Общинска администрация Тунджа

Община Тунджа е разположена в югоизточната част на Тракийската низина и е една от съставните общини на Ямболска област като заема северозападната й част. Обширната територия, която обхваща я нарежда на второ място по големина сред общините в Република България. Община Тунджа е с площ от 1218.36 кв. км. Граничи с общините Стралджа, Сливен, Нова Загора, Тополовград, Елхово и Болярово. По своята териториална конфигурация и административно устройство, община Тунджа се отличава със своята уникалност. Характерно за общината е, че няма административен център. Обединаява 44 населени места от селски тип, разположени около общинския и областен център гр. Ямбол, които са равнопоставени от административна гледна точка. Администрацията на общината се намира в гр. Ямбол. Населени места в община Тунджа: Асеново Безмер Болярско Ботево Бояджик Веселиново Видинци Генерал Инзово Генерал Тошево Голям манастир Гълъбинци Дражево Драма Дряново Завой Златари Кабиле Калчево Каравелово Козарево Коневец Крумово Кукорево Маломир Меден кладенец Межда Миладиновци Могила Овчи кладенец Окоп Победа Робово Роза Савино Симеоново Скалица Сламино Стара река Тенево Търнава Хаджидимитрово Ханово Чарган Челник Геоложки строеж Съгласно тектонското райониране на страната (според Йовчев, 1971) територията на общината попада в - Алпийската нагъната система – една от трите тектонски единици в страната. В нея е разположена Сакар-Странджанска тектонска зона в която се намира водосбора на средното и долното течение на р.Тунджа. По-важни структури от по нисък ред в обсега на басейна са наложените депресии на Елховското (Ямбол-Елховоско) понижения. Те са образувани на мястото на тектонски грабенови езера, запълнени с плиоценски и кватернерни отложения. В сеизмично отношение територията на община Тунджа се отнася към Средногорски сеизмичен район, Маришко-Тунджанска земетръсна зона с дълбочина 50 – 100 км и възможна 8ма степен на въздействие по скалата на МШК – 64. В такава ситуация ще бъде нарушено функционирането на техническата и социалната инфраструктура /енергийна система, водоснабдителна и отводнителна системи, транспортна система, сграден фонд и др./. В тази връзка е необходима актуализация на плана за защита на населението и националното стопанство от бедствия, аварии и катастрофи. Геоложката обстановка предопределя формирането в общината предимно на грунтови води в заливната речна тераса на р. Тунджа и наносните конуси на нейните притоци. Релеф и полезни изкопаеми Територията на общината е разположена в Тракийско – Среднотунджанската подобласт и обхваща Ямболското поле. Полето има почти равнинен характер в западната част (150 м) и слабо хълмист релеф в източната част. Заобиколено е от запад и югозапад от ниския и заоблен Св. Илийски рид и Манастирските височини (хълмове с 600 м н.в.), на северозапад от ниските ридове на Сърнена гора и на изток от редица плоски хълмове, известни с името “Гледките” (Бакаджиците). Бакаджиците са четири на брой младоеруптивни конуси с височина 515 м. Равнинният релеф не ограничава развитието на селищната мрежа и техническата инфраструктура на общината /транспортна мрежа, водоснабдителни мрежи, напоителни системи и др./. Геоложкото и палеогеографското развитие на територията определят вида и териториалното разпределение на полезните изкопаеми. Разкрити са находища на нерудни полезни изкопами. Добиват се инертни материали в селата Коневец и Калчево, а добив на пясък се извършва в с. Тенево и с. Голям Манастир. Запасите и видовото разнообразие са ограничени и поставят общината в категорията - бедна на полезни изкопаеми. Икономическите дейности свързани с добива им няма да оказват съществено влияние върху социално-икономическото развитие на общината. Климат и климатични ресурси Климатообразуващи фактори Преходно-континенталният тип климат в общината се формира под влияние на фактори, характерни както за континенталния, така и за континентално-средиземноморския климат. Наред с циркулационните условия важна роля за формиране на климата в община Тунджа играе орографията и близостта на Черно море и Средиземно море. Главната Старопланинска верига ограничава нахлуването през зимата на студени въздушни маси откъм север. От югозапад Рило-Родопската област ограничава нахлуването на топли въздушни маси формирани над Средиземно море. Ето защо нахлуването на континентални въздушни маси на умерените ширини и на арктични континентални въздушни маси се осъществява главно през Източна Стара планина и Черно море. Настъпването на тези въздушни маси от една страна се съпровожда със силни ветрове /особено в района на гр. Ямбол/ и незначителни валежи, а от друга с образуването на трайни термични инверсии и мъгли. През късна пролет и ранна есен при подобни условия се образуват вредоносни слани.Климатични елементи Температура на въздуха. Средногодишната температура на въздуха е в диапазона 12 – 12.4?С. Термичният режим се характеризира със сравнително мека зима /ср. януарска температура 0? - 1?С/ и горещо лято /средна юлска температура около 23?С/. Валежи Годишните валежи на територията на общината са незначителни и се изменят в диапазона 550-600мм. Това се дължи на създадената от сравнително високите оградни планини валежна сянка.Валежният режим се характеризира с относително увеличение на летните валежи и средномесечен максимум презм.юни. Почти изравнени са валежните суми през останалите сезони на годината. Снежната покривка е нетрайна и се задържа средно около 67 дни. Интензивното снеготопене на снежната покривка във високите части на водосбора на р. Тунджа в съчетание с интензивни валежи, особено през студената част на годината, може да предизвика наводнения в поречието. Във връзка с това е необходимо изграждане на система за ранно предопреждение на населението на общината за опасността от наводнения. Ветрове Посоката на ветровете е твърде разнообразна поради влиянието на разнообразните динамични и природни фактори, които я обуславят и които са характерни за тази част от територията на страната. Преобладаващи са североизточните ветрове, които имат и по-голяма средна скорост. Те са особено силни през студеното полугодие. Характерен за областта е и южният вятър “беломорец”, който духа по долината на р. Тунджа.Средната годишна скорост на вятъра се колебае между 2.5 и 3.2 м/сек. Най-голяма е средната месечна скорост през зимата (м. февруари и март), когато достига до 4.1 м/секНиската повтаряемост на случаите с тихо време и скорост на вятъра под 1 м/сек обуславят засилването на самопречиствателните процеси на територията на общината.Преобладаващи през годината са NE силни ветрове, но общия брой дни със силен вятър за района на гр. Ямбол е само 17. Силните ветрове влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на имисионните вещества. Силата, честотата и посоката на ветровете в някой части на общината притежават достатъчен потенциал за изграждане на локални вятърни електрогенератори. В бъдеще общината ще подкрепи програма, която да направи оценка /ветроенергиен одит/ на потенциала на ветровата енергия и да определи местата, където инсталирането на такива генератори ще има най-значителен икономически и екологичен ефект. Мъгли Мъглите са характерно явление за студеното полугодие (Х – ІІІ), когато средния брой на дни с мъгла е между 34 и 39. Месеците декември и януари се характеризират с най-голям брой дни с мъгла 7-9 дни. Води и водни ресурси Повърхностни води - речна мрежа Главна речна система, протичаща през територията на общината е р. Тунджа /старото й име е Тунзус/. Тунджа е най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия. Тя извира от централната част на Стара планина източно от в. Ботев с координати на извора са 42°43'40" с. ш. и 24°58'10" и. д. при кота 1940 м. Дължината й до границата е 350 км. До гр. Ямбол, реката протича право на изток, като оттам прави завой на 90° и приема южна посока, която запазва до вливането си в р. Марица. Река Тунджа приема към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица -водосборна площ 1278 км2, дължина 86 км; р. Синаповска - площ 871 км2, дължина 55 км; р. Поповска и др. В рамките на своите граници поречието на р. Тунджа представлява тясна дълга долина, която може да се раздели по орографски белези на три части - западна, средна и южна. Територията на община Тунджа заема южната част на водосборната област, която се простира южно от Ямболския пролом на р. Тунджа до турската граница. От с. Веселиново реката протича през широк пролом и северно от Ямбол приема главния си приток р. Мочурица. Южно от гр. Ямбол Тунджа навлиза в широкото Ямболско поле. Тук долината е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена. До гр. Елхово са най-силно извитите меандри от цялото течение на реката. Югоизточно от с. Маломир проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина. Подземни води Територията на община Тунджа попада в Ямболско-Елховския хидрогеоложки район. Той обединява аналогичните по тектонски и геоложки строеж Ямболска и Елховска синклинални форми, които са запълнени от отложенията на неогена и алувиалните наслаги на р. Тунджа и нейните притоци Поповска, Калница, Араплийска река и Явуз дере. Основен водоносен хоризонт за района е алувиалният. Неогенските седименти са умерено водоносни само в района на Елхово-Изгрев-Бояново. Тук кватернерът е представен само от алувиалните отложения на Тунджа и нейните по-големи притоци. Тунджанската тераса има ширина от 1 до 4 km. Стеснява се от страничния и подрусловия скален праг при с. Коневец и завършва при скалния праг при с. Княжево. И в двете места по-голямата част от подземния поток на терасата се разтоварва в реката. Дебелината на терасните наслаги варира от 8 до 25 m като чакълесто-пясъчният слой заема малко повече от половината. Останалата част се пада на глините, които заемат предимно най-горните части на разреза. Водопроводимостта достига 1000-1200 m?/d, а нивопредаването - 5,5 10?m?/d. Подхранването на водоносния хоризонт става за сметка на валежите. Предполага се, че в подхранването вземат участие и разтоварващите се в долината пукнатинни и пукнатинно-карстови води от коренните скали. При тези хидрогеоложки характеристики алувиалните отложения се отнасят към силно водоносните. В Ямбол-Елховския район подземните води имат обща минерализация от 0,7 до 1,13 g/l и обща твърдост 6,2-13,3 mg.ekv/l. Макросъставът на водите е доста разнообразен. Преобладават пунктовете с хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води. Водни ресурси Оценката на естествените ресурси на подземните води в алувиалните и пролувиалните отложения е направена по величината на инфилтрацията и по режимни наблюдения на нивата. Оценките обикновено са правени на неголеми участъци, след което резултатите са разпростирани на по-големи площи, които се намират в същите или много близки условия с оценяваните участъци В поречието пукнатинните водоносни хоризонти са слабо водообилни. По данни от предишни разработки подземните води в пукнатинната среда на коренните скали имат модули на подземния отток от ранга на 0,1-0,25 l/s/km2. Експлоатацията на ресурсите в отделните части на поречието варира от 23,9% до 130%. В Ямбол-Елховски район са усвоени 66,7% и в поречие на Мочурица - 75,6 %. Почви и почвени ресурси Територията на община Тунджа се отнася към Средиземноморската почвена област, Среднотракийско – Тунджанска провинция. Почвената покривка се характеризира с голямо разнообразие. Преобладаващи почвени типове са смолниците, лесивирани, планосоли, солончаци, солонци и наносни почвени типове. /Приложение 6 и 7/ Природни резервати Резерват "Горна Топчия" Резерват "Горна Топчия" е разположен в землището на с. Коневец, община Тунджа, Ямболска област. Със Заповед № 1171 / 24.11.1951 г. на МГГП се обявява площта от 160.2 ха за резерват с цел "съхраняване на естествени лонгозни гори и местообитания на колхидски фазан". Извън резервата, в непосредствена близост с неговата северозападна граница, са съхранени три вековни дървета на възраст около 600г. от вида летен (обикновен) дъб, който е доминантен за резервата и заема 61.8% от площта му. В литературата е описан като лонгозен екотип или влажнонизинен вариетет, който най-често се посочва като отделен вид дъб - Quercus longines Syev. За източна граница на резервата служи р. Тунджа, която в миналото е била със значително по-голям воден дебит и многократно е заливала крайречните територии. Днес това се възпрепятства от формиралите се високи брегове на реката в следствие високия ерозионен потенциал на терените и намаленото водно количество. Налице са всички признаци на сукцесионни процеси и бавна деградация на формираната горска екосистема, свързана векове със заливния характер на площта. Приоритетите при стопанисването на резерват "ГорнаТопчия" са: - съхраняване и възстановяване на лонгозния тип гора и местообитанията на колхидския фазан; - усъвършенстване политиката на управление и специализирана охрана; - популяризиране на защитената територия като обект с научно и опознавателно значение. Биологично разнообразие Пълни и точни данни за биоло гичното разнообразие на резерват "Горна Топчия" липсват. Предстои изработването на план за управление, който ще даде цялостна характеристика за флората и фауната на защитената територия. Изнесените по-долу данни са получени при изследвания на научни работници от БАН през 1995 г. и наблюдения и изследвания от представители на РИОСВ-Стара Загора и ДЛ Ямбол Флора: Облика на резервата дава растителността, характерна за крайречните заливни гори - лонгозите. Те са типични за източната част на Балканския полуостров. Съобществата им са изградени при участието на голям брой южноевксински, малоазийски и средиземноморски видове. От дървесните видове най-голямо е участието на летния дъб , който формира смесени съобщества с полския бряст, полския ясен, полския клен, бяла топола и други дървесни видове. Характерен белег на лонгозните гори са лианите, представени в резервата с 5 вида: дива лоза, бръшлян, повет и редките за страната южни елементи скрипка (Smilax excelsa) и гьрбач (Periploca graeca), Храстовата растителност включва черен бъз, трънка, къпина, шипка, червен глог, обикновен дрян, кучи дрян, аморфа и др. Тревната покривка е изключително разнообразна и включва 113 установени вида. Популацията на блатно кокиче (Leucojum aestivum) в миналото е заемала обширна територия и се е развивала динамично, но в момента вида се счита за застрашен. Фауна: Елементите на релефа, климатичните особености и близостта на р.Тунджа предразполагат към богато фаунистично разнообразие. От безгръбначните са установени три от общо 11 защитени видове насекоми. Голямото нощно пауново око (Saturnia pyri) е най-голямата наша пеперуда и достига до 12 см. Червената горска мравка (Formica rufa) достига до 4см. дължина, прави големи мравуняци в гората и унищожава значителен брой вредни насекоми. Гъсеничарят (Calosoma sycophanta) е един от редките български видове. Херпетофауната е богата - жълтокорема бумка, голяма и зелена крастава жаба, дървесница, змиеок, зелен и кримски гущер, обикновена блатна костенурка, шипобедрена и шилоопашата костенурка, жълтоуха и сива водна змия, смок стрелец и пъстър смок... Съставът на орнитофауната е в зависимост от сезона, като по време на миграции и зимуване тук почиват, хранят се и нощуват много видове с висок природозащитен статус, свързани с река Тунджа - сива, голяма бяла и нощна чапла, малък гмурец, ням и поен лебед.... Около 10 % от популацията на световнозастрашения вид малък корморан (Phalocrocorax pygmeus) зимува в района. Гнездят синигери, кълвачи, кукувица, сврачки, сови, синявицови, дроздове, чучулиги. В днешни дни, въпреки добрите условия колхидският фазан е рядкост за резервата. Рязко намалената му численост най-вероятно е вследствие на засиленото през последните години браконерство и увеличилият се брой на хищниците. Бозайниковата фауна включва 35 вида, от които 20 са включени в Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна. В Българската и Европейска Червени книги е включена видрата (Lutra lutra). Защитени местности: 1.”Дебелата кория” - с.Тенево , площ 29,3 ха – лонгозна ясенова гора 2.”Тетралъка” – с.Симеоново ; единственото находище в България на ендемичния вид “Блестящо лале”/Tulipa splendens/ Зелени зони: Лесопарк “Бакаджик”- 598 ха Планинската верига на Бакаджиците се простира на 15 км. югоизточно от гр. Ямбол. С площ 598 ха и надморска височина от 515 м. лесопаркът е известен с изключително благоприятния си климат. Въздухът там спомага за нормализиране на кръвното налягане и за лечение на бронхиални и астматични заболявания. В превод “Бакаджик” означава “Гледките”, т.е. място, от което се вижда надалече. Туристите могат да посетят и други забележителности на Бакаджика - манастира “Свети Наум”, Храм-паметника “Александър Невски”, хотел “Камелия” и хижа “Дружба”.