Общинска администрация Стражица

Община Стражица е разположена в североизточната част на област Велико Търново. Заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина. Има разнообразен релеф. Характерен облик на релефа придават множество възвишения в посока изток-запад. Надморската височина варира от 40 до 420 м. Общината е създадена с Указ 2295 от 22 декември 1978 година. Съставена е от 22 селища с около 17 хил.жители и е разположена на площ от 512 кв.км в североизточната част на област Велико Търново. Граничи с област Търговище и област Русе. /карта/ Има разнообразен релеф. Заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина с надморска височина от 40 до 420 м. На 28.07.1998 година с решение Общинския съвет определя 15 август за празник на град Стражица. На тази дата се отбелязва църковния празник "Успение Богородично". Това е и името на старата църква, която е паметник на културата. Община Стражица се стреми към бъдеще, в което природните богатства и сътвореното от нейните жители да бъдат използвани по най-разумен и ефективен начин за осигуряване на хармонично развитие, поминък и просперитет на всеки; общината да бъде привлекателно място за живот и личностна реализация, роден дом за всички. Площ:  508 кв.км. Население:  15 220 Населени места:  22 населени места, от тях: 1 град-център на общината, 15 кметства и 6 кметски наместничества. Климат: Климатът е умерено - континентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка - средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури. Води: Водните течения и водните площи, с площ 7 499 дка, заемат 1,43% от общата територия на общината. Водните ресурси представляват поречия на реките Стара река, Лефеджа, Голяма река, Казълдере и Шипа, както и 30 микроязовира, най-големият от които, Казълдере, е с обем 8 млн куб.м. Общината ги отдава на концесия. Почви: Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадните, алувиално-делувиалните, тъмно-сиви, сиви и светло-сиви горски почви Туризъм Природните дадености в общината /хълмистият характер на територията на общината, наличието на гори, реки, потоци и красиви местности/ са благоприятни за развитие на туризъм - риболовен, пешеходен, ловен, екологичен и други. Селата от полупланинския район - Водно, Теменуга, Кавлак, Железарци, Любенци, Ново Градище и Мирово, са особено подходящи за развитие на селски туризъм. В повечето от тях обаче липсват съвременни санитарни възли и канализация. Интерес към развитие на селски туризъм проявяват и повечето от останалите села. Съществуващата база за туризъм е ограничена. В местността "Тасладжа" има почивна база за ученически отдих и туризъм собственост на Министерството на образованието и науката с капацитет 150 легла. Фирма "Велпа-91" - АД има изградена база за отдих между Стражица и с. Мирово, с малък капацитет, но сред красива местност, с кухня и микроязовир. В град Стражица има малък частен хотел с капацитет 20 легла и заведение за хранене, който обаче към момента не функционира. В центъра на града е започнато изграждането на хотел-ресторант, собственост на общината. Общината разполага с Картинна галерия в гр. Стражица със 7 изложбени зали. Сградата обаче не е конструктивно укрепена и възстановявана след земетресението през м. декември 1986 година. Галерията разполага с богат фонд - 546 живописни творби, 93 скулптури, 240 графики, 28 творби от приложния раздел. Сред особено ценените експонати са творбите на Илия Петров, Никола Манов, Владимир Димитров - Майстора, Димитър Казаков, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. От 1974 до 1985 година се е провеждал Международен пленер по живопис. Сега част от творбите са разположени в изложбена зала, където е уредена и музейна сбирка. В града има и частна музейна сбирка на краеведа Хараламби Проданов, проследяваща развитието на Стражица от времето на траките до наши дни. Исторически данни:      Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по нашите земи още от древността. На много места има останки от праисторически, тракийски, от римско и ранновизантийско време селища. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на 14 век. Част от археологичните материали, открити при изкопни работи или случайно намерени са представени в Изложбената зала в град Стражица.  В новата история на град Стражица има една дата, която разделя събитията "преди" и "след". Това е 07.12.1986 година. Тази дата е свързана с разрушителното земетресение, което преобърна живота на жителите на града и околните села. От тогава изминаха 22 години, но все още има недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура: 130 къщи; картинната галерия в гр. Стражица; църквата "Успение Богородично" в гр. Стражица; уличната мрежа в гр. Стражица и селата Асеново, Бряговица и Царски извор; основно училище с. Царски извор; целодневна детска градина в с. Нова Върбовка и други.