Общинска администрация Златоград

Златоград е най-южният град в България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Смолян и е административен център на община Златоград. Близо до Златоград е разположено ГКПП Златоград-Термес (или ГКПП Златоград-Ксанти). География Златоград като населено място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община – 420 - 550 метра. В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморската климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район. Средногодишната температура на въздуха е 10,8 С с максимум през юли 20,6 С и минимум през януари - 0,8 С, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Екстремните стойности на средногодишната максимална и средногодишната минимална температура са съответно 17,1 С и 4,9 С, като средно месечната максимална е през август (28,9 С), а средно месечната минимална през януари (- 3.9 С). Средногодишните валежи достигат до 1000 л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента и съчетани с големия водосборен басейн на река Върбица са предпоставка за големи прииждания на реката. Максималните валежни количества (в милиметри) за времето от април до октомври се движат от 10,0 за 5 минути до 46,3 за 60 минути и 59,7 за повече от 60 минути. Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%, с максимум през ноември - 85%, 13 бр. са дните с относителна влажност на въздуха - равна или по-малка от 30%, което е показателно за добри растежни условия на горската и тревната растителност в района. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 м/сек до 1,2 м/сек, а средногодишната скорост е 1,1 м/сек. История В „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово. По–късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската Война градът е бил заселен главно от помаци. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 българи. Град Златоград се прославя с песента Излел е Дельо хайдутин, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. Религии Основните религии, изповядвани в Златоград, са Ислямът и православното Християнство. Две са основните религиозни български общности, които населяват града. Близо половината е съставена от мюсюлмани, а другата половина от православни. Съжителството между двете религиозни общности често е давано като еталон за съвременна религиозна толерантност. Има две църкви - "Св. Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османското владичество в България, е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - на един от високите и централни хълмове в града. В града има и една джамия, където мюсюлманската общност осъществява своите религиозни и обредни дейности. На мястото на днешния пазар в града се е намирала голяма джамия, която е била културен и духовен център на целия регион, но по време на тоталитарния режим тя е разрушена от комунистите. В момента в града се строи нов молитвен храм за златоградчаните, които изповядват исляма. Икономика Град Златоград е център на рудодобив. Край града (Ерма река) се добива оловно-цинкова руда. В селището работи и памукотекстилно предприятие. Културни и природни забележителности Туристически обекти в Златоград: Паметника на Дельо войвода; Лобното място на Дельо войвода; Параклисите: Св. Атанас; Св. Неделя; Св.Св. Константин и Елена; Св. Екатерина; Св. Илия; Най-старата църква в Родопите - храм-паметник "Успение Богородично", построена 1834 г. Музей на просветното дело в Средните Родопи; Килийно училище, в двора на черквата "Успение Богородично" ферма за щрауси, край село Старцево ферма за щрауси, край Златоград Язовир "Златоград"; Църквата "Свети Георги Победоносец", построена 1871 г. База за риболов и отдих "Ягнево", край Златоград; "Скални гъби", близо до Златоград. Етнографски ареален комплекс Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост. Етнографският ареален комплекс е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.