Общинска администрация Хасково

Община Хасково – административен, икономически и културен център на региона с развита съвременна техническа и социална инфраструктура, високо качество на живот на жителите и съхранена околна среда. Регионът се радва на благоприятен климат, удобен транспорт и е естествен център на културен обмен. Хасково заема ключово място в областта, тъй като през него минава най-бързия и пряк път, свързващ Европа и Близкия Изток. Хасково е известен като един от най чистите градове в страната. Независимо от това тук се създават условия за сериозни промени в екологичната култура на хората, за опазването и развитието на околната среда. Хасково е един от малкото градове със собствен разсадник и оранжерия. В екологичната програма на града се вписват много значими проекти, свързани с управлението на отпадъците, мониторинг на въздуха и водите, управлението на околната среда, екологично защитените местности и др. Хасково е град в Централна Южна България. Той е център на Община Хасково и на Област Хасково. По данни на НСИ град Хасково е с население 76 397 души, според окончателните данни от преброяването през 2011 година. Хасково е 12 - тият по големина град в България. Населени места в община Хасково: Александрово Брягово Войводово Въгларово Гарваново Големанци Горно Войводино Гълъбец Динево Долно Войводино Долно Големанци Елена Зорница Клокотница Книжовник Козлец Конуш Корен Криво поле Любеново Малево Манастир Мандра Маслиново Момино Николово Нова Надежда Орлово Подкрепа Родопи Стамболийски Стойково Текето Тракиец Узунджово Хасково Широка поляна Хасково е разположен в Южна България и е областен център. Намира се недалеч от границите с Турция и Гърция, което определя и ключовото му географско положение. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток. Любопитен факт е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина с Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ). Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Зимата е мека и къса, лятото – дълго и горещо. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши и др. Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Но височината е не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна област. Оттук тръгват реките Банска, Хасковска и Харманлийска. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани. Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали. През Хасково минават европейски транспортни коридори 9 и 10. По-големи квартали на града: ж.к. "Орфей", ж.к. "Бадема", кв. "Куба", кв. "Хисаря", кв. "Република" (ромското гето на града). История Хасково е град с повече от хилядагодишна история. В самия център на града се издига паметник-часовник, който е построен през 1985 година по повод честванията около хилядагодишнината от основаването на града. Според археолозите първото поселение на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха около 5 000 години пр.н.е. Траките са наричали града „Марса“, а местността Асти (от там и пивоварите вземат името на местната марка бира Астика). След превземането на земите, турците назовават селището Хаскьой, в по-късни времена известно като Хаскьой край Узунджа, поради популярността на един от най-големите стокови панаири, провеждан в рамките на империята. Битката при село Клокотница - 9.III.1230 г. - с триумфа на цар Иван Асен II (1218 – 1241) край хасковското село Клокотница се гордеят поколения българи. Тук, в деня на Светите 40 Мъченици през 1230 година, българският владетел разгромява войските на епирския император Теодор Комнин, нахлул в българските земи въпреки сключения по-рано мирен договор.