Общинска администрация Трекляно

Трекляно е село в Западна България, административен център на община Трекляно, Област Кюстендил. Община Трекляно се намира в Западна България и е разположена на площ от 252 кв.км. и заема 8,45% о територията на Кюстендилска област. Граници със Сърбия, Кюстендилска, Земенска и Трънска общини. Районът е силно пресечен , планински, известен по географско понятие Крайще с надморска височина от 710 до 1705 м. Общината има 19 населени места с общо население /постоянен и настоящ адрес / 970 души. Общината е най- малката в цялата страна. Демографските загуби водят началото от 50-те години. Интензитетът на урбанизация доведе до отрицателно възпроизводство на селското население на страната в това число и на общината, което от 1878 година насам се възпроизвежда едновременно с отрицателен естествен прираст и отрицателно миграционно салдо. Населени места в община Трекляно: Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Долни Коритен, Горно Кобиле, Долно Кобиле, Киселица, Средорек, Уши, Драгойчинци, Косово, Метохия, Побит камък, Сушица, Чешлянци, Злогош, Добри дол Трекляно В следствие от остаряване на населението и интензивния миграционен процес поради липса на препитание, числеността на икономически активното население не е висока. Населението н трудоспособна възраст, което е основният източник за формиране на трудови кадри за последните 15 години е намаляло със 17.4 пункта. Броят на заетите лица в общината е 133. Намаление на числеността на заетите лица от социално-икономическа гледна точка е резултат от демографския пазар на труда, безработицата, икономическите промени, главно в сферата на индустриалното, селскостопанското и строително производство. Културни забележителности : Керамична пещ – с.Габрашевци Етнографска сбирка - с. Злогош Връх Козяк –с.Побит камък Писан камък –с.Трекляно Пещера „Ямката” – с.Трекляно Карстов извор „Врелото” – с. Трекляно Конярник – с.Трекляно Църква „Свети Никола” – с.Косово Картинна галерия – с.Трекляно Местността” Кулата” – с.Драгойчинци Църква „Свети Илия” – с.Драгойчинци Църква „Света Богородица” – с.Трекляно Параклис „Възкресение Господне” – с. Габрашевци Трекляно се намира в географската област Краище, в Западна България, в близост до границата със Сърбия, на 40 км. северно от Кюстендил, на 39 км. южно от Трън и на 100 км. западно от София. Разположено е в планински район, на 15 км. от връх Милевец (1733 м.), в Милевската планина и е общински център. В състава на общината влизат 19 села с население и 4 обезлюдени. Площта на общината е 267,6 квадратни километра, а населението ? към 2009 г. възлиза на около 550 човека, от които около 320 живеят в общинския център. Село Трекляно е разпръснат тип селище, а площта на землището му е 25,965 кв.километра. Състои се от 16 махали. Котловината, в която е разположено селото, е затворена от високи хребети, така че топлите течения от Беломорието почти не се усещат. Повече влияят северозападните студени ветрове и въздушни течения. Треклянската река, която тече през селото, се влива в р. Струма в района на град Земен. Селото е известно с множество извори: „Врело?“ (най-големият), „Гроот“ (най-студеният), „Студена во?да“, „Света? во?да“, „Риджаново“, „Длибоки дол“, „Кор?тата“, „Еремия“ и други. Големият постоянен дебит на извора Врело (16 л./сек. средно годишно) е давал възможност за използване на водната енергия за задвижване на воденици. Три такива воденици са съществували в махала Тодоровци до към 1960 година. Голямата средна надморска височина правят климата в района значително по-студен отколкото в полските райони. По тази причина например първите леко порозовели домати в градините се появяват към средата на август, а първите слани падат към 10ти септември. През селото тече голяма бистра река — наричана в горното течение Еленка, в по-долните села, например в Калотинци — Корито, а по географските пособия — Треклянска река. В нея се въдят мряна, клен, пъстърва. Селото е заобиколено от планини обрасли с прохладни букови гори. Има и масиви от борови гори (черен бор). История Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантични селище, укрепление и некропол и от средновековно и късносредновековно селища и множеството следи от рудодобив свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. Според местни предания днешното име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна местност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е променило в Треклена, а след това и в Трекляно. Село Трекляно е старо средновековно уседнало селище. В турски данъчен регистър от 1570–1572 г. е посочено под името Предошница (или Преглино) като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак със 70 домакинства, 45 ергени, 7 бащини и 2 вдовици.Тук с голяма доза сигурност може да се твърди , че Преглино е лош прочит или неправилен запис на съществувалото тогава име на селището. В днешни дни (2008 г.) жителите на околните села, включително и в Сърбия, наричат селото Треклина. Най-сериозни сведения за Краището в т.ч. за с. Трекляно се съдържат в книгата на Йордан Захариев „Кюстендилско Краище“, Сборникъ за народни умотворения и народопис, книга XXXII, 1918 г. Там той отбелязва, че Трекляно е най-голямото село в Краище след Божица сега в (Сърбия), с бели варосани къщи и керемидени покриви. Сериозен принос в краеведската и историческа достоверност имат самоуките краеведи Стойо Асенов — зооинженер от с. Киселица и Любен Серафимов Зарков — учител от Трекляно. Вторият е автор на „История на с. Трекляно“1984г.-машинописно издание, където са събрани много данни за историята и бита на хората от Трекляно от средата на XIX век и още 100 години след това — богат и ценен труд, единствен за сега. По времето на турското робство поради епидемии , въстания("Карпошово" от края на 17-ти век и други ) или по волята на владетелите селото се разтуряло и събирало най-малко два пъти. Сегашното население на селото и на Краище въобще се е формирало от преселване — доброволно или насилствено. Както казва Й. Захариев в споменатото съчинение — всеки в Кюстендилско Краище е дошъл от някъде.Според Пантелей Георгиев-ДЪЛБОКО В КОРЕНИТЕ София , 2010г.,изд."ДИМИ 99" стр.10 по сведения на Симеон Сотиров (1896-1983)дългогодишен учител , първят съвременен заселник в селото е Стоян Милушев,дошъл тук около 1795г.от района на днешното селище Цръна Трава в Сърбия.След него са придошли мнозина други заселници-предимно от същия този регион.Този факт обяснява произхода на новото име на селото Трекляно - при трите клена. Преди това за някакъв период от време , по неизвестни засега причини , района е бил обезселен,а новите заселници дошли "на гола поляна" са дали и ново име на селището. Често след успешни войни или походи на турските войски , в района са оставяни за отглеждане големи стада заграбен добитък. Така са се оформили някои поселища, прераснали по-късно в махали и села. Сериозен приток на нови заселници в селото и района е имало след Големата Сръбска буна (въстание) през 1804 година, второто въстание през 1815–1817 г., а също така след потушаването на Чипровското въстание (техни наследници са днешните махали Оплатовци и Шавудинци). След Освобождението през 1878 г. настъпва бурен разцвет на селото. През 1920 г. се правят сериозни проучвания за прекарване на железопътно отклонение от Земен през Трекляно до Трън. Пак според Зарков от селото има много изселници — непосредствено след Освобождението и по-късно. Цели родове, фамилии и семейства са се изселили в с. Мадара (Шуменско), а така също в Разградско, Омуртагско, Търговищко в днешните села Априлово, Баба Тонка, Берковски, Долец и много други. Въпреки (и независимо от това), че са били откъснати от централните части на България, жителите на Трекляно не са останали безразлични и безучастни на Българското Възраждане. Известни възрожденци от селото са поп Йове Аризанов, поп Раде, Захари А.Попрадев, Стефан Попйовев, поп Лазар, Андон Илиев, Ненко Бумбаров и други. Около 1855–1856 г.на мястото на разрушената преди това черква на манастира "Св.Пантелеймон" започва строежът на нова черква - с труда и средствата на местното население.Наименована е "Успение Богородично".Разрешението за строежа от "Високата порта" в Цариград е взел поп Йове.Според надписа на външната източна стена на черквата главният майстор е "Янакия с его братъ Петъръ" от с.Пещера. И сега се говори, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от околността са хвърляли кокоши яйца — да е по-здрав. По време на комитетското движение Тасе от махала Стойковци, внук на поп Христо, активно участва при основаването на Революционен комитет със седалище в с. Извор (според Л. Зарков — Радомирско, според други — Босилеградско). Същият Тасе , заедно с дядо Станко(виж "Пътувания из България"-К.Иречек)са представителите от Краище в Първото Велико народно събрание и е участвал в изработването на Търновската Конституция. Друг един Тасе, Тасе Трънярът, сирак от Кортен, е основател на махала Трънярци. Той е бил монах в Света Гора, учил е в Одеса, имал е връзки с Революционния комитет в Букурещ, като е познавал лично неговите членове и, разбира се, самия Васил Левски. По време на военните действия на руските войски при Освобождението, лично е сформирал чета и е гонил турците от Кюстендил и Кюстендилско-вероятно съвместно с четата на капитан Симо Соколов — водач на Краищенско-Знеполското въстание или както самият Соколов го нарича „Шопско въстание“ (1877-1878 година). Активни участници от Трекляно във въстанието са Милош Сукин, Димитър Чавдаров, Тасе Джонев, Милачко Гърков, поп Христо, Стоян Биджев, Джоне Цалакин, Тасе Градинаро. В памет на големия революционер Симо Соколов(роден в с.Грознатовци , сега в Сърбия) е поставен паметен знак от Витошки сиенит в центъра на селото. Малко преди Освобождението местните жители тогава са събрали пари и почти са били откупили земите, които обработват, от владетеля Едип бей. Тогава обаче писарят, когото Едип бей бил оставил да събира парите и да води документите, някакъв сърбин доведен тука като роб на пашата изгорил книжата и задигнал парите. След това настъпили безброй съдебни разправии, нови откупвания и т.н. докато дошла свободата, а селяните останали длъжници. Решителни исторически промени в селото и околността в частност и в Краището като цяло настъпват след влизането в сила на Ньойския договор от 1919 г. По силата на този договор Кюстендилското Краище бива разсечено на две части с прокарване на нова граница.