Общинска администрация Угърчин

Угърчин е град в Северна България. Той се намира в Област Ловеч и е в близост до язовира Сопот. Градът е административен център на община Угърчин. Град Угърчин е разположен в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км. западно от гр. Ловеч и 28 км. източно от гр. Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток — Високата могила (Чукара), от север — Бели камък, Средно бърдо и Забити камък и от запад — Голи рът и Чуката. Намира се на 330 м надморска височина. Площта на града е 1863 дка, на землището — 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, от 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север Катунец, Орляне, Каленик, Радювене, на изток Микре, на юг Сопот и Славщица, на запад Торос, Дерманци и на северозапад от Ъглен и Драгана. Община Угърчин се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч. Общината има 11 населени места: Голец Драгана Каленик Катунец Кирчево Лесидрен Микре Орляне Славщица Сопот През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на две половини — източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света. Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка. Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол (Олуман), а на североизток — до землището на с. Каленик. Землището е бедно на водни ресурси. Река Каменица се образува от два източника. Единият извира от възвишението Бялка, на границата между землищата на гр. Угърчин и с. Микре, а другият, под името Батън, от възвишението Батън в Троянско под името Сопотска река. История За миналото на Угърчин и неговото землище има оскъдни сведения. Угърчин е едно от най-старите селища в Ловешка област. От случайно намерените предмети, от издирванията и проучванията е установено, че в землището на Угърчин с малки прекъсвания е имало живот още от дълбока древност. От разкритите досега единични гробни находки се вижда, че човекът е живял тук още през каменно-медната епоха. Към това време се отнасят: една бойна каменна брадвичка-чук, намерена в местността Гарван. Животът около Угърчин не е прекъсвал и през бронзовата епоха (2400—2200 г.пр.н.е.). В местността Варниците — Долната елия и в близката местност Калето освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо или наречените „Угърчински тип брадва“. В м. Даскалската родина, недалеч от Сярина пещера на височината на Йовкин връх, има следи от селище. Тук имало малка могилка, след изравняването на която било намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и едно бронзова халщатска фибула. Собственикът на местността прибрал само фибулата, а съдовете доразчупил и захвърлил. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след една извивка преминава в игла, а другият в триъгълна плоча — иглодържател. Този тип фибула датира от втората половина на старата халщатска епоха. На много места в района на Угърчин има следи от живота на траките от римската епоха. През VII в. този край бил заселен от славяни. При настаняването си тук те заварили по-старо, романизирано или елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, височини, бърда и др. като запазили или отчасти видоизменили първоначалната им форма. Като стари тракийски имена може да се посочат: Лепетура, Гроздава, Морун; имена от гръцки произход Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада. За първи път името Угърчин се споменава в османски документ от 1605 година. Селото получава градски статут през 1968 година.