Общинска администрация Тутракан

Тутракан е град в област Силистра, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тутракан. Разположен е по брега на река Дунав. Населението на града към края на 2009 година е 9 476 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. Градът се намира в най-западната част на Крайдунавска Добруджа, разположен на 26°36' източна дължина и 44°03' северна ширина. Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м. Тутракан е общински център с 15 населени места и 440 км. площ и население 22 748 души. Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград. Пристанището му улеснява комуникациите и определя значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие. Община Тутракан се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра. Общината има 15 населени места Населени места в община Тутракан: Антимово Белица Бреница Варненци Дунавец Нова Черна Пожарево Преславци Старо село Сяново Тутракан Търновци Цар Самуил Царев дол Шуменци В миналото в общината е имало още 3 села: Ангелово Софийци Калимок Културно-исторически забележителности Мемориал ВОЕННА ГРОБНИЦА-1916 г. в околностите на Тутракан - паметник-костница на загиналите по време на най-голямата битка на българската армия за Тутраканската крепост, поставила началото на освободителния поход в Добруджа. В мемориала са положени костите на повече от 8000 войници и офицери - българи, румънци, немци. Ежегодно в първата неделя на септември се организира Събор на мира - възпоминание в памет на загиналите. Архитектурен резерват РИБАРСКА МАХАЛА - естествено обособило се рибарско селище (единствено по поречието на р.Дунав) от епохата на Възраждането с автентичен сграден фонд. През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. В началото на века в Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е могло да се видят над хиляда лодки. Тутраканските рибари са действителни господари на дунавския риболов от Оршова до делтата на Дунава. В Тутракан - като утвърден център на дунавския риболов в края на XIX и началото на XX век, се намира също така и единственият в страните по поречието на Дунав етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”. Създаден e, за да съхрани материалната и духовната култура, общественото устройство и бита на българите от крайдунавските селища. Експозицията, подредена в седем зали и два интериора, е разположена в сграда - паметник на културата от началото на XX век. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и съвременни съоръжения. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Добива се представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата, културните им потребности. Място е отделено и за лодкостроенето, което се развива в този край още от римско време, когато в античния кастел е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. В края на XIX век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и др. Музейната експозиция е част от огромното етнографско наследство на населението от селищата край река Дунав. Римска крепостна стена и отбранителна бойна кула на античната крепост "Трансмариска" от края на III век, намираща се в централната част на гр. Тутракан. Читалището в Тутракан има 120-годишна история. Основано е през 1873 г. като "Възраждане". Днес носи името на Никола Вапцаров. Църквата СВ. НИКОЛАЙ - построена с даренията на родолюбиви тутракански граждани и тържествено осветена на 14 юли 1865 г. Катедралният храм е с изключително красива архитектура. Дърворезбата на царските двери, иконостасът и стенописите са изваяни от майсторите зографи на тревненската живописна школа Захари Цанюв и неговия син Стефан. Тук са отслужени първата панихида на загиналите в битката за Тутраканската крепост през 1916 г. и първият молебен за свободата на Добруджа през 1940 г. Обреден дом - паметник на културата от 1897 г. Това е старата тутраканска прогимназия, построена от изкусни майстори строители, адаптирана днес за обреден дом със стенописи и витражи, с огледални зали и стилни мебели, умело съчетаващи традиции и съвременност. История Създаден като крепост в римско време под името Трансмариска от император Диоклетиан след една от победите му срещу вражески племена. В нея квартирувал част от 11-ти Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името означава “Селище зад блатата”, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) бил построен салов мост на река Дунав при войната му с готите. В края на X век тук се заселили южноруски колонисти, които нарекли града Тмутаракан. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам. През XV-XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хъл-мовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г. В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Суворов превзел града. След оттеглянето на руските войски, турците разширили и укрепили крепостта, но това не попречило на ген. Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г. През XIX век Тутракан е бил беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правели много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. била изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище “Възраждане”. В 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода. В началото на XX век Тутракан наброява около 10 хил. жителии се равнява с градове като Видин, Лом, Търново, Свищов, Ловеч, като по търговия дори ги надминавал. Тогава, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център у нас. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България. Поради живописното си разположение по хълмовете край Дунав, Тутракан е известен като “Дунавското Търново”. През Първата световна война тук се състои прочутата Тутраканска битка. Градът в своето развитие наброява през 1910 г. 10 471 души население, през 1930 г. – 11 175 души; засегнат силно от големите изселнически процеси, съгласно Крайовския договор, през 1941 г. наброява 5 600 души