Общинска администрация Столична община

Столичната община е единствената община в Област София, Западна България. Общината е съставена от 38 населени места с общо население 1,291,591 души, от които 1,232,088 души са в столицата - гр. София (по окончателни данни от преброяване 2011) София е столицата и най-големият град в България. Тя е 13-ят по големина град в Европейския съюз. Населението ? към 01.02.2011г. наброява 1 291 591 души, което представлява 17.5% от населението на страната. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ? площ е 492 квадратни километра, а средната ? надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ? Перловска и Владайска (Елешница). Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове територията на общината е разделена на 24 административни района Столична община е съставена от 4 града и 34 села: София, Нови Искър, Банкя, Бухово, Балша, Бистрица, Бусманци, Владая, Войнеговци, Волуяк, Герман, Горни Богров, Доброславци, Долни Богров, Долни Пасарел, Железница, Желява, Житен, Иваняне, Казичене, Клисура, Кокаляне, Кривина, Кубратово, Кътина, Лозен, Локорско, Мало Бучино, Мировяне, Мрамор, Мърчаево, Негован, Панчарево, Плана, Подгумер, Световрачене, Чепинци Яна. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“ (Премъдрост Божия). Това се допълва от всенародната почит към светата мъченица София, майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов и тъй като "Божествената премъдрост" т.е. Христос е предмет на постоянно преклониние неподвластно на определен ден от годината, то празника на светиците - 17 септември е приет за Ден на София, чества се и 4 януари, когато града е освободен от турско робство в 1878 г. от руските войски. София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на Марин Дринов, като стар български град отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее“ Местоположение София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на водите 130 л/сек.). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири. Климат София има умереноконтинентален климат,[4] като температурите могат да варират значително през денонощието. Характерни са и значителни разлики между средните температури през различни години. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. Най-студеният месец е януари с температура около -1,6°C. Най-топлите месеци са юли и август, когато температурите могат да превишат 35°C в най-горещите дни. През лятото падат най-много валежи, като не са рядкост гръмотевичните бури. Средната годишна температура е 9,9 °C (според нормите от 1961-1990 г., а според нормите от периода 1887-1961г - 10,2°C. Средните годишни валежи са около 572 mm (1961-1990г). Климатът се колебае през различни периоди (например летата през перида 1961-1990 са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887 година, а сега са значително по-топли). Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина. История Тракийската Сердика София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е. През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. Професор Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много по-късно, далече след създаването на града, през III век.[източник?] В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски, за който е известено, че покорителят на света в продължение на една седмица с 12 войници се е опитвал да покори Черни връх и не е успял. Първото достигноло до нас споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г. Римски период Антична Сердика - Ротондата „Св. Георги“ и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век. Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) Сердика процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106г. в ранг на "муниципия" (municipium) той получава самоупрвление и става център на административен район. Преименуван e на Улпия Сердика (родовото име на Траян). В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства, при Марк Аврелий /161 - 180 г./ и имп. Комод /176 - 192 г./, между 176 и 180г. укрепен е с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран и горещия минерален извор и са издигнати градските терми, при Диоклециан е построен Сердикийския амфитеатър с елипсовидна арена с размери 60/42 м., издигнати са административни и други представителни сгради. От втората половина на ІІІ в. значението на града в рязко нараства. Макар че от 239 до 269 г. градът не е подминат от нашествията на готите в 271 г. той e предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от император Аврелиан. При административната реформа в 285 г. Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез - Дакия включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания, Горна Мизия, Превалитания. Между 275-299г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет - Булевтериона. Средновековен Средец В началото на ІХ век, на 9-ти април 809 г. - Великден хан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава[21] и се утрърждава българското му име Средец, и веднага става център на един от най-важните, комитати (големи административи области) на България. След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971г. Средец става фактическа столица на България, Средец е седалище на Българския Патриарх и управляващите страната комитопулите - синовете на комит Никола управител на Средечката област. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опити да превземе града между 986 и 1016 г. и три пъти е отблъснат. Особено тежко е поражението което му нанася цар Самуил на 17 август 986г. при Траянови врата. Разгромен е също като Никифор, но Българоубиеца успява да спаси главата си с позорно бягство изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император. Османско владичество При София в 1349 г., 1355г. и 1382-88г. се води стратегичската битка срещу турците, тук българите дават най-ожесточен отпор на нашественика. Турските хронисти споменават цар Асен и бан Янука това може да са престолонаследника княз Михаил Асен или, както смята Й. Андреев, Иван Асен, братята на Иван Шишман. Фолклора пее за цар Ясен, Михаил Василич, Шишманович Яне и за самия Иван Шишман. Турското нашествие и двата пъти е отблъснато, но на невероятно висока цена убити са първо единия, а после и другия български престолонаследник. Второто поражение на турците явно е тежко, зaщото те се решават да атакуват отново едва след близо 30 години в 1382 г. С помощта на цар Иван Шишман войските им пак са отблъснати от средечани, но след предателство и с измама града е превзет от Лала Шахин, умрял скоро след това, ала победата е несигурна - турците успяват да влезат в София, но околните яки крепости - Бояна, Бистрица, Урвич и др. остават в български и битките продължават до 1388г. когато в бой с турците загива трети престолонаследник Иван Асен V. С това сякаш са пречупени съпротивителните сили на България и към 1422г. когато цар Константин II Асен умира в Белград тя е окончателно покорена. Все пак са известни имената на войводта Радич управлявал в 1413-1454 воеводството София, на войводата Радивой обновил и изписал в 1493г. Кремиковския манастир, на софийския болярин Радослав Мавър обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476г., а Владислав Граматик в 1469г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски съобщава, че са посрешнати в София от богатия и влиятелен благородник "ктитор Георги". Скоро след завоеванието София става столица на цялата европейската част на османската империята - бейлербейство Румелия. Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града - София. По големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХVв. в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Св. Марина”. През 1599 година за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. В края ня ХVІв. Бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаша почти целия Балкански полуостров и София е негова столица до 1836г. когато такава става Битола. Във втората половина на 15 и в 16 век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство - Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци приели мъченичество защитавайки българската си вяра. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовскии и Български изгорен от турците на 11 февруари 1515, трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530, пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски - 17 май 1555 година, шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски - 1555г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски - 1737г. Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски обесен в София от турците на 21 август 1773 г. зад църквата Света София той е деветият софийски светец. В края на 18 век градът започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения съответно през 1818 и 1858 г. От внушителния брой от около 70 000 жители в края на 18в. в следващите десетилетия населението намалява на около 10-15 000. Въпреки това София остава един от най-големите български градове, като към 1870 г. населението му е 19,000 души. Възрожденска София кипи в бурен обществен и патриотичен живот. Тук има консули на Франция, Италия и Австроунгария. В 1864 г. града е център на софийския санджак в новосъздаденият Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876г. града става столица на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле и другите обширни територии населени с българи в Поморавието. Българите в София в ХІХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища - взаимно (основано в 1825г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа, в 1867г. е основано читалище „Цвят", българското женско дружество „Майка" е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък", борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818г.[23] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15. 10. 1872 г. в храма „Св. Стефан”, в Цариград, Българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че е укрива Ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879г., член кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност. B 1870г. Васил Левски основава революционени комитети, не само в града, но и в околните села. На софийския революционен комитет Апостола възлага стратегическата задача да бъде ръководен център за Югозападна България и Македония. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович - член на Софийския Рев. К., Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционера книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) - член на Софийския Рев. К. и игумен на драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин - Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията - книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К. заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н. Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палача на Стара Загора - Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) подготвя грозно отмъщение, той дадва заповед града да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Ле Ге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийскя равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австроунгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновенните българи над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки на които са екзекутирани българи до поседният момент преди навлизането на освободителните войски. С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България започва да се нарича официално София. След Освобождението По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 година в разгара на военните действия временно населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани. На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март 1879 стар стил) година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България. На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България и Европа. Убити са 170 души и са ранени 500. По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестоки Бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради. София след Освобождението През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков“. След спорен референдум (България е окупирана от съветски войски) през 1946 година България е провъзгласена за народна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради (виж Комплекс Ларго). Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф". През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни - Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич и Филиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година. След 1990 След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвестиции. Капитал Форт бизнес център ще бъде първият небостъргач в България със своите 126 m и 36 етажа.