Общинска администрация Харманли

Харманли е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Хасково. Градът е трети по големина в областта след Хасково и Димитровград и е административен център на Община Харманли. Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийска река (известна в Харманли и региона още с името Олу дере /Olugu dere/ - от тур. Дере като улук-тясно дере) в р.Марица. Намира се на 33 км източно от областния център Хасково. През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул. Градът разполага с жп гара по линията Свиленград-Пловдив-София Община Харманли се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Хасково. Общината има 25 населени места Населени места в община Харманли: Бисер Богомил Болярски извор Браница Българин Върбово Доситеево Дрипчево Иваново Изворово Коларово Лешниково Надежден Овчарово Орешец Остър камък Поляново Преславец Рогозиново Славяново Смирненци Харманли Черепово Черна могила Шишманово История Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и екип от 5 студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище,намиращо се на 3км. северно от града.То е датирано към късния неолит и ранния халколит/меднокаменна епоха/.От вермето на късна бронзова и ранна желязна епоха е се слага началото на малко селище,намирало се в близост до днешния град,в местността,позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата в района на местната Градска градина /парк за отдих/ могила, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримска епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост, както и съществувалото в близост до местността „Изворът на белоногата“ селище като керамични фрагменти, датирани към този период са открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се счита за начало на съществуването на съвременния град — наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура. Всичко започва с Кервансарая, построен да приютява пътниците по пътя им от и за Цариград, около който постепенно се оформя селище и „харман“ - равно място, където се е вършеело житото. Мястото за харман е било подходящо, поради наличието на вода /река Олу дере/. Хората работещи на хармана са се наричали "харманлии". От там идва и името на града. Селището е възникнало с името си "Харманлии", и това име не е променяно до момента. Според историческите източници а и според местни легенди край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко-останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г. През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 - църквата „Св.Атанасий“, а след 1833 г. и училище. Малко преди Освобождението е създадено и читалище /1870 г./, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от баронхиршовата железница Истабул-Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия „Ориент експрес“. Градът е освободен от османско иго от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 /18 по нов стил/ януари 1878 г. До 1885 г. града е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България като едва след тази дата територията на страната е разширена до Свиленград. В града след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот - държавни и обществени институции, банки, предприятия /предимно на леката промишленост - тютюнообработка,обработка на текстилни влакна,керамична фабрика от 30-те години на 20-ти век, маслодобивна фабрика и др./ Развива се образованието /през 1908-1909 учебна година е открит първия гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се и в Педагогическо училище; откриват се начални училища - НУ „Алеко Константинов“ през 1910 г., основни училища - ОУ „Иван Вазов“/, културата /драмсъстав към НЧ „Дружба“, ученически струнен оркестър и др./ Създават се и войскови части - 6-ти конен полк и 9-та пехотна дружина,прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на двете Балкански и Първата световна война. В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска /Източна/ и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия. Те завинаги променят облика на иначе малкия до този момент град. До 9 септември градът остава с преимуществено аграрен облик като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство и само малка част от хората са наемни работници или едри собственици. Едва след 9 септември в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които за съжаление вече не съществуват. Построен е Керамичен завод, Завод за елдвигатели, Мебелен завод. Филатурата /предприятие за обработка на копринени влакна/ е заменена от Текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна /бившето предприятие „Маргарит Гогов“/, изхранващо над 1000 работници. Създава се и Завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. То изнася своите изделия извън граница. Създадени са Хлебозавод, Комбинат за битови услуги и др. Изгражда се и модерен АПК с кравеферма, служила за пример. По немски образец е построена и мащабна свинеферма в близост до Преславец. Образованието също бележи успехи - открит е Техникум по текстил и Техникум по електропромишленост за сметка на съществувалия и закрит Аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. В града съществуват няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни учебни заведения. Учениците отбелязват успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години е открит и УПК. В областта на културата също са отбелязани успехи - ансамбъл „Хорищенци“ с р-л Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство. Демократичните промени слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от предприятията са закрити като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите /автокъщи, сервизи, ателиета и др./, леката промишленост /шивашки цехове/, хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура /пътища или сгради/, но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприята перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града /като брой работни места и възнаграждения/. Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби. и още много други.