Общинска администрация Сливен

Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села. В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен. Град Сливен е разположен на 300 км източно от столицата София, на 110 км от Бургас - най-голямото търговско пристанище на България, на 130 км от границата с Република Гърция и на 130 км от границата с Република Турция. Намира се на магистралната железопътна линия № 3 и на международната магистрала Е-773, свързваща София с Бургас. През планинските проходи в източната част на Стара планина, където е разположен градът, минават важни пътища, свързващи Северна и Южна България. Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м. Територията на община Сливен попада в района на Подбалканските полета от преходноконтиненталната климатична област. Зимата е мека, лятото сравнително горещо. За Сливен е характерен местният вятър Бора. Община Сливен се намира в екологично чиста среда. Основен воден ресурс за общината е р. Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. На р. Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден яз. “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване. Сливен се пресича от реките Асеновска, Селишка и Новоселска. По поречието на р. Асеновска е изграден яз. “Асеновец”, който е основният водоизточник за града. В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. РЕЛЕФ Територията на община Сливен е 1366 км2 и обхваща 49 селища – градовете Сливен и Кермен и 47 села. В община Сливен се очертават два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен. Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове и хълмисти разклонения на Сливенската планина (1181 м), с която започва Източна Стара планина. На юг и югоизток е отворен към Сливенското поле. Надморската му височина варира от 180 до 300 м. КЛИМАТ Община Сливен се намира в района на подбалканското поле, в зоната на преходно-континентален климат. Зимата в Сливенския район е мека, а лятото - относително топло. Есента е по-продължителна от пролетта. Местният вятър “Бора” е типичен за Сливенски регион. ВОДИ Основен воден ресурс за общината е река Тунджа, с водосборен басейн около 7 880 км2. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на река Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, както за целта са изградени множество помпени станции и водохващания с максимално водно количество между 50 и 100 л/сек. На река Тунджа, на 25 км от Сливен е изграден язовир “Жребчево”, който е с обем над 400 млн. м3 и се използва предимно за напояване. Сливен се пресича от реките Асеновска, Селищка и Новоселска. По поречието на река Асеновска е изграден язовир “Асеновец”, който е основният водоизточник за града. В района на община Сливен има и минерални извори. Водата е с доказани качества при лечение на стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. История Неоспорима е щедростта на природата към Сливен. Скалният масив “Сините камъни”, чистият въздух, изобилието на вода, умереният климат, минералните извори, плодородната долина на Тунджа и Сливенското поле са само част от нейните дарове. Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт откриваме присъствието на римляни, славяни, гърци, усещаме духа на Първото и Второто българско царство. Нашите прадеди създават селището на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие. Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен. Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България повреме на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с нашия град. Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Съвременният Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център. Със своите 112 103 /2006 г./ жители той е осмият по големина в страната.