Общинска администрация Искър

Искър е град в Северна България, намира се в Плевенска област и е в близост до градовете Плевен и Долни Дъбник. Старото му име е Пелово. Градът е административен център на Община Искър. Градът се намира на 1500m от р. Искър , на 32 км от Плевен, на 18 км от Кнежа и на 5 км от съседното с. Писарово. Географска характеристика на територията на общината Община Искър се намира в западната част на регион Плевен. Територията и е разположена в централна та част на Дунавската хълмиста равнина по двата бряга по поречието на река Искър Тя има важно кръстопътно и транспортно положение. През територията и в посока запад- изток преминава първокласен шосеен път, нойто е с международно значение, тъй като това е най-пряката връзка за чуждестранните туристи от средна на западна Европа нъп Черноморските курортни комплекси. Като администрация териториална единица община Искър съществува от 1978 година с обща площ 239 кв.км, което е 6% от територията га регион. На север общината граничи с община Долни Митрополия, на юг с община Червен Бряг, на изток с община Долни Дъбник и на запад с Кнежа. Тук са се оформели двете основни релефни форми - низините и хълмистите равнини, по десния бряг на река Искър се срещат пресечени тереги и свлачища. Равинно хълмистият характер в съчетание с умерено континенталният климат и предимно черноземните почви са много добра предпоставка за развитие на селското стопанство. Общината има 243 899 дка поземлен фонд, в т.ч. 171 000 дка обработваема земя. Горският фондв община Искър е 18 458 дка. Насажденията са преди всичко малки комплекси гора разпръснати между работните земи в землищата на населените места. Съставът на горските насаждения е твърде разнообразен - преобладаващи са евро-американската топола и акацията. По поречието на река Искър има върбови насаждения. По малки площи са заети от мъждрян, благун, цел и дъб. Горският фонд, разгледан от страна на заетите земи представлява предимно не обработваеми земи 89,5% от него са гори и полезащитни пояси, 9,2% пасища. Водните ресурси включват: река Искър, притокът и р. Писаровска и два язовира край гр. Искър и с. Староселци. Подземните богатства са представени от нефт, експлоатиран в с. Долни Луковит и кариерни материални - варовици, пясък и чакъл. Административно териториална и социално-икономическа характеристика Населението на община Искър е 8731 жители /по данни на служба ГРАО към 2004.  По кмества са разпределени като следва:  Гр. Искър - 4059 жители; С. Долни Луковит - 2251 жители; С. Староселци - 1058 жители; С. Писарово - 1363 жители; През последните години населението е с отрицателен естествег прираст. Процентът на безработницата варира от 48 до 60% причините са неработещата икономика и забавянето на поземлената реформа. Основен структуроопределящ отрасъл е селското стопанство. Промишленосста на територията на общината е слабо развита. Преаставена е главно от "Пелтина" ООД предприятие за производство на консерви; цех на фирма "Балмарго" - за трикотаж, "Пелмаш" АД гр. Искър в ликвидация от април 2004 г. И др. Турисмът не е развит в общината. Община Искър включва общински център - гр. Иснър и три кметства. Местните ограни на самоуправление, имащи отношение към управлението на отпадъците са струкурирани в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация и се представляват от Общинския съвет, Кмета на общината и кметове га кметства. Общината разцита на субсидии от републинанският бюждет и на собствени приходи, които са недостатъчни и съставляват около 30% от общински бюждет. История Територията и околностите на днешната община Искър са били обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от ІV-ІІІ хилядолетие пр.н.е., но по- определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от ІV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.