Общинска администрация Свиленград

Свиленградска община е разположена в югоизточната част на Хасковска област и на РБългария. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина ,на югозапад- Източните Родопи, включва части от Горно-тракийската низина. Земеделското производство в общината е насочено главно към отглеждане на тютюн, лозя, житни и овощни култури.Условията в района са подходящи и за производство на памук.Селското стопанство има водеща икономическа функция в общината. Общината има уникална даденост да бъде граница на България с две съседни държави-Турция и Гърция. Това определя водещата й роля в бъдещото развитие на европейските транспортни коридори, свързващи Западна и Централна Европа с Близкия и с Далечния Изток.Община Свиленград има стратегическо местоположение - разположена е на границата с Турция и Гърция по протежение на транспортен коридор №4 в посока Истанбул и в близост до други важни транспортни артерии. Историята на Свиленград датира още от IV хил.пр.н.е.- когато в земите му са се заселили тракийското племе одриси.През римската епоха съществувал път, който вървял на ляво по брега на р.Марица.Съществуват писмени паметници, които доказват българската принадлежност на тази Община преди и след времето на цар Симеон. В Свиленград са открити множество културно-исторически паметници доказващи богатата история на града и развитието на общината през различните векове. Тук е открит средновековен български некропол от IX - XIV в.През 1529г. Мустафа паша построява мост над р.Марица , който е един от най-забележителните архитектурни паметници в тази част на Европа от времето на османското владичество. През града на път за Цариград са минавали Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Др.Цанков, Хр.Г.Данов,Др.Манчов.В Мустафа паша ( Свиленград ) е идвал и Васил Левски ,преоблечен като ловец.Тук той е основал таен революционен комитет.Името си Свиленград на Петър Станчов , който е учителствувал в Мустафа паша ( Свиленград ) през учебната 1874-1975г. Общият размер на община Свиленград е 70 537,10 ха.Населението е 25 792 души, като от тях 19 960 са в Свиленград. Общината включва един общински център и 23 села.През територията й преминават части от транспортните оси на международен път Е-80 и продължението на Е-85 към РГърция. Железопътната линия София-Пловдив-Свиленград-Истанбул , свързваща РБългария и Община Свиленград с европейската жп-мрежа , е категоризирана като важна магистрална линия, подходяща за комбинирани превози. Развитието на транс-граничното сътрудничество е от изключително значение за общината.Уникалната й даденост да граничи с Турция и Гърция, крие големи възможности за конкретни дву – и тристранни проекти в сферата на икономиката,културата,бизнеса,околната среда,екологията.Трансграничните инициативи са със значим потенциал за икономическия просперитет на Свиленград. Архитектурни и културни забележителности Мостът на р. Марица Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни Църквата "Света Троица" Църквата е построена с доброволни пожертвования през 1834 г. на мястото, където вероятно е било културното средище на българското население по онова време. Училище "Христо Попмарков" Най-старото училище в Свиленград. Създадено е през 1848 година като училище за "светски науки". Носи името на един от своите основоположници и главен учител тук – Христо Попмарков. Паметник на героите от войните Намира се на площад "Свилена". Построен е в памет на загиналите във войните герои от Свиленград и общината. В Гробницата в с. Мезек Принадлежи към едно от най-монументалните съоръжения от този тип, открити в земите на древна Тракия. Гробницата представлява внушително съоръжение, ориентирано в посока изток -запад с вход от към изток. Средновековната крепост край с. Мезек На запад над с.Мезек, се издигат руините на една от най -добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Крепостта Букелон Село Mаточина е разположено до българо-турската граница, на десния бряг на река Тунджа. В северния му край се издига стръмен хълм достъпен само откъм селото. Скална църква край с. Михалич Скалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала. Скална църква при с.Маточина Тази скална църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение. История Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други. Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто). Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто). Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение. През 1529г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град. По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище “Звезда”. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г. На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Хр.Г.Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт. 23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г. след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели. Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.