Общинска администрация Стара Загора

Община Стара Загора е разположена в южна централна България, на кръстопът между Севера и Юга, Запада и Изтока. Град Стара Загора е разположен в южните склонове на Сърнена Средна гора в Старозагорското поле. Има важно природо-географско и стопанско значение за региона и страната. Благоприятните условия са причина тук да се създаде селище от най-древни времена. В региона на общината на 15 км северозападно от гр. Стара Загора се намират Старозагорските минерални бани (Лъджите) - известен балнеоложки курорт. Общината граничи на изток с Община Нова Загора, на югоизток с Община Раднево, на юг с Общините Опан и Димитровград, на югозапад с Община Чирпан, на северозапад с Община Братя Даскалови, на север с общини Мъглиж, Казанлък и Николаево, а на североизток с Община Гурково. Община Стара Загора заема територия от 1 019,4 км2, покриваща части от живописната Сърнена Средна гора и плодородната Горнотракийска низина. Територията на общината обособена по групи e както следва: - земеделски територии – 631 338 дка; - горски територии - 276 378 дка; - населени места и други урбанизирани територии – 62 449 дка; - водни течения и водни площи – 17 622 дка; - територии за добив на полезни изкопаеми – 19 607 дка; - територии за транспорт и инфраструктура – 11 968 дка. Средната надморска височина на община Стара Загора е 357 м., като в равнинната част е в диапазона 150 – 180 м., а планинската надморска височина достига 895 м. (връх Морулей). Надморската височина на град Стара Загора е 169 м. Град Стара Загора, със своите стопански, транспортно-комуникационни, управленски, научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености, оказва влияние както върху динамиката и развитието на общината, така и върху цялостното развитие на област Стара Загора и Южния централен район за планиране. Общината е стратегически център в България и на Балканския полуостров. Благоприятното транспортно-географско положение на община Стара Загора и в частност на град Стара Загора е едно от важните предимства на общината и важен фактор за нейната конкурентноспособност. Чрез изграденият автомобилен и ж.п. транспорт се осигуряват добри възможности за търговски контакти със страните от Европа, Близкия и Среден Изток. Природни дадености Водни ресурси Територията на община Стара Загора се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси. Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Сазлийка (Сютлийка), с множество притоци: река Бедечка, река Банянска, река Коленска, река Оряховска, р. Яворска, р. Дермен дере, р. Ерен дере и множество малки и големи дерета. Реките водят началото си от Сърнена Средна гора. Дължината на река Сазлийка до устието възлиза на 145,4 км с водосборна площ около 3300 кв.км, включваща равнинно-хълмисти и нископланински релефи със средна надморска височина 330 м и слаб наклон от север на юг. От изворите до с.Боздуганово името на реката е Сютлийка, а след сливането си с река Бедечка, извън територията на общината тя получава името Сазлийка. Хидрографската мрежа на р.Сазлийка е асиметрична, с преобладаване на левите притоци, от които по големите са река Блатница (протичаща през община Раднево) е с дължина 54 км и водосборна площ 656,3 кв.км, река Овчарица (протичаща в горното си течение през община Стара Загора) – с дължина 71,5 км и водосборна област 636,1 кв.км, река Соколница (изцяло извън територията на община Стара Загора) – с дължина 60,5 км и водосборна площ 343 кв.км и река Бедечка. Река Бедечка е с дължина 33,4 км и водосборна площ 262,3 кв.км при средна надморска височина 240 м. Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на континентална климатична зона, снеговете през зимата бързо се стопяват, поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, а през летния период губят много вода поради инфилтрация и изпарение. Основната фаза в оттока на реките – пролетното пълноводие започва през м. февруари и продължава до м. юни, а лятното маловодие се наблюдава от м. юли до м. октомври. От ноември до февруари се установява есенно повишение на водното количество. Подземни води Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеологията на разглежданата територия. Същите са част от Средногорската хидроложка област в Източно-Тракийския хидрогеоложки район. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води. Флора и фауна Територията на Община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизирания. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен. Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността “Карасиврия” северно от гр. Стара Загора на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Република България. Характерна фауна Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата. Поземлени ресурси Структурата на поземлените ресурси е “балансирана” и адекватна на природните дадености в общината. Селското стопанство на общината се развива в общо 7224 стопански структури. Абсолютно преобладаващият дял (6937 бр., 96%) са личните натурални стопанства. Пазарно ориентирано производство (предимно растениевъдно) се реализира от 35 земеделски кооперации, 2 сдружения и 43 арендатори. Отворената ниша е запълнена от преходната форма “арендатори”. Използваемостта на обработваемата земя, в сравнение с други райони на страната е висока-над 90%. Изградени и годни за напояване са над 30% от обработваемите земи, но интензивно, поливно земеделие се развива върху по-малко площи. Формите на стопанисване на обработваемата земя са основно чрез земеделски кооперации и частни собственици. Почви Почвите са предимно канелени горски, черноземни смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни. Релеф Според физикогеографско райониране на България, Община Стара Загора е разположена в Средногорски район. Той обхваща източната част на Горнотракийска низина, главно басейна на р. Сазлийка. Топографската характеристика на района е с лек наклон на югоизток, в каквато посока е насочена и проточната на р. Сазлийка речно-долинна мрежа. Абсолютните му височини са в границите 100-300 м. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. В северната му периферия, под праволинейния склон на Сърнена гора е развит делувиално-пролувиален шлейф, който незабележимо прехожда в равнината. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнени езерни и езерно-блатни седименти. Горски ресурси Горите на територията на общината се управляват и стопанисват от Държавно лесничейство Стара Загора. Общата площ на Държавния горски фонд е 26 647,2 ха, от които 317,9 ха пасища в Средногорския и Равнинен геоморфоложки райони. Залесената площ е приблизително 90 % от общата. Територията на ДЛ “Стара Загора” е разположена в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в долната част на Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, съответно от подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори, до подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела. Най-разпространените дървесни видове са зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, мекиш. Насажденията, които те образуват понастоящем са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участвуват и драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти. История Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение: БЕРЕКЕТСКАТА СЕЛИЩНА МОГИЛА - най-голямата в България, разположена западно от квартал Кольо Ганчев. Била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м. АЗМАШКАТА МОГИЛА - първата цялостно проучена в национален мащаб могила МОГИЛАТА ПРИ ОКРЪЖНА БОЛНИЦА /МБАЛ "Проф.Стоян Киркович"/ - където са открити, консервирани и експонирани „in situ" най-добре запазените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа. На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец", са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха. Многобройните имена, с които се е назовавал града са свидетелство за неговото дълголетие. БЕРОЕ древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба. АВГУСТА ТРАЯНА римски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи. ВЕРЕЯ, ИРИНОПОЛИС, БОРУЙ имена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора. ЕСКИ ЗАГРА През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват така. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села. През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна. ЖЕЛЕЗНИК през 50-те години на ХIХ век града се преименува така по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети. СТАРА ЗАГОРА През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.