Общинска администрация Своге

По голяма част от територията на красивия Искърски пролом се заема от Свогенската община. Името на Своге винаги се свързва с него. С него и с Балкана. Община Своге се състои от 1 административен център - град Своге и 38 селища. Община Своге заема площ от 866 кв. км. в Западна България. Разположена е около пролома на река Искър. Намира се на 40 км. северно от столицата на България - град София. Граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Ботевград, Вършец, Враца и Мездра. През територията на общината минава ж. п. линията София - Мездра (построена 1896 год.), а така също и няколко оживени автомобилни артерии, които са част от Републиканската пътна мрежа. Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи с общините Годеч, Костинброд, София, Елин Пелин и Ботевград. На север и североизток има общи граници с община Вършец от област Монтана и общините Враца и Мездра от Врачанска област. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 868,6 кв.км. Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м[1]. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърският пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен. Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Климат Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района: - Климатичен район на високите полета в Западна Средна България; - Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България; - Планински климатичен район - среднопланинската част. Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната. По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания. Природни ресурси Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора - над с. Искрец и при Лакатнишките скали. Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса, Карбона, Ордовика, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е най-образно казано "перфорирано" с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталакмити. Района е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са предпоставка за развитие на производство на вар сред населението. Варници е имало край бреговете на Искъра от Владо Тричков до Черепиш, но най - добре е организирано производството му в района на с. Искрец в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река - Искрецка. Има и находища на оловно - цинкови руди и гранит. Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които в последствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове антацитът е "на жили" или на отделни гнезда, който са разположени в повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация. Релеф - планински терен, по-голямата част на които е заета от горски територии 495 970 дка, което представлява 57.26% от общата площ на Общината. Земеделските земи възлизат на 322,705 дка, като по-голяма част заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка. Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка, което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са и със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Лесковска, Градешница, Батулийска, Гаровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, изпълнени с наноси, които оформят на места и ниски речни наноси. Местността е обиталище на много растителни и животински видове, в това число над 40 вида са вписани в Червената книга на България, най-известният животински вид, от които е Скалния орел. Природни забележителности При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърския пролом. Тук в края на ХІХ народният поет Иван Вазов възкликва: ?Каква величава, каква хубава е пустата му Искърска клисура!?, и предрича "добро бъдеще" на разположената сред "планинския хаос" пътническа гара. Според легендите районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро.... Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал завинаги. Днес реката и проломът носят неговото име. Като природни забележителности в общината се открояват живописните картини на Искърското дефиле. Интересен природен обект е връх Грохотен - 1045 м. надморска височина. Районът е традиционна територия на масовия, катерачния, ловния, екстремния и пещерния туризъм. Има известни туристически хижи  и  ловни домове . Тук се намира и така наречената "Вазова пътека", носеща името на патриарха на българската литература Иван Вазов, които е създал част от творчеството си тук. Най-посещаваните от алпинистите пещери са "Темната дупка" край Лакатник и "Елата" край Бов. ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ-  При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърският пролом. Величествен и живописен е старопланинският Искърски пролом - неповторимо дело на природата. Искър като огромен трион е проломила планината, нейните млечнобели, сиви, пъстроцветни скали.Според легенди районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро. Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал за винаги. Днес реката и проломът носят неговото име. ВОДОПАД "СКАКЛЯ"- Водопадът "Скакля", наречен на едноименната река спуска водите си в източната част на планината Понор, близо до гара Бов. Дъното на долината на реката се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в трискадно разположени скока, най - високият от които е около 85 м. Долината на водопада е заета от ливади. Малко по на север се намира скалата Златния камък. ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН "ДЖУГЛАТА"- Скалното образование Джуглата е разположено на 8 км. северно от град Своге, в района на с. Церово. Високо е 18 м., с причудливи форми, образувало се е при изветрянето на хоризонталните ръждиво - червени триаски пясъчници, характерни за Искърското дефиле в района. "Джуглата" е обявен за природна забележителност през 1964 година. ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ- Гигантският пролом, проправен от водите на река Искър разкриват чуден скален свят - пъстра смесица от червени пясъчници, светли и сивопепеляви варовици, зеленикави глинести лиски, ситнозърнести диабази - същински безпорядък в очите на обикновения човек. Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до гара Лакатник. В продължение на хилядолетия реката е изваяла един фантастичен свят от скални образования. 250 метровите скали са свързани с началото на българския алпинизъм и са обянвени за природен парк през 1963 година. Лакатнишките скали са свързани неразделно с историята на българския алпинизъм. Първото алпинийско изкачнате с въжета и клинове е било през извършено през 1931 година. На отвестните Лакатнишки стени, на 600 м. Надморска височина е построен от алпинистите - катерачи след непосилен неколкомесечен труд малък алпийски заслон - "Орлово гнездо". Той представлява дървена постройка, кацнала върху железни греди, забити направо в скалата на около 300 м. над р. Искър. ПЕЩЕРАТА "ТЕМНАТА ДУПКА" - Отворът на пещерата личи като голямо черно петно по отвесните скали северно от гара Лакатник. Намира се на 52 км. от гр. София и на 27 м. над река Искър. Големият вход на пещерата започва с лек наклон на запад и скални колони на дъното. Пещерата е съставена от две основни галерии, съединени помежду си, и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. Предполага се, че дължината на тази голяма и сложна българска пещера е над 7000 м. ИЗВОРЪТ "ЖИТОЛЮБ"- В пещерата има множество подземни реки. Там се намира и Жековото езеро, от което извира и изворът "Житолюб". РЪЖИШКА ПЕЩЕРА- Намира се на 140 м. над р. Искър. По - голяма част от сталактидните образувания в нея не са по свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а  археологическите находки са установили, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха. ПЕЩЕРАТА "ЕЛАТА"- Намира се на около 2 км. Южно от с. Зимевица в малък скален венец от юрски варовици. Входът и е малък и води отвесно надолу до 18 м. От дъното й през тесен проход между наносите се влиза в широка, немного висока галерия, низходяща и с няколко прага. Пещерата е плътно изпълнена с образования снеописуеми форми, предимно сталагмити, синтрови прегради, колонки и чудесни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дънаи са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии, около дръжките, на които грижлива ръка е обвила каменни шевици. Пещерата е дълга 123 метра. КОЗАРСКА ПЕЩЕРА - Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До самия вход на пещерата се достига до малки и стръмни пътеки, това е причината да носи името "Козарска пещера". ПРОПАСТ "ЯМАТА"- Пропастта се намира до мах.Пропаст на с.Лакатник.