Общинска администрация Созопол

Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Созопол е град в Югоизточна България на Черно море. Намира се в област Бургас и е административен център на Община Созопол. Един от най-популярните курорти в България. Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие,В полите на Странджа планина и на 35 км южно от Бургас. Центърът му (Старият град) се намира на малък полуостров. В близост до него са островите Свети Иван и Свети Петър. Населени места в община Созопол: Созопол Черноморец Росен Зидарово Равна гора Крушевец Равадиново Габър Присад Индже войвода Вършило В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ „Смокиня“. Местоположение: в южната част на Бургаския залив, в полите на Странджа Граници: на север с община Бургас, на запад с община Средец, на юг с община Малко Търново, на югоизток с община Приморско и на изток с Черно море Площ: 530 км? Административен център: гр. Созопол Административна принадлежност: област Бургас Населени места: 13 – 2 града и 11 села. Девет от тях, намиращи се предимно в южните райони на общината, попадат в Странджа или в североизточните й периферни части Население: 13 571 жители Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие и е основан през 610 г. пр.н.е., като елинска колония („полис“) от милетски гърци под името Аполония Понтика. Първото селище тук възникнало в края на IV – III хил.пр.н.е. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II – I хил. пр. Хр. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност. Градът израстнал преди всичко като търговски и транзитнопристанищен център. Той поддържал активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основавало на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр.. Самия град възниква през 610 г. пр. Хр. Свидетелство за значението на търговията и пристанището е котвата – емблема на Созопол и неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.н.е. Богатият град станал център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричали Аполония Магна (Велика). През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена – разрушена. През IV в. Созопол отново е в подем и е известен с името Созополис – град на спасението. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на столицата Константинопол, едва в 812 г. при хан Крум – Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава. От XVIII – XIX век са запазени църкви и множество старинни къщи създаващи неповторим архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Особен интерес с характерната си архитектура представляват созополските възрожденски къщи. История Преминавайки през вековете с разнолико историческо развитие, изпъстрено с възходи и падения, Созопол и селищата, влизащи в пределите на Созополската община, достигат до нашето съвремие като притежатели на богато и уникално културно-историческо наследство. В зависимост от вида, историческото време и локализацията му то е разгледано последователно като две отделни зони – това, което се намира в крайбрежната ивица с основен център град Созопол, от една страна, и наследството на територията на селищата, разположени във вътрешността, от друга страна. Множеството крепости и крепостни съоръжения, строени във вътрешността на територията на общината, са свързани с отбранителната система на траките и с големите им култови комплекси. Останки от крепостни стени от късната античност се намират около с. Росен, в м. Бакърлъка; в м. Ала тепе има тракийска крепост; в с. Вършило – късноантична и трако-римска крепост; в с. Ново Паничарево – късноантична и средновековна крепост. Ценни исторически свидетелства са също малкото кале от елинистичната епоха в с. Веселие, средновековната крепост Калето в с. Крушевец, средновековната крепост в с. Зидарово, както и множество останки от крепости в близост до крайбрежната ивица и по нея, като тези на н. Атия, в м. Буджака южно от Созопол, на нос Червенка, на нос Акра (Св. Никола) и др. Некрополи са открити в с. Веселие (могилен некропол от елинистичната епоха), в м. Лободово кале по седловината източно от крепостта, на 1 км северно от крепостта, на нос Атия (плосък античен могилен некропол). Праисторически гробници (долмени) се срещат в с. Росен – 2 бр., северно от селото, до м. Вятърниците, в м. Садъково (Ловджийско) кладенче, на 2 км южно от селото и на 2.5 км югозападно от м. Бакърлъка. Богато е и наследството от култови сгради – черкви, манастири, параклиси: черквата “Св. Георги” (1867 г.), черквата на нос Атия, черквата “Св. Илия” в с. Индже войвода, черквата “Св. Богородица” в с. Вършило, черквата “Св. Троица” в с. Извор от ХІХ в., черквата “Св. Атанас” в с. Крушевец, черквата “Св. Георги” в с. Зидарово, малкият манастир в с. Извор, развалините от черква югоизточно от с. Росен и др. Запазени са също така и 107 къщи – паметници на архитектурата: в с. Зидарово – 8 къщи, в с. Крушевец – 5 къщи, в с. Индже войвода – 62 къщи, в с.Веселие – 9 къщи, в с. Вършило – 23 къщи. На островите Св. Иван и Св. Петър се намират останките на манастира “Св. Йоан Предтеча” с главен храм църквата “Св. Йоан Предтеча”, разрушен през ХІV и ХV век, древногръцки храм на Аполон, античен фар, пещи от антични времена за железодобив и руско военно гробище. Главен център и средоточие на богато културно-историческо наследство в зоната на крайбрежната територия на община Созопол е самият град Созопол. Всъщност неговото разположение върху живописния полуостров и градската му структура, изграждана в резултат на вековно напластяване и унаследяване със забележителна приемственост, съпътстваща развитието му, го прави уникален музей от световен мащаб, разкриващ развитието на най-забележителните човешки цивилизации. Отделните обекти от този своеобразен културен резерват са достигнали до нас в различна степен на съхраненост и възможност за експониране. Между тях с особено значение са античният и средновековен християнски комплекс, югоизточният сектор на крепостните стени, архитектурният резерват, включващ повече от 1180 къщи от епохата на Възраждането, както и редица други исторически и мемориални паметници с местно и национално значение. Античният и средновековен християнски комплекс се намира в централната част на Созопол. Това негово разположение определя приоритета му при провеждането на археологически проучвания. Резултатите от тях досега имат не само местно значение, но допринасят съществено за изясняване на цялостната картина на градоустройственото развитие на нашето Черноморие в античността и средновековието, представляват ценно културно-историческо наследство, което трябва да бъде съхранено и експонирано по подходящ начин. Разкритата средновековна черква, сравнително добре запазена, позволява да се приложат различни решения за оптималното възстановяване на откритите гробищни съоръжения и вътрешната украса. Експонирането на античните паметници в средата на черквата дава уникалната възможност за показването на един пълен разрез на културно-историческите напластявания в Созопол. Крепостната система, опасвала града през почти всички етапи на неговото развитие, е била многовековна граница на селищната му територия. Стените и кулите израстват непосредствено от високия скалист и стръмен бряг и участват в оформянето на характерния силует към морето. Входната порта е била разположена странично поради фортификационни съображения и се е намирала на улицата, излизаща на съвременния вълнолом – в най-ниската част на връзката между града и морето. Всички обекти, представляващи паметници на културата, се нуждаят от поддръжка и реставрация , тъй като са подложени на ерозия поради агресивния морски въздух. В резултат на новото строителство на територията на гр. Созопол, в частност в стария град, постоянно възниква потребност от спасителни археологически разкопки на откритите обекти с историческа стойност, консервация, реставрация и адаптиране към градската среда. Интегрирането в урбанистичната среда на паметниците на културата и архитектурата, както и на природните забележителности има изключително важно значение за развитието на общината. За да се съхрани уникалното културно наследство, което се намира на сушата и под водата, за да можем да го показваме на света, са необходими огромна работа, големи инвестиции и разумна политика.