Общинска администрация Силистра

Община Силистра се намира в Североизточния район (СИР  - 19 973,4 кв. км.) на Република България, който е третият по големина от 6-те района за планиране в страната. Разположена е в североизточната част на страната. На север  река Дунав бележи  границата с Румъния. На запад Община Силистра граничи с Община Ситово, на изток  - с Община Кайнарджа, а на юг  - с общините Дулово и Алфатар. Релефът на Община Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав,   му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг се среща типична льосова гърбица. В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина -  Балтата  край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото  Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за отдих и туризъм. Климатът на Община Силистра се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса. Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври  - около 200 дни.    Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко - през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната.  Снежната покривка се задържа 50-60 дни с дебелина 16-30 см.    Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.    Води. Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ-та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма " Водоснабдяване и канализация" ООД, като водоизточниците са помпажни води  кладенци тип  " Раней" .      Преобладаващият вид почви на територията на Община Силистра са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развито селско стопанство, както и свързаната с него преработвателна промишленост.    Общата площ на общината е 516 кв. км., от които 387 544 дка. са земеделска площ, 68 273 дка. горски площи и 36 226 дка.  - населени места.    Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град  - център на общината  - гр. Силистра. Демографски профил   Броят на населението на Община Силистра  към 20.04.2006 г. е  68 194 души. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на населението, като през последните две година тази тенденция се променя към увеличаване.    Гъстотата на населението в Община Силистра е 115,2  д/кв. км, която е най-висока за областта - 48,3 д/ кв. км, и по-висока в сравнение с тази за страната (70,3 д/кв. км).        71.98% от постоянното население на общината живее в общинския център.  Три от населените места са с население под 100 души.  Едно от населените места e с население над 6 000 души. Задържането на населението в тези села се обуславя от близостта им до общинския център и възможността за трудова миграция в рамките на работния ден.    Възрастовата структура на населението разкрива съотношението му по възрасти. В общината преобладава групата на жителите в трудоспособна възраст и намалява групата на тези в подтрудоспособна възраст. Процесът на изменение на възрастовата структура на населението се изразява в силно застаряване на демографската маса. Застаряването на населението е трайно и това е смущаваща танденция и в национален мащаб.   Съотношението между половете в общината показва превес на женското население - 51% над мъжкото - 49%, като тази тенденция се запазва постоянна през последните пет години.    Динамиката на населението на общината зависи от естествения и механичен прираст. Измененията в естествения прираст на общината се обуславя от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.    Раждаемостта в общината показва тенденция към запазване на стойността си  - 7.2 на 1000, който показател е под показателя за областта  - 8.7 на 1000. Смъртността в общината през последните три години относително се запазва  - 14.8 на 1000, който също е под показателя  за областта  - 15.3 на 1000.      Естественият прираст на населението в общината е отрицателен, като от 2001 г. тенденцията е към намаляване на този показател / -508 през 2001 г. -459 през 2003 г./.      Механичният прираст на населението в общината е отрицателен -397 за 2003 г., като той се определя от броя на заселените и изселените в рамките на една година. История на Силистра Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това показва, че градът вече е съществувал като яка крепост. Близо три века квартитува този легион в крепостта на траките. Той е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Войниците на легиона, предимно от малоазитски владения на империята, за да бъдат чужди и враждебни на местното население, живеят в укрепен лагер. Вън от него се развива селище от лавки и бараки на бедни търговци, занаятчии и цивилно население, подпомагащо стопанските и строителните работи на легиона. Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум в 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори - касиери на общината. Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет: Издигат се големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове в града мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са водопроводи... В 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен. Около 590 г. се заселват славяните (северите). Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. По пътищата от север и от запад тук пристигат кервани, а по реката - кораби с кожи, мед, восък, сол от Карпатските планини и добитък от Влахия, за да бъдат отпратени към Плиска и Константинопол. Дръстър става важна българска твърдина и още при покръстването играе главна роля. Като старо седалище на епископ, той е признат за пръв между епископските градове на България. А при цар Симеон епископът му е провъзгласен за патриарх на българсктата църква. В 895 Симеон е разбит от маджарите и той е принуден да се крие зад стените на Дръстър. През 969 г. киевският княз Светослав отново е пред стените на Дръстър и този път тежките порти на града се отварят. На 24 юли 972 г. император Цимисхий превзема българската крепост и я нарича Теодорупол. Патриарх Дамян - последният патриарх в Дръстър, напуска града, за да се озове в Охрид при българския цар Самуил. В 976 г. Самуил освобождава отново Дръстър и градът пак става яка българска крепост до края на хилядолетието. След повторното завладяване от император Василий II Българоубиец той става средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България. През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята. Яката и непристъпна крепост е под ударите на обсадните и стенобойните машини. Част от стените рухват. Византийците нахлуват в града, по чиито улици умират смелите му защитници. Печенегите и българското опълчение се събират отново и принуждават византийците да се изтеглят. Едва в 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър. След успешното въстание на Асеневци в 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава. В 1204 г. той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. През пролетта на 1279 г. в крепостта прекарва тримесечна обсада Ивайло. Турците добре познават достойнствата на старата крепост. За първи път прозвучава името Силистра при преговорите между Шишман и Мурад. В 1391 г. Дръстърската крепост преминава в ръцете на турците. В Силистренския санджак влизат девет града - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово, и два града зад Дунава - Аккерман и Килия. В края на 1912 г. Балканският съюз разгромява Османската империя и скоро след това започват преговори за мир и за разпределяне на турските владения в Европа. Същевременно, възползвайки се от ангажираността на България във войната и обосновавайки се с евентуални нейни големи придобивки в Македония, Румъния поставя искането да получи компенсация в Южна Добруджа. След неуспешни българо-румънски преговори в Лондон двете страни приемат посредничеството на Великите сили и в Санкт Петербург се свиква посланическа конференция. Конференцията препоръчва България да отстъпи на Румъния град Силистра и на 26 април (9 май) 1913 г. в столицата на Русия е подписан Протокол относно българо-румънската граница в Добруджа. С това споразумение Румъния придобива град Силистра и района на запад и на юг от него в радиус 3 км с обща повърхнина около десетина кв. км. Възникналите противоречия между балканските съюзници за поделянето на Македония, въпреки предварителната договореност между България и Сърбия за " спорна" и " безспорна" българска зона в тази област, предизвикват въоръжен сблъсък, който прераства в междусъюзническа война. Скоро след това румънската и турската армия нахлуват в България и тя е принудена да потърси мир. На мирните преговори, проведени в Букурещ, бившите съюзници се споразумяват за подялбата на Македония в ущърб на България, а Румъния постига ревизия на договореността от Санкт Петербург и откъсва от България Южна Добруджа с територия 7696 кв. км. През войната, след разгрома на Румъния, тя е принудена да подпише в Буфтея на 5 март 1918 г. прелиминарен (предварителен) мирен договор със силите от Четворния съюз, като им отстъпва Добруджа. Два месеца по-късно, на 7 май 1918 г., в Букурещ предварителните условия са потвърдени с мирен договор, според който България си възвръща Южна и част от Северна Добруджа в резултат на ректификация на старата граница между тях от преди 1913 г. Държавите победителки получават в кондоминиум (съвладение) останалата част от Северна Добруджа до южния ръкав на дунавската делта Св. Георги. България, която е неудовлетворена от разпокъсването на Добруджа, изисква цялата област да бъде включена в нейните предели. След преговори на 25 септември 1918 г. в Берлин е подписан протокол между Германия, Австро-Унгария, Турция и България за отстъпване изцяло във владение на Северна Добруджа на България, която се задължава да възвърне на Османската империя левия бряг на Марица. Така цяла Добруджа с площ приблизително 20.6 хил. кв. км (без делтата на Дунава - 2.7 хиляди кв. км) за пръв и последен път се озовава в пределите на Третата българска държава. За съжаление четири дена по-късно Царството капитулира, подписвайки на 29 септември 1918 г. в Солун примирие с Антантата, а до края на войната румънският парламент така и не ратифицира договора от Букурещ, който за Германия е отменен с Версайския мирен договор, а за България това е потвърдено в чл. 171 на Ньойския мирен договор. През Втората световна война българската държава успява чрез мирна ревизия, с подписването на 7 септември 1940 г. на Крайовската спогодба с Румъния, да си възвърне Южна Добруджа в границите й до 1913 г - 7696 кв. км, и повърхността на България нараства до 110 911 кв. км. През годините до Втората световна война Силистра е била важен стратегически град, част от военния четиръгълник Варна - Силистра - Разград - Шумен. След 1945 г. градът губи своето значение и остава встрани от бурната индустриализация. Развива се главно като център на земеделски район и административен център на Крайдунавска Добруджа. След 1970 г. започва да се развива и промишлеността. Основните насоки са в областта на дървопреработването, машиностоенето, хранително-вкусовата промишленост и електрониката. С изграждането на тези предприятия се появяват и първите проблеми и грешки от градоустройствения план. Използвайки естественото предимство на водния път (река Дунав), цялата промишлена зона се изгражда в северозападната част на града. От екологична гледна точка това е неправилно, тъй като градът по този начин остава по-надолу по течението на реката от промишлените предприятия. Нещо повече - ограничен на североизток от държавната граница, от река Дунав на север-северозапад и от промишлената зона на запад, единствена та му възможност за градоустройствено развитие остава южната посока, в която обаче се намира вилната зона. Характерните за периода 1970 - 1990 г. изявени урбанистични процеси придават острота на този проблем, който е частично решен с изграждането на жилищни блокове. От това обаче Силистра до голяма степен губи своята уникалност и специфична архитектура.