Общинска администрация Симеоновград

Община Симеоновград се намира в североизточната част на Хасковска област, и заема територия от 221,09 км2. В границите на селищна система Симеоновград попадат 9 населени места - град Симеоновград и 8 села. Общината граничи с общините: Гълъбово, Опан, Харманли, Хасково и Димитровград. Като цяло територията на общината е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенични условия. Сметосъбирането се извършва от фирма "Волф - Милениум" ООД. Реализиран е проекта за получаване на заем за закупуване на съдове за смет и община Симеоновград разполага вече с достатъчно такива. Работниците по Нацинална програма "От социално подпомагане към постоянна заетост" са 82 души. 70 от тях са включени в разчистване на нерегламентираните сметища и тяхното залесяване, а част от тях в подръжка на парковете и зелените площи. Създаването на нови и подръжането на обществените паркове и земни площи за обществен отдих ще подобрят състоянието на околната среда и ще способстват за по-добър екологичен комфорт за населението на града. Релеф Теренът е прорязан от поречието и притоците на р. Марица - с обща площ около 8 кв.м. - 3,6% от територията. Релефът се състои от изолирани хълмисти възвишения, разчленени едно от друго. Средната надморска височина е 78,7 м. в долината на река Съзлийка. Климат В климатично отношение Общината попада в района на Източнородопските речни долини, в Южнобългарската климатична подобласт. Климатът се характеризира с мека, топла зима, средна температура +0,30 С. Честите затопляния под въздействието на средиземноморски въздух обуславят късния период на задържане на снежната покривка. Лятото е сравнително горещо (средна температура около +25 0 С ), като чести са дните с над 35 0 С. Пролетта настъпва рано и е по-хладна от есента. Температурата над 5 0С е от началото на м. март до първата десетдневка на м. декември. Средната сума на валежите е около 140 мм, като минимумът е през м. август, а максимумът е през м. май. Почви В района преобладават канелено-горски почви, алувиално-ливадни по поречието на р. Марица, черноземни-смолници. По-високите части на района се обветрени с по-плитък хумусен слой, който с падането на надморската височина става по-дълбок и почвите са по-плодородни. Минерални ресурси На територията на общината досегашните геоложки проучвания не са установили находища на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Изключение в това отношение правят находищата на редки метали. Водни ресурси На територията на община Симеоновград има общо 156 водоеми, язовири и водостопански съоръжения. През общината преминава р. Марица, най-голямата река в България. В пределите на общината р. Марица не приема десни притоци. По-характерни леви притоци са р. Юручка, Авалийско дере и р.Съзлийка, която е най-значимия ляв приток на р. Марица. На р. Луда Яна е построен язовир "Троян". На север от с. Тенево се намира язовир "Тенево". Построени са около 20 по-малки и по-големи изкуствени водоеми и напоителни канали. Водоснабдяването в района се извършва централизирано от подземни води от алувиалните кватернерни отложения на р. Марица като за целта са изградени кладенци. Водопроводимостта на тези отложения е 200-500 м 2 / сек. на квадратен километър. Флора и фауна Основни дървесни видове са - черен бор, цер, благун, келев габър, драка, глог. Фауната е характерна за представения тип месторастения. Представлява се от колжидски фазан, полска яребица, оризищна мишка, заек. От дивия животински свят най-често се срещат заекът и лисицата, а по-рядко вълкът, порът и язовецът. Горски фонд Горският фонд в общината заема площ от 52 066 дка или 23 % от територията. Стопанисва се от Горско стопанство Харманли. История Симеоновград е едно от най-старите селища в пределите на нашата страна и най-стария град в Хасковския край. Той има история на осем хиляди години - от ранния период на новокаменната епоха до съвремието. Благоприятното географско разположение на града и мекият климат способствали за ранното му и непрекъснато развитие и историческо съществуване. Още в късната античност (ІV в.) на платото в местността Асара била построена голяма крепост, която се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от ІV в. до началото на ХІІІ в. Град на 1600 години, който имал периоди на разцвет, упадък и разрушение и ново възраждане. В историко-археологическата литература е прието, че в местността Асара край днешния Симеоновград, на десния бряг на река Марица, върху естествено платовидно възвишение се е намирала прочутата някога крепост Констанция. Ролята на Констанция като крупен военноадминистративен, църковен и стопански градски център нараства твърде много през ХІІ в. Богатството и многообразие на обработваните култури са негова характерна особеност. Идриси отбелязва, че "град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета." След разрушаване на града-крепост през март 1202 г. животът на селището продължава в местността Градището, на 2 км северно от днешния град и в съседство с гробището на квартал Злати дол, където има останки от средновековни селища от ХІІІ и ХІV в. Мястото около днешния център на града, на левия бряг на реката, се заселва малко по-късно. Първоначално Симеоновград се оформя като две отделни селища Търново /дн. Злати дол/ и Сеймен, разположени на двата срещуположни бряга на р. Марица. През 1872 г. след прокарването на Барон-Хиршовата железница Цариград-Саранбей /дн. Септември/ и обявяването на Сеймен за околия двете селища започват да се наричат с общото име Търново-Сеймен. С решение от 5.11.1880 г. на Румелийското областно събрание Търново-Сеймен е обявен за околийски център със значителен район от села, северно от р. Марица. Официално околията е приета на 1.02.1881 г. По време на тържествата /1929 г./ по случай хиляда годишнината от царуването на цар Симеон /893-927 г./ Търново-Сеймен е преименуван в Симеоновград. Между 1946 и 1981 г. градът носи обединяващото /включен е кв. Йорданово/ име Марица. От 1981 г. с указ на Държавния съвет името Симеоновград е възстановено.