Общинска администрация Казанлък

Казанлък e административен център на едноименната община и вторият по големина град в област Стара Загора. Казанлък е център на Розовата долина и атрактивна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе. Според преброяването към 2011г. населението на Казанлък се оценява на 47 325 души, което прави града 21-ви по големина в страната и втория най-голям необластен град в страната, след Асеновград. География Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът е преходно-континентален, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9. [1] Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня. Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район. Климат Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчевите дни. Зимата в Казанлък е мека, снеговалежите са рядкост. Лятото е топло, а валежи падат рядко. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е над 25 градуса по Целзий. История Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (или неолит). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града), става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия. Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Синята река , след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов през 1820 г. Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ - от 1930 до 1945 (от 1961 до момента — завод за хидравлични зъбни помпи). През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов — Тракийската гробница, Древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. Произход на името Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар, когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.