Общинска администрация Тервел

Тервел е град в Североизточна България. Той се намира в Добричка област и е в близост до град Дулово. Градът е административен център на община Тервел. Старото му име е Куртбунар. Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич. Общината има 26 населени места Община Тервел се намира в североизточна България, заема западната част на Добричка област, с обща площ от 579,7 кв. км. Надморската височина е от 50 до 300 м. Теренът е дълбоко нарязан от суходолия, насочени на север. Богатството на общината е плодородната добруджанска земя. На север и северозапад общината граничи с общините Дулово, Алфатар и Кайнарджа от област Силистра, на изток с Крушари и Добричка община от област Добрич, на юг с Вълчи дол от област Варна, и на югозапад с Никола Козлево и Каолиново от област Шумен. Административният център - град Тервел - отстои на 42 км от областния център - гр. Добрич, на 91 км от морското пристанище Варна и на 58 км от дунавското пристанище Силистра. В общината има добре развита пътна мрежа. Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на общината е 154,2 км, от които към момента 10,2 км са второкласни пътища. На територията няма няма изграден ж.п. транспорт. Най-близката ж.п. гара – гр. Дулово - отстои на 32 км от град Тервел. Редовни автобусни линии свързват общинския център с областните градове Добрич, Варна, Шумен, Русе и Силистра. Населени места в община Тервел Ангеларий Балик Безмер Божан Бонево Брестница Войниково Главанци Градница Гуслар Жегларци Зърнево Каблешково Кладенци Коларци Кочмар Мали извор Нова Камена Оногур Орляк Полковник Савово Поп Груево Професор Златарски Сърнец Тервел Честименско Релеф Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. По-големи суходолия са “Суха река” и “Кана гьол”. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като “Малкото суходолие”, “Големият дол”, “Тополовият дол”, “Сухият дол” и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища. Полезни изкопаеми Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са нерудни изкопаеми – варовик и каолин. Разработени са кариери за варовик с местно значение за пътно строителство в селата Балик и Мали Извор, които към настоящия момент не функционират. В района на селата Орляк, Нова Камена и Жегларци са установени перспективни запаси от каолинова суровина от порядъка на 100 млн. тона. Поради високото съдържание на желязо, суровината не е пригодна за стъкларско-порцелановата промишленост, но може да се използва за нуждите на огнеупорната промишленост, а пясъците – като суровина за стъкларската и леярската промишленост и за строителството. Климат Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли, температурата на въздуха достига около 24єС. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура се движи около – 2,5 / – 1,5єС. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85-144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85-140 мм и 115-150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10-20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/ м 2. Почви Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8 % от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50-80 см, а заедно с преходния достигат до 120-140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8 % от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба водозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от с. Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3 %. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни култури. Ерозия Ерозионни процеси от масов характер липсват. Проявления на водната ерозия има в горския фонд по стръмните брегови земи на суходолията с площ около 176 ха, на места има изцяло оголени скали. На малки площи се наблюдава и площна ерозия. Борбата с ерозионните процеси в горския фонд се води преди всичко чрез залесяване. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Силните зимни ветрове отнасят снежната покривка от посевите, навяват пътищата и затрудняват тяхната проходимост. Ефикасно противодействие на ветровата ерозия оказват създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района със сух и топъл климат. История Още по време на турското иго град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар ("вълчи кладенец").Според една от легендите в един от многото кладенци по това време се е удавил вълк и за това селището е наречено така. След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено с цяла южна Добруджа към Румъния, както и след Първата световна война. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и през месец януари 1960 г. е обявено за град. Преди 9 септември селото няма видни политици и държавници. След 9 септември 1944 г. Тервел дава един от най видните български политици и държавници - Алекси Иванов, който е преселец от сверна Добруджа през 1940 г. През 1986-1987 г. той заема важния държавен пост заместник председател на Министерския съвет (вицепремиер) и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС, секретар на ПП на БЗНС декември 1976- декември 1989 г., министър на земеделието и горите през 1986 г. и през август 1987 - декември 1988 г., както и народен представител в шест Народни събрания в продължение на 28 години. Алекси Иванов също така има важна заслуга за издигането на Тервел от село в град и е единственият добруджанец, издигнал се до най-високи партийни и държавни постове по времето на социализма в България. Той е и единственият министър на земеделието, родом от Добруджа в историята на България. Роден е през 1922 г. и умира през 1997 г.. След промените на 10 ноември 1989 г. град Тервел дава и втория си виден деец Димо Узунов, който е секретар на ЦК на БКП от декември 1989 г.до февруари 1990 г. и заместник министър на земеделието и хранителната промишленост през 1996-1997 г. Днес градът, макар че изживява тежки социално-икономически и демографски проблеми след промените от 1989 г., започва да се съвзема и стабилизира. Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийските племена на гетите. Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през IV-III в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики и други. През III век от новата ера тервелският край е включен в провинция Малка Скития, с главен град Томи (сега Констанца). През VIII-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VIII-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел. За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира по средата между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център. Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна, на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст. Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар. На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско. Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар - д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в-к.”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в.”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в-к.”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”. На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. - водоснабдено. На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град. До наши дни Тервел и тервелският край са преминали през бурите на 4 хилядолетия. Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел. Забележителности Скален манастир „Гяур евлери“ до с. Балик Намира се върху десния бряг на р. Суха и се явява най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VI в. в България. Разположен е на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голяма общежително скално помещение. Централната църква католикон е старателно изсечена с наос под формата на квадрат с дължина 3.10 м и височина 1.90 м. Върху източната стена е оформен триделен олтар. По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса има трапезария и игуменарница. Манастирът е преизползван през Х в., за което свидетелства керамиката в подножието и няколко руноподобни и кирилски надписа. Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква-гробница „Сандъкларъ маара” за погребение на монасите. Скална обител „Тарапаната” до с. Балик Намира се върху десния бряг на Суха река и на около 300 м западно от църквата гробница. На два етажа през V-VI в. са оформени 4 помещения.[източник?] На долния етаж на две нива са оформени килия и параклис 2.60 Х 2.65 м с ниша в източната стена. До северната стена е изсечена гробна камера. Горният етаж също включва две помещения килия и параклис. Параклисът е правоъгълно помещение с размери 2.50 Х 1.95 м. Върху източната стена е оформена аркирана олтарна ниша, а край северната стена е изсечена скамейка и гробна камера. От параклиса по тясна пътечка се достига до триъгълна килия с размери 2.90 Х 1.65 м. Тази обител също е преизползвана през Х в., за което свидетелстват няколко кирилски надписа и кръстове с разклонени краища. Скален Манастир „Асар евлери” до с. Балик Намира се в подножието на ранновизантийска и ранносредновековка крепост и включва църква, погребален параклис и общежително спално помещение, оформени през V-VI в.[източник?] Църквата е с голям наос 3.20 / 4.80 м с правилна опсида върху източната стена и обширен притвор. Има и кладенец за вода, който достига до реката. Южно от църквата е манастирското спално помещение с дължина 11.60 м и ширина 4.00 м. По стените има няколко ниши, а в северния край скална тоалетна. Северно от църквата е погребалният параклис с дължина 4.40 м и ширина 7.30 м. Върху източната стена е оформена олтарна ниша, а в пода са вкопани няколко гробни камери. Северно от църквата по малък коридор и изсечена в скалата пътечка се достига до няколко килии. (Асар евлери e турска дума и означава къщите на крепостта.) Скален скит „Вълчанова стая” до с. Брестница Над голяма естествена пещера върху левия бряг на Суха река старателно е изсечена триконхална скална църква с притвор от V-VI в.[източник?] Наосът е почти квадратен с размери 3.50 Х 3.40 м, а конхите са полукръгли с ширина около 2.00 м. Южно от църквата е имало малка килия с размери 2.00 Х 1.55 м. Между килията и църквата има коридор, а над входа е изсечено правоъгълно поле за икона. Църквата е преизползвана през Х в., за което свидетелстват рисунки и знаци.