Общинска администрация Трън

Община Трън се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник. Общината има 52 населени места с общо население 4 146 жители (01.02.11 г.). Община Трън се намира в северозападната част на Област Перник, Югозападна България на границата с Република Сърбия. Вътрешните и граници са с общините Трекляно (Област Кюстендил), Брезник и Земен (Област Перник), Драгоман (Област София). Обхваща котловините по поречието на р. Ерма – живописното Знеполе и планините от другата част, наречена Краище. На територията на общината има граничен контролно-пропускателен пункт в с. Стрезимировци. Макар към настоящия момент Община Трън да се определя като изостанал граничен и планински регион, тя има ключово геграфско положение — на границата с Република Сърбия, разположена сред уникално красива и чиста природна среда, с множество културно-исторически и религиозни паметници, природни богатства, които тепърва ще бъдат разработвани в интерес на икономическото процъфтяване на общината. Тя има дадености и предпоставки да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, което да привлече инвеститорски интерес и да създаде заетост на местните хора. Населени места в община Трън: гр. Трън и: Банкя Берайнци Богойна Бохова Бусинци Бутроинци Велиново Видрар Врабча Вукан Главановци Глоговица Горна Мелна Горочевци Джинчовци Докьовци Долна Мелна Дълга лука Ездимирци Еловица Ерул Забел Зелениград Кожинци Костуринци Къшле Лева река Лешниковци Ломница Лялинци Милкьовци Милославци Мракетинци Мрамор Насалевци Неделково Парамун Пенкьовци Проданча Радово Рани луг Реяновци Слишовци Стайчовци Стрезимировци Студен извор Туроковци Филиповци Цегриловци Шипковица Ярловци Гр. Трън е разположен в Югозападна България, в северозападната част на област Перник, на границата с Република Сърбия. Намира се на 83 км. от София и със своята територия от 573,5 кв. км. и 52 населени места е третата по големина община в България. Вътрешните й граници са с общините Трекляно (Кюстендилска област), Брезник и Земен (Пернишка област), Драгоман (Софийска област). Разполага се на двата бряга на р. Ерма в котловината Знеполе на 803 м. н. в. Самият град е заобиколен от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица. Сред най-високите планински върхове са „Кървави камък” – 1 737 м., връх „Руй” – 1 706 м., като по тях върви и граничната линия с Република Сърбия. На територията на общината има граничен контролно-пропусквателен пункт в с. Стрезимировци. Изключителното за града е, че съчетава невероятно чистата, уникално красива, на места девствена природа, с множество легенди и богатото културно-историческо наследство, по много лек и приятен за слушателя начин. Няма място в града и околностите му, което да няма някаква история. Като пограничен район градът с времето замира и в момента е с население от 4 846 души, но тепърва започва да се развива като туристическа дестинация със селски, еко и културен характер. Близостта със столицата и значително добрата инфраструктура благоприятства за развитието му в тази насока. Лесно можете да разберете, че навлизате в района на гр. Трън – след като ви стане по хладно, започнете да дишате по-леко и видите на среща си една чудновата планина с формата на пирамида или т.н. Драговски камък. История В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм - старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. По време на османското владичество градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Тарън паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която е имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите. Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на кан Омуртаг. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква болярина Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 година тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт. След падането на България под османска власт тук като управител, назначен от султана, се подвизава Кара Фейзи (според някои данни той е от албански произход, според други — потурнак от Брезнишко), който подлага на жесток терор местното население, разрушава църкви и манастири, опожарява голяма част от горите в района. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит. След края на неуспешната Руско-турска война от 1828-1829 г. в района на Трън избухва така наречената Трънската буна. За кратко Трън е свободен, но веднага след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. Жестоки последствия за Трънско има и Ньойския мирен договор, с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя (село) и Петачинци, са буквално разполовени като дори до днес могат да се видят къщите, през които минава границата, делейки ги на две - разделени са дворове, гробища, а така също и много семейства.