бели Лом – източно от село Писанец. Общата площ на землището е 63000 декара, от които 42000 са обработваеми, а по-малко от 10000 дка са останали гори. Климатът е умерено-континентален. Преобладават ветровете от запад-северозапад. Населени места Езерче Костанденец Цар Калоян История Първите археологически и исторически изследвания на района на Цар Калоян са направени през 1914 година от професор Карел Шкорпил. Значително по-късно, през 1974-79 година, подобно изследване е направено от голяма експедиция под ръководството на Ара Маргос. Исторически записки се намират и в изследванията на Анани Явашов - изследовател и историк на Разградсия район. Подробно изследване на населението и в частност на капанския етнос, с който е населен града, са правени в продължение на много години от професор Иван Коев. В района са намерени следи от различни култури. Тракйски са селищни-те и нагробните могили. Останки от укрепление и мраморен релеф на богинята на земеделието и плодородието Церера дават сведения за живот през римското владичество. В местността Расате са открити накити, битови предмети и строителни материали, характерни за Първата българска държава. От Втората българска държава са изсечените от скалите църква и манастир и находка от сребърни монети от времето на цар Иван Шишман. Първите писмени документи, в които се споменава за с. Торлак (старо име на Хлебарово до 1934 година), са от средата на XV век. В регистър на Никополския санджак от 1450 г.е посочено: "...с.Торлак домакинства - 31 - данък без испеча, адет и агнам 4815 акчета...". Основен поминък по онова време е скотовъдсвото.В друг документ от 17 век под заглавие "Регистър на джелеп-кешаните от Хръзград кааза,съгласно височайша заповед се състави на 24.12.1573 година" се дава поименен списък на джелеп-кешаните кой колко овце е предал на турската държава. Ето извадка от него: "...с. Торлак - Иванчо Стано-50 овце, Мирчо Михал-25 овце, Доброслав Добромир-25 овце, Добромир Черньо-25 овце-всичко 125 овце...". Това е изключително важно и говори, че населението на Торлак е чисто българско, докато в списъците на джелеп-кешаните от другите населени места има и турци. През този период - края на 17 в. - започва интензивно изкореняване на горите, поради бързото нарастване на броя на населението и в края на 19 в. обработваемата земя е повече от 15000 дка. впоследствие се разкореняват още гори и сега обработваемата земя е 42000 дка. Първите разкоренявания започват южно от селото в местността "Дългия рът" и продължават в западна посока чак до границите на съседните села Костанденец и Сваленик. Впоследствие обликът на града се променя, като започва развитието на занаятите и търговията.