Общинска администрация Съединение

Община Съединение се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив. Общината има 10 населени места с общо население 10 450 жители (01.02.11 г.). Кмет на Община Съединение е Евгений Маринчешки. Съединение е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до град Пловдив. Град Съединение е разположен в Горнотракийската низина, на 22 км. северозападно от град Пловдив и на 7 км. северно от автомагистрала "Тракия". Той е център на община с обща територия 298 000 дка, която се равнява на 298 км2,от които 256 148 дка е обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка.. Населението на град Съединение е 6477 души. Основен отрасъл в общината е селското стопанство, заемащ приблизително около 90% от стопанската дейност. Град Съединение е и административен център на община Съединение. Община Съединение е обособена като самостоятелна административна единица на 26 декември 1978 г. с Указ № 2294 на Държавният съвет на НРБ. Населени места в община Съединение: Голям чардак Драгомир Любен Малък чардак Найден Герово Неделево Правище Съединение Царимир Церетелево Средната надморска височина е 280 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение- общинският център и селата Царимир, Церетелево, Неделево, Любен, Правище, Голям Чардак, Малък Чардак, Найден Герово и Драгомир. Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината. Гранични общини са: на север- община Хисар; на изток- община Калояново, на югоизток- община Марица; на юг¬ община Родопи; на запад граничи с Пазарджишка област. Населението на общината наброява 11 577 души към момента. Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно- континентален климат. Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки. История Старото име на град Съединение е село Голямо Конаре. През 1885 г. голямоконарци, начело с войводата Чардафон Велики, вземат дейно участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Затова днес градът носи гордото име Съединение, а датата 5 септември е обявена за празник на общината. Приносът и събитието от национално значение в целокупната българска история, дължащи се до голяма степен на голямоконарци, е акта на Съединението от 1885 година на Княжество България и Източна Румелия. Този факт има особено място в националната ни история както сам по себе си, носещ протеста на всички българи срещу несправедливостите от Берлинският конгрес, така и изтласква имената на Петър Шилев, Стоян Средев, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Поп Иван Генов, Поп Тодор Райков, на висотата на националният пиедестал. Съединението от 1885 година стана възможно благодарение на патриотизма на гореизброените личности, но в никакъв случай не трябва да забравяме и дълбоката убеденост на всеки един голямоконарец в диалектическата правилност за единение на род, култура и вяра. Ако конницата начело с Чардафон Велики, тръгнала на 5 Септември 1885 година от Голямо Конаре, на 6 Септември с помощта на пловдивския гарнизон извърши историческото си призвание и връщайки се с бившия генерал- губернатор Гавраил Кръстевич към Голямо Конаре, тя направи нещо много повече, в душите и паметта на хората тя продължи естествения си път към Голготата и стигна до степента на националното безсмъртие. Този исторически факт дава достойният повод с Указ № 828 от септември 1969 година на Президиума на Народното събрание на Народна Република България, село Голямо Конаре да бъде преименувано в град Съединение. В древността земите, са били населени от траките, за което свидетелстват множествотонадгробни и други могили. При редица археологически разкопки в района са открити странни монети и древни съдове, датиращи от 4-3век преди новата ера. Създаването на самото селище става по време на османското владичество. По исторически данни районът е бил благоприятен за отглеждане на коне. Имало е голям чифлик за отглеждане на коне за османската армия. С течение на времето много от селяните, работещи в чифлика, се заселили в района му. Така то се превърнало в най-голямото селище в околността и било наречено село Голямо Конаре. Будните голямоконарци участват активно в борбата за извоюване на духовна и национална независимост – откриват килийно училище, построяват църква, създават читалище. Тук апостолът на свободата Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционнен комитет, съставен от ревностни привърженици на идеята за национална независимост. До нас не са стигнали никакви писмени документи. Можем да градим своите заключения само върху онова, което е дошло като предание. След 1480 г. завоевателите успели да колонизират околностите на Пловдив с преселници – малоазийски турци. Може би тогава са образувани и коневъдните гнезда наново или като са възстановени стари такива. Почти все в онова време възникнали селища с име Конаре, след това добили за различаване едно от друго прибавени към тях прилагателни: Пищигово, Куртово, Доганово (Мало), Ръжево, Катунско и Манолско, а най-голямото от тях вече дали прилагателното име „Голямо”. Навярно където сега се простира селото Голямо Конаре (дн. Съединение) землището е било покрито с непроходима гора толкова гъста, че не могло да се преминава през нея, а дърветата в нея били с диаметър от 2 до 3 метра. Между големите дървета е имало тучни поляни и затова Голямо Конаре било предпочетено за развъдно място на царски коне. Може би още след турското нашествие тук е било определено място за турски коневъдни станции, а може да е служило за същата цел още в старо българско време, а турците само да са продължили завареното коневъдство. Преобладаващият дървесен вид бил бряста, затова селото било наричано от турците „Кору кьой” – горско село или по-точно „Кара ач кору кьой” (Брястова гора село). Първоначално докато се е състояло от петнадесетина къщи, са го наричали „Конаре”, но когато към края на XVIII в. то нараснало като бележито селище, започнали да го наричат „Голямо Конаре”, за разлика от другите пет конарета във Филибелишката кааза (Пловдивската околия). Голямо Конаре, като център на Овчехълмската административна околия е било седелище на всички учреждения на околията. През 1901 година тя е била закрита. Селата Смилец и Дюлево са предадени към Панагюрската околия, Овчеполци и Тополидол към Пазарджишка, а всички останали са били причислени към Пловдивската околия. Голямоконарската околия е била закрита административно-полицейски, но финансово, стопански, банково, училищно-просветно та е продължила съществуването си. Централният площад, който сега е наречен „Съединение”, преди се е наричал с простото име „Поляна. И сега болшинството от населението на гр. Съединение все още го назовава със старото му название, което е историческо. Там на 5 септември 1885 година е прогласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Всред „Поляната” е имало могила. Названието „Поляната” вероятно е дадено, защото около могилата не е било обрасло с гора, както другаде. По-късно могилата е била разкопана и околностите изравнени, за да заслужи това название. На „Поляната” са ставали сборищата и се е играело хоро, както и сега се играе при празнуване на празника на града – 5 септември и при други народни тържества и празници.