Общинска администрация Сливница

Община Сливница се намира в централната част на Западна България. Разположена е на 25 км от София и на 26 км от западната ни граница със Сърбия. Заема площ от 187 кв.км, наброява 9900 жители и включва 13 населени места: административният център гр.Сливница и селата Алдомировци, Гълъбовци, Гургулят, Ракита, Извор, Бахалин Братушково, Бърложница, Радуловци, Драготинци, Пищене Повалиръж. През територията на община Сливница преминава международният път Е-80 Белград – Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево, т.нар. „диагонален път”, свързващ Европа през Белград, София, Истанбул с Мала Азия. По същото направление преминава и ЖП линията София-Белград. Надморската височина варира от 600 до 800 метра. Град Сливница е заграден от три страни с хълмове - на запад –“Козяк”/762 м./ , на югоизток”Могилата”/670м./ и на север- “Целовижда”/703 м./.Те са изградени от триоски и юрски варовици, които благоприятстват развитието на различни карстови форми.Оголените варовикови терени се нагряват силно през деня и особено през лятото, а през нощта и зимата се охлаждат бързо и по такъв начин влияят върху микроклимата в района. Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Лигнитни въглища, образувани в плиоценските басейни има край селата Алдомировци, Радуловци и Гълъбовци. Стопанско значение за общината имат единствено варовиците, които са плътни и здрави и са дали възможност за развитие в района на вародобива от преди повече от 100 г. Сливница попада в умереноконтиненталната климатична област и в южнобългарската котловинна подобласт.Това се потвърждава от отрицателните стойности на средната януарсака температура /- 2,5 градуса/, от сравнително високите юлски температури /18,4 градуса/ и високата средногодишна температурна амплитуда / +22 градуса/. По генезис климатът в тази подобласт много прилича на този в Дунавската равнина и Предбалкана.Съществуват и определени различия. Нахлуващите от северозапад и север въздушни маси тук преодоляват преградата от Стара планина и високите гранични планини със Сърбия, вследствие на което получават известна трансформация. Котловинният релеф пък създава възможност за продължително задържане на студен въздух в ниските части на района и образуването на интензивни температурни инверсии, мъгли и гръмотевични бури.Характерни са късните пролетни и ранните есенни застудявания и слани.Най-ниската температура , измерена в района е –31,8 градуса. Околностите на Сливница са бедни на повърхностно течащи води.Единствената по-голяма река е Сливнишката, която е десен приток на р.Блато.Градът се снабдява с питейна вода от карстовите извори, находящи се близо до града, но разположени на територията на община Костинброд-около селата Опицвет, Безден и Богьовци. В района най-широко разпространени почви са чернозем-смолниците. Отличават се с тежък механичен състав, голяма влагоемност и водозадържаща способност и по-малка водопропускливост, отколкото черноземите в Северна България. Миналият по тези земи през ХVIII век турски пътешественик Евлия Челеби пише за обширна и гъста широколистна гора, сменяща се с храсталаци и безлесни участъци, изпъстрени с цветя. И от един Султански ферман се узнава, че на запад от София е съществувала такава гора, която трябвало да се използва за строителство. Безогледно е изсичана и за огрев на населението. Днес Сливнишките възвишения също са покрити с иглолистна гора, засадена през периода 1908-1909 г. Районът на Сливница попада в Западнобългарския фаунистичен район. Туризъм Пристигайки в гр. Сливница, обиколката следва до започне от паметника-костница, който е построен през 1930 г. и се намира до храма”Св.Св.Кирил и Методий”. Върху източната му фасада е издълбан Георгиевски кръст за храброст, непосредствено под него, върху мраморна плоча годината 1885. Южното и северното рамо на кръста са украсени с мраморни плочи , на които са издълбани годините 1912-1913 и 1915-1918. Върху западната фасада е поставен надпис:”Построен от Министерството на войната в паметна загиналите 196 военнослужещи през войните за обединението на България”. На откриването на този паметник присъствува и ротмистър Бендерев. На изток от паметника-костница-в двора наначалното училището се намират паметниците на двама герои, загинали в решителните сражения край Сливница. Паметните плочи са под формата на пирамиди, увенчани най-отгоре с православен християнски кръст, а върху медни плочи в подножието им има надписи с имената на капитан Васил Данаджиев и подпоручик Иван Бобев. През 1935 г. в центъра на гр.Сливница е издигнат гранитен монумент “Героите на Сливница”, в основата на който, на дълбочина 1,60м е поставена бутилка, в която се съхранява писмо със следния текст:”Днес, 10 ноември 1935 –то лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи и нейно величество Йоанна – милостивата царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава с.Сливница се положи основният камък за увековечаване паметта на безсмъртните покойници-паднали за величието на българското племе през войните 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 г.”. Паметникът е висок 20 метра, скулптурната група символизира духа, който притежава българският войник-един пада в боя, но другарят му облекчава неговите последни минути със своята братска любов, вдига пушката си високо с лице, обърнато към столицата, сякаш казва:”Все пак победихме!” На западната страна на паметника е поставено оръдие, обърнато с дулото в посоката, откъдето е дошло нападението срещу Родината ни.От източната страна стои надпис с паметните думи на Вазов:”Българио, за тебе те умряха”. На 100 м от паметника се намира Военния клуб, в който всеки , изкушен от историята , може да посети музея на Първа пехотна софийска девизия. Обиколката не спира до тук. На 12 км от Сливница, по пътя към гр. Брезник, се намира с. Гургулят. Край това село са се състояли едни от най-тежките сражения по време на войната. За увековечаване на героичния подвиг на българската войска и местното население, дружеството на запасните подофицери ”Гургулят” организира доброволно събиране на средства за строителство на храм-паметник. Строителството му започва през 1931. Храм-паметникът се строи много дълго и впоследствие е разрушен. По-късно, в чест на 100-годишнината от Съединението на България и Сръбско-българската война тук се изгражда Пантеон по проект на арх.Георги Стоилов. Любителите на риболова също няма да бъдат разочаровани от възможностите, които предлагат местните язовири и водоеми – язовир”Сливница „ и „Братущково” и водоемите в с. Радуловци и с.Извор. На територията на общината е разположен и един природен феномен – Алдомировското блато, в което растеше блатното кокиче. Търсачите на силни усещания също биха намерили нещо за себе си в община Сливница – местното летище предлага възможност за практикуване на екстремни спортове. В център на Сливницa се издига 8-етажният хотел „Красногорск” , който дълго време не функционираше, но отскоро има нов собственик и е в процес на ремонт