Общинска администрация Златица

Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица, разположен в Златишката котловина на 77 км източно от София и на 4 км западно от Пирдоп. Над града се издигат величествените върхове на Централна Стара планина, което превръща Златица в прекрасна туристическа дестинация. Златица се намира в планински район. Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета - Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси. На северо-запад е град Етрополе, на северо-изток град Тетевен, на юг — град Панагюрище, на изток — градовете — Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са Елин Пелин и столицата. През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България — Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен. През Панагюрище - за Пазарджик и Пловдив. През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето. На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи жп-тунела в България — Козница (6 км) и Гълъбец (3 км). По проект до няколко години трябва ще бъде отворен новия път през Кашана за Етрополе, който чрез изградения тунел ще скъси чувствително разстоянието и времето за пътуване към северна България. През землището протичат няколко реки от басейна на река Тополница. Курудере е реката, протичаща през центъра на града, извираща под връх Свищи плаз. Санърдере е на изток от от центъра и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп. Балъмдере минава покрай бившата шивашка фабрика, дърводелския цех, „Пещерата“, селскостопанския двор. На юг от града реките заедно образуват река Златишка, която след местността Бакаджик се смесва с Пирдопска река. Веднага след това те се вливат в река Тополница. История По всяка вероятност името е свързано с добива на злато в околността от Античността. Селището е било основано, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии. За първи път името Златица се споменава в документ на цар Константин Асен (1257-1277 г.). През средновековието градът е бил важен административен център. Той оказва силна съпротива срещу турската инвазия и пада под робство 30 години след завладяването на тогавашната столица, Велико Търново. Край Златица през 1443 г. се е провела битка между кръстоносците на Владислав III Варненчик и османските войски. По време на робството в района действат много хайдушки чети, които са се борели срещу турските власти. Народните песни все още помнят имената на Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил основен снабдител на Турската империя с овче месо и голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил и на духовния, и културния живот в града. През 1777 г. била построена часовниковата кула – един от символите на Златица. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище. След Освобождението градът се развива като животновъден и растениевъден център. Забележителности Часовниковата кула е символът на Златица. Висока е почти 17 м, а часовникът, който бие на кръгъл час, се чува на 7-8 км. В града има още много паметници, чешми, няколко възрожденски къщи, църква, построена през 1859 г и метох. Златица предлага много възможности за туризъм. Градът е отправна точка за различни маршрути в Централна Стара планина. Биологичното разнообразие на планината е много ценно и атрактивно за любителите на природата. В региона има отлични условия за разходка в планината, планинско колоездене, лов и риболов.