Общинска администрация Стралджа

Община Стралджа се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на област с административен център град Ямбол. Територията на общината заема площ от 676.3 кв. км и съставлява 20.2% от територията на областта. Най-северните части на общината граничат с полите на Стара планина, а най-южните опират до склоновете на Бакаджиците, както и до северозападните разклонения на Странджа планина. На север граничи с община Котел, на изток – с община Карнобат и община Средец, на юг – с община Болярово и община Елхово, на запад – с община Тунджа и община Сливен. Община Стралджа включва 22 населени места, в това число един град и 21 села. Общият брой на населението при официалното преброяване през м. март 2001 г. е 15 409 души (в края на 2001 год. - 15 553 души) или гъстотата на населението е 23.5 жители на кв. км. Административен, индустриален и културен център е град Стралджа (обявен за град през 1968 година). 40% от населението на общината е концентрирано в общинския център (6 226 жители в края на 2001 год). По-големите села в общината са: с. Зимница - 2 011 жители, с. Войника - 645 жители, с. Лозенец – 645 жители, с. Каменец - 594 жители. Най-малкото село е с. Леярово - 75 жители (данните са от края на 2002 г.). Икономическият профил на общината се характеризира с развито земеделие и свързаната с него преработвателна промишленост. Структуроопределящи отрасли са селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, керамичната промишленост, дърбообработващата и мебелната промишленост, търговията и услугите. В социален аспект общината има сравнително добре развити мрежи от образователни и здравни заведения, с известни затруднения в по-малките и периферни селища. Има добри традиции в културата и спорта, но поради финансови затруднения те не намират подобаващото им се място в общия социално-икономически облик на общината. Сериозни проблеми има по отношение на безработицата, която е една от най-високите в областта и страната (33.74%). На територията на общината има значително ромско малцинство, което до голяма степен оказва влияние със своите характеристики на общите социални параметри на общината. В демографско отношение като цяло се забелязват негативни тенденции на застаряване на населението, обезлюдяване на територии, спад в раждаемостта и увеличаване на смъртността, емиграция. Техническата инфраструктура е добре развита по отношение на електроснабдяването и съобщенията. Проблеми има с водоснабдяването на отделни селища, сериозен недостатък е липсата на канализация в почти всички населени места. Междуселищната пътна инфраструктура е изградена, но част от пътищата са силно амортизирани и се нуждаят от рехабилитация и ремонти. Общината е със сравнително добри параметри на околната среда. Разполага с екологично чисти територии, които предлагат отлични възможности за екологично земеделие и производства. Има богата флора и фауна и интересни природни забележителности, сред които минерални извори и защитена местност “Блатото”. Градът и общината са богати на културни и фолклорни прояви. Има и редица археологически, исторически и културни паметници. Стралджа е древно тракийско и средновековно селище. Районът е бил арена на военни походи и сражения между Прабългарската държава и Византия. През територията на обината преминава уникално погранично съоръжение (окоп) – “Еркесията”. ИСТОРИЯ Най-ранните сведения за Стралджа се срещат още в османско-турските документи. Наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многолетната история на Стралджа. За общината данните са от втората половина на миналия век, когато е визирана дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува “Свети Архангел Михаил”. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България. Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от потеря в Балкана, Хаджи Дани от с.Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината. Първият документ от който се съди за съществуването на Стралджа е от 1610г., в който е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, който датира от 1834г. е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латиска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мохамед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14км, в широчина до 10км, най-дълбоките места стигали до 4,5м. В близост до Балкана, богат на дивеч, града разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мохамед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело по-назапад в т.н. Странна махала. За първи заселници на селището се счита рода на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира “Св. Архангел Михаил”, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, за това го нарекли “Страдалджа” може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци. Не малко са историческите и природните забележителности в общината. Между тях са над стогодишната църква “Свети Архангел Михаил”, паметник на културата с ценни икони и дърворезба; читалището в града също е с дълга и богата история; топлата минерална вода в града, която лекува бъбречни и кожни болести; лечебния извор в с.Правдино, множеството църкви в останалите селища на общината. Богатство представлява и етнографския музей в село Зимница. Градът е богат на фолклорни традиции. Общинския коледен празник събира куди от почти всички селища на общината. Записите на коледарските песни представляват ценен архив, който се съхранява в местния радиовъзел. Кукерския празник е също така типичен за града и се провежда всяка година в началото на пролетта. С интересните си костюми стралджанските кукери са били атракция на редица национални събори, носители на награди от събора в Копривщица и кукерския фестивал в Перник. Ежегодно се провежда народния събор “Мараш пее”, който има дълга история, а от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната. Представянето на танцови колективи от цялата страна на стралджанска сцена утвърди града като един от центровете в България на танцовата самодейност. С почти половинвековна история е и стралджанския танцов състав “Въжички”, носител на златни медали, лауреат на всички национални събори в Копривщица, разнасял славата на стралджанския фолклор в редица държави, заснеман многократно във филми на БНТ. Основен принос за това има отличния познавач на българския фолклор, хореографа Тончо Тончев. Той именно стана инициатор и за провеждането на конкурс-надпяване “С песните на Вълкана Стоянова”, който се провежда на всеки две години. На него си дават среща таланти от цялата страна, а песните на именитата народна певица получават нова популярност. Стралджа е родното място на н.х. Панайот Панайотов, на живописеца Веселин Кавалджиев, на двамата братя Бойчеви, архитект и скулптор, автори на паметника на Яворов в град Стралджа. В града живее и самоукия майстор на народни инструменти Жечко Маринов.