Общинска администрация Смолян

Град Смолян е общински и областен, административен и културно- просветен център на региона на Средните Родопи. Градът заема по-голямата част от котловината на река Черна. По двата бряга на реката в посока запад-изток се намират трите големи квартала - "Смолян", "Райково" и "Устово". Планинският град съчетава модерното строителство и традиционната родопска архитектура. Община Смолян се състои от 86 населени места (1 град и 85 села), от които 23 кметства и 20 кметски наместничества.. В нея се включва и част от националния курорт Пампорово с местността Райковски ливади. На север община Смолян граничи с общините Чепеларе и Лъки, на изток с общините Рудозем, Мадан и Баните, на запад с община Девин, а на юг с Република Гърция. Смолян обхваща територия от 854 кв.км. Общината е с най-голяма територия от всичките 10 общини в област Смолян. Териториaлни баланси: горски територии: 540 147 дка или 63.2 %; земеделски територии: 232 127 дка или 27.1 %; населени места: 16 197 дка или 1.9 %; водни течения и площи: 3845 дка или 0.5 %; територии за добив на полезни изкопаеми: 58 122 дка или 6.9 %; територии за транспорт и инфраструктура: 3559 дка или 0.4 %. Община Смолян е разположена в централната част на Родопите в южна България. Състои се от 86 населени места (1 град и 85 села) в 42 кметства.. На север община Смолян граничи с общините Чепеларе и Лъки, на изток с общините Рудозем, Мадан и Баните, на запад с община Девин, а на юг с Република Гърция. Най-близкият ГКПП с южната ни съседка – Рудозем-Елидже предстои да бъде отворен в близко бъдеще. По този начин областният и общински център ще има бърз достъп до Егейско море - на 100 км. Откриването на пропускателния пункт ще създаде реални условия за оживяване на трансграничното сътрудничество, съвместните проекти с побратимените гръцки градове и ще даде нов тласък за развитието на туризма. Туризъм Името на планината Родопи е с тракийски произход. Род-опа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“). Чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“ Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешно планински котловини. За разлика от другите планини от Рило-родопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха. Родопите са като море от преливащи се тъмно зелени хълмове, които ви посрещат с красиви панорами и кристално чист въздух. Хилядолетия наред тук хората живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета, красота и невероятно разнообразие от растения и животни. Родопите са най-старата планина в страната и на Балканите. Населявани от древността, за тях се споменава в един от най-старите писмени източници – епичната поема на Омир – Илиада (VIII в пр.н.е.). Многобройни са легендите свързани с историята на този край – предания за Дионисий и неговото светилище, за митичният певец Орфей, омагьосвал със своята музика хора, птици и зверове. Той е роден тук - в Родопите, планината съхранила спомена за него. И до днес горите се огласят от звуците на родопската гайда и вълшебните гласове на родопчани. Средните Родопи предлагат отлични условия за туризъм. Разнообразният релеф – високи върхове, заобиколени от китни поляни и вековни иглолистни и широколистни гори, дълги ридове, прорязани от туристически пътеки, реки и бързеи с кристално чиста и студена вода, небесно сини езера, величествени скални фигури и откоси са навсякъде из това кътче на България. Туристите посещаващи за първи път Родопите остават очаровани от тучните ливади, изпъстрени с шарени цветя, величествените гори от смърч и ела, осеяни с горски ягоди, малини и боровинки. История Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолянската община датират от края на бронзовата епоха - XIII в. пр.н.е. През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките). IV-V в. е времето, когато родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.), и в тези земи протича процес на формиране на българската народност. Още според античният гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500-3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва: “Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър”. Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии - днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей. След падането на българската държава под турска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османо-турски документи от XVII в. селището се споменава като Езерово, преименувано по-късно в Башмаклъ. Впоследствие транскрипцията го променя в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г. През 1936 година в около запазените развалини на старата крепост над Смолян “Аетос” (Орел) били направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра и старо славянско селище “Могилата”. На 17 януари 1878 г. казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин влиза победоносно в града. Седем месеца по-късно Берлинският договор (1.VIII.1878 г.) ликвидира Санстефанска България. Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година. 34 години след Освобождението, по време на първата Балканска война през 1912 г., е освободен и Смолянският край. На 13 октомври 1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк начело с полк. Владимир Серафимов освобождава Смолян, а на 21 октомври се водят боевете на вр. Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в този регион. През 1913 г. се създава Пашмаклийска (Смолянска) околия, която влиза в новообразувания Гюмюрджински окръг. След Първата световна война - през 1920 г., се формира Пашмаклийски окръг с 3 околии - Пашмаклийска (Смолянска), Даръдеренска (Златоградска) и Дьовленска (Девинска). През 1932 г. се извършва ново административно делене, при което Пашмаклийска и Дьовленска околия преминават към Пловдивски окръг, а впоследствие - през 1934 г., към Пловдивска област. Тогава градът от Пашмакли се преименува в Смолян. В новото административно делене през 1959 г. се създава Смолянски окръг. Той съществува до 1987 г., когато административно окръгът преминава към новосъздадената Пловдивска област. През 1999 г. на базата на границите на бившия Смолянски окръг се формира Смолянска област. Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било занаятчийски център, а Устово — търговски.