Общинска администрация Сандански

Община Сандански (1002 кв. км, население 46113) е най-голямата в Благоевградска област, като обхваща 54 селища – градовете Сандански и Мелник и 52 села. Разположена сред величествения Пирин и граничните с Гърция и Македония планини Славянка, Огражден и Малешевска, тя заема голяма част от обширната Санданско-Петричка котловина с живописната долина на Средна Струма. През територията й преминава международният път Е79 и международната ЖП линия София – Кулата – Атина. Сандански е град в Югозападна България. Тракийското селище, намирало се на днешното землище на града, се е наричало Медиус (т.е. между трите планини - Пирин, Огражден, Алиботуш). По-късно римляните нарекли селището Дезудава, а дошлите след византийците славяни го нарекли Свети Врач. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Мелник. Градът е трети по големина в областта след Благоевград и Петрич и е административен център на Община Сандански. Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международната магистрала Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун. Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Община Сандански обхваща части от Национален парк “Пирин”, включен в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Забележителни форми на релефа представляват Железнишката долина с множество глациогенни форми, живописният пролом на р. Пиринска Бистрица над с. Пирин, заострените върхове Куклите и Зъбът, обширните циркуси Голямо и Малко Спано поле, Главнишки, Полените, Езерник, Железнишки и Мандрище с красивите циркусни езера, известни като "Кристалните Очи на Пирин", катерачните обекти вр. Яловарника и мест. Конска поляна, внушителната Соколова скала с Казаните на Доленска река, Попинолъшкия и Кашинския водопади и безспорно уникалният природен феномен Мелнишки земни пирамиди (защитена територия, природна забележителност). Поречието на Средна Струма и планината Славянка се характеризират с типичен преходносредиземноморски климат. Със специфични особености се отличава град Сандански – климатичен и балнеоложки курорт с национално и международно значение, чийто микроклимат е лековит за редица заболявания, включително всички форми на бронхиална астма. С увеличаване на надморската височина средиземноморското влияние отслабва и климатът постепенно придобива типичен планински характер в най-високите алпийски части на Пирин. Внимание като климатични курорти заслужват и град Мелник и курортната местност Попина лъка в Пирин. Водите на Санданска община представляват неоценимо природно богатство. Освен реките и езерата, от голямо значение са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение и в Катунци, където се бутилира марката “Преподобна Стойна”. Растителният свят в община Сандански се характеризира с голямо видово богатство, като се срещат топлолюбиви (средиземноморски) и студенолюбиви (алпийски) видове. Горите заемат около 35% от общата територия на общината. Специфичният характер на растителността се придава от средиземноморските видове , българските и балканските ендемити, терциерните и глациалните реликти. Животинският свят също е изключително разнообразен, като включва видове, за които общината е северна граница на разпространение. И сред животните, и сред растенията има много защитени видове, повечето от които са в рамките на по-големите защитени територии НП “Пирин” и природният резерват “Алиботуш” в планината Славянка. Забележителности В хронологически ред от енеолита специален интерес представляват праисторическите селища (8-7 в. пр.н.е.) при селата Ковачево и Дамяница. Археологически паметник на културата с национално значение е античният и късноатничен град под днешния Сандански, в рамките на който трябва да се споменат Епископската базилика и Базиликата на Свети Йоан, както и Раннохристиянският комплекс. Части от обектите са експонирани на открито, част са включени в Археологическия музей, който разполага и с най-голямата в България колекция от римска надгробна мраморна пластика. Извън границите на обекта е гробницата-мавзолей от римската епоха (2-4 в.). Бързият културно-икономически възход на Мелник през Средновековието го утвърждава като главен град по долината на Средна Струма, отнемайки водещите функции на Сандански. Поради това и археологическият материал от този период е най-богат и изобилен именно в Мелник и близката му околност. В рамките на Средновековната (Славова) крепост специално внимание заслужават паметниците на културата с национално значение Болярската къща, манастирът “Света Богородица Спилеотиса”, митрополитската църква “Свети Никола” и феодалният замък на Деспот Алексий Слав. Територията на община Сандански се отличава с голяма концентрация на религиозни обекти – църкви и манастири; само в Мелник в миналото те са били над 70. Голяма част от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на 20 век. Едни от най-ярките й проявления се съхраняват в Роженския манастир – паметник на културата с национално значение. Сред мелнишките църкви следва да се отбележат “Свети Николай Чудотворец”, “Свети Йоан Предтеча”, “Свети Антоний”, “Свети Свети Петър и Павел” като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви – паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и др. Културно-историческото наследство на община Сандански включва и ценни архитектурно-строителни паметници от Античността, Средновековието и Възраждането. Специфичен само за Мелник е архитектурният тип мелнишка възрожденска къща. Сред многобройните запазени образци се отличават Кордопуловата и Пашовата къщи – паметници на културата с национално значение. Запазени възрожденски сгради със статут на културни паметници има и в селата Бельово, Виногради, Враня, Дебрене, Златолист, Ласкарево, Любовище, Любовка, Рожен, Малки Цалим, Хърсово и мн. др. Състояние на пътищата – пътната мрежа е с дължина 307,4 км., в т.ч. републикански пътища – 107,4 км. и общински – 200 км..Разделени по класове са както следва: І-ви клас – 21,2 км.; ІІІ-ти клас – 86,2 км.; ІV клас – 200 км. Община Сандански има голямо предимство да бъде обслужвана от един от десетте международни транспортни коридори /МТК № 4 – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Румъния – България – Гърция/, чрез които се реализира процеса на трансграничното сътрудничество с РГърция. Предимство е и факта, че големите населени места се обслужват от третокласни пътища. От общо 200 км. общински пътища, 127,4 км. са с асфалтова настилка, а останалите 72,5 км. са на земна основа. История Град Сандански е един от най-старите градове не само в България,но и на Балканите и в Европа. Първите поселения на човека на мястото на дн.гр.Сандански датират от края на 13 и началото на 12 век преди Христа, от времето на бронзовата епоха. Откритите през миналата година четири погребения показаха, че градът е съвременник на Троянската война и не е изключено траките населявали този район да са участвали на страната на троянците. Първите писмени сведения за района дават античинте автори Плутарх и Страбон, които макар и не абсолютно точно локализират в долината на Средна Струма тракийские племена меди и синти. През 4 в. преди Христа те биват завладяни от Филип Втори Македонски, а от 2 в. преди Христа от легионите на римската република. Именно при завладяването на медите от Рим, при някои от техните походи като пленник в Италийския полуостров попода и тракиеца Спартак. За него през 70-те години на нашия век, немския професор по антична история ЦИГЛЕР, доказва че е принадлежал на тракийското племе меди, населяващо земите около гр.Сандански. Въстанието на Спартак избухва в гладиартоската школа на Лентул Батият в гр.Капуа недалеч от РИМ. Въоръжените с домакински ножове 74 гладиатори успяват да избягат от охраната на школата и по пътя, обирайки войници и въоръжени граждани, се подготвят за отчаяна съпротива. Поради гражданските борби в самия Рим срещу въстаниците не се изпращат веднага значителни военни сили, което им позволява да се укрепят в недостъпните места на планината Везувий. Италия по това време е пренаселена с роби, бивши войни от покорените на Рим земи, които са лесно податливи на бунт и съпротива. По това време Кампания е съсипана от грабежите на суланци и нейното свободно население няма сили да се справи с робското въстание, дори част от свободните селяни, отчаяни от мизерията в която изпадат се присъединяват към Спартак. Така робското движение получава допълнителна подкрепа и лесно въстаниците разбиват войските на преторите Клодий, Вариний и легатите им. Въстанието се разраства масово, когато Спартак преминава от Кампания в Лукания и Брутиум, където изобилства от роби пастири, въоръжени от робовладелците за борба с разбойници и крадци. Робската армия достига до 70 000 войни, като в град Турии Спартак организира лагер за обучение на войската си. Междувременно Крикс и присъединилите се към него гали и германи се отделят от отряда на Спартак, поради намерението си да плячкосват завладените земи, както правят и самите им племена. Спартак не разрешава на останалите при него въстаници да уьнищожават завзетите имоти. Войските на консулите Попликула и Лентул не успяват да унищожат армията на Спартак в битката в Самниум, а разбити напуската бойното поле като му оставят обоза си. На път към Цизалпийска Галия Спартак със 100 000 войска рабива армията на проконсула на провинцията Г. Касий Лонгин. Различните изследователи са на мнение, че Спартак или първоначално се опитва да напусне Италия, или прави обходна маневра, за да завледее град Рим. След избиването на военнопленниците и изоставяне на обоза, с бърз ход 120 000 армия на Спартак се насочва по Фламиниевия път към Рим. В самия Рим на Крас са дадени диктаторски пълномощия, въведена е забравената децимация във войската, повикани са армиите на Помпей от Испания и на Лукул от Тракия. На границата с Пиценум пътят на робите е преграден, но изпратените в обход два легиона начело с легата Мумий са унищожени от въстаниците. За да попълни войската си и да разтегли линията на фронта, Спартак отново тръгва на юг, където се опитва да прехвърли с помощта на киликийските пирати 2 000 доброволци, които да повдигнат на въстание робите в Сицилия. Пиратите не удържат думата си, а самите сицилийски роби са дотолкова смазани от наказателните мерки, последвали сицилийските въстания, че не се вдигат сами на бунт. Крас се опитва да прегради пътя на Спартак обратно към Рим с дълбок ров и крепостна стена от море до море, като го затваря в Регионския полуостров, но в бурна снежна нощ Спартак пробива линията на Крас и пътя му към Рим отново е освободен. От Испания и Тракия на помощ на Рим пристигат войските на Помпей и Лукул. В желанието си да изпревари сливането на тези армии с армията на Крас, Спартак напада Лукул в силно укрепеният Брундизиум, но не успява да го превземе. След това се хвърля срещу отряда на Крас, но по тътя към него, от армията на робите се отделят 12 000 недоволни от непрекъснатите войни начело с италиеца Гай Каниций и някой си Каст. Тези въстаници са напълно избити от армията на Крас. Някъде в Северна Лукания армията на Спартак влиза в открит двубой с главните сили на Крас. Разгромът на армията от роби е жесток. Тялото на Спартак, за който античните автори твърдят, че е ранен с копие в бедрото, не е открито. Потушаването на въстанието на Спартак затвърждава римската власт,която постепенно завладява целия Балкански полуостров.От този момент 1 в. след Христос античният град под дн.град Сандански преживява първия си значителен културно-икономически възход превърнал го в най-значителения център по долината на Средна Струма.От този период 1-3 в. сл.Христос понастоящем Археологическия музей на гр.Сандански разполага с уникална колекция от римска надгробна пластика,единствена по рода си в България.Гордост за всеки музей биха били надгробните плочи на ВАЛЕРИЙ ПУДИС,на РУФ,на АСКЛЕПИЙ и други,които са на много високо жудожествено равнище. Разрушването на града от варварските нашестния към края на 4 в. сл.Христос както и приемането и налагането на християнската религия от 330 г. сл.Хр.насетне са новите фактори довели до новия разцвет на християнската архитектура и изкуство в раннохриситянския град,който наследил античния град.Откритите досега пет базилики,заедно с изключителния по рода си Епископски комплекс ,недалеч от дн.сграда на кметство Сандански са подвърждения за водещата му роля в иконмиката,културата и разпространието на християнството по долината на Струма.Великолепните мозайки,колини,каптели,части от олтарни прегради и други са свидетелство за високият материален израз на раннохриситянската култура. Край на всичко това слагат големите размествания на европейските племена към края на 6 и началото на 7 век. Едва в началото на 20 век.селцето СВЕТИ ВРАЧ започва своя нов иконимически и културен възход,на които сме свидетели днес.