Общинска администрация Търговище

Търговище е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Търговище и област Търговище. Град Търговище се намира на север от Преславската планина. На 320 км североизточно от София, на 41 км западно от Шумен, на 25 км северозападно от Велики Преслав и на 100 км североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 км) и Русе (100 км) го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Община Търговище е разположена в Североизточна България, част от област Търговище. Общината се състои от 52 населени места. Общината е с площ от 840.4 км2. Административен център е град Търговище. Територията на общината се характеризира с изразен равнинен, хълмист и ниско-планински релеф, с надморска височина между 150 и 690 метра. Района обхваща Търговишкото поле през което преминава река Врана, на юг са разположени северните склонове на Преславската планина където се намира най-високата точка в общината - връх Коджакус (690 м н.м.). Според държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км2. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно - туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декара. Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са са Бели Лом, Росина, Съединение, Фисека, и др. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви. Около град Търговище се простират няколко вилни зони: Драката, Момина чешма, Кованлъка, Серсема (до с. Разбойна), Чокята (между с. Лиляк и квартал Въбел), и др. През територията на общината преминава железопътната линия свързваща София и Варна, с една железопътна гара "Търговище". В околностите на село Буховци е разположено закритото летище "Търговище". Населени места Община Търговище е съставена от 52 населени места - 1 град и 51 села. АлвановоАлександрово Баячево Бистра Божурка Братово Буйново Буховци Вардун Васил Левски Горна Кабда Голямо Ново Голямо Соколово Давидово Драгановец Дралфа Дългач Здравец Копрец Кошничари Кралево Кръшно Лиляк Ловец Макариополско Маково Миладиновци Мировец Момино Надарево Овчарово Осен Острец Пайдушко Певец Подгорица Преселец Пресяк Пресиян Пробуда Пролаз Разбойна Ралица Росина Руец Стража Съединение Твърдинци Търговище Търновца Цветница Черковна История Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) — V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава (крепостта Сборище), селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център. Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение. През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто - знаменосец на Ботевата чета. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище. Освобождение С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350-400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех - закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си