Общинска администрация Септември

Община Септември е разположена в най-западната част на Горнотракийската низина, северните склонове на Родопите и крайните разклонения на Западна (Ихтиманска) Средна гора. Тя включва 14 населени места. През територията на общината минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия изток и Средна Азия, международната автомагистрала "Тракия", свързваща западна Европа и Истанбул, международната жп линия от Централна Европа за Азия. от гара Септември започва дековилната железница, която е връзка между Тракия, Родопите и Пирин. В град Септември се намира Археологически музей, в който най-голям интерес представлява открития каменен надпис на старогръцки език от археологическите разкопки на емпорион Пистирос. Читалищата на територията на община Септември развиват богата обществена и културна дейност и съхраняват българските и местни традиции. Много от тях са носители на златни медали от националния събор в Копривщица, а славата на танцовия ансамбъл "Загоровче" в гр. Септември се носи извън пределите на страната. Релеф Релефът на общината е преобладаващо равнинен, отчасти полупланински и планински по склоновете на оградните планини. Климат Климатът е преходно-континентален в равнинните части и предпланински по склоновете на планините. Зимата се характеризира с мек климат, пролетта настъпва рано, есента е топла и продължителна. Средната температура за годината е 12,2 С, малко по-висока от средната за областта, която е 11,3 С. Общата годишна сума на валежите е 564 мм/кв. км. при средна за областта 550 мм/кв. км. и за страната 650 мм/кв. км. Валежите са недостатъчни за развитието на земеделските култури, което налага използване на допълнителни източници за напояване. Води Главни хидрографски фактори в Общината са р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Изградени са няколко микроязовира – Ветрен, Карабунар, Славовица и Семчиново, чийто води се използват при напояване. През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали и общинската канална мрежа. Състоянието като цяло на напоителната система не е добро. Неоценимо богатство на Общината са термоминералните извори в околностите на с. Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 72 С. Те дават възможност да се развива балнеолечението и туризма не само на общинско, но и на национално ниво. Почви Почвите са разнообразни и са представени от канелено-горски, делувиално-алувиални, оподзолени, леко песъчливи и глинести. Те са благоприятни за отглеждане на традиционни за региона култури: зърнено – житни култури /пшеница, царевица, ръж, ечемик/, трайни насаждения /лозя и овошки/, зеленчукови и технически култури /тютюн/. ИСТОРИЯ Град Септември /Сараньово, Сарамбей, Саръханбей, Загорово/ В края на XIV и началото на XV век, арменски татари от Сараханската област слагат началото на ново село, наречено Саръханбей, върху останките на средновековното поселище със звучното име Загорово, намиращо се в днешната местност Керамитпара. В създаването му участват и българи. В течение на времето името Саръханбей се променя в Сарамбей. Това име селото и гарата, основана през 1873 год., носят до 1934 год., когато се преименуват в Сараньово. По-късно селото и гарата получават името Септември. Град Септември се образува през 1956 год. от сливането на с. Септември и гара Септември. През 1964 год. селището, поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот е било обявено за град. Град Септември е най-западното селище в Пазарджишкото поле, чието землище е разположено между р. Марица и Родопите. Надморската височина на Септември е около 240 м. През бившето Саръханбей минавал Босненският или Адриатическият път. Известният ни железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив – Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 год. е продължен за София. През 1926 год. е построен железопътният път за Варвара – Велинград – Разлог. На 1,5 км. южно от гарата минава пътя София – Пловдив, като чрез последния се осъществява и връзката с областния град Пазарджик, който отстои на 19,5 км. Най- близките села са: Злокучене, Семчиново и Симеоновец . Землището е богато на води – чрез р. Марица и изградените напоителни канали и не на последно място чрез подпочвените води. Още в стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. Един от факторите за интензивно развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки и добър пазар. В миналото се е сеело предимно ръж, ориз, тютюн, дори и рози. Добре развито е било овощарството и лозарството. Сега основните отглеждани култури са: пшеница, царевица и зеленчуци. Град Септември е най-големия кръстопът в западната част на Пазарджишкото поле. До голяма степен такъв е бил и през средните векове. Не случайно и тогава е бил считан за град.