Общинска администрация Самоков

Община Самоков се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Географско положение Самоковската котловина е разположена между няколко планини — Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора — на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ? се плискат водите на р.Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна, Палакарийска от запад и Искърска от изток. Разполага се върху 185 квадратни километра. Геоложка история Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария. Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях — възвишението Ридо — днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127 м) — един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е връх Борич, висок 1100 м, а от другата страна на града е Продановския рид. Името му идва от съседното село Продановци. Климат Местоположението на града определя и климата — не много горещо лято, но мека и продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания. Водни ресурси Самоковската котловина е сравнително богата на води. Отводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава — Черни Искър и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци — Палакария и Шипочаница. Преди града покрай реката се намира местността Лаго.Тя е широка около 200-300м.През нея минава път и много острови, покрити с влаголюбиви гори. След града по течението на Искър е разположен язовир Искър. Две от най-красивите рилски езера кътат хладните си води в този край: Йончево езеро и Страшно езеро. И двете са били любимо място на живописеца Христо Йончев-Крискарец. Неговото име носи Йончево езеро. Около тях има още четири, най-посещаваното от които е Свинското. В района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера, а източно от връх Мальовица - Еленските. Геоложката история на областта преминава няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а в последствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. От тогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария. Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях - възвишението Ридо - днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава - един от предпланинските склонове на Рила. Този, гол сега, връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Местоположението на града определя и климата - не много горещо лято и сравнително мека, но продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания. Самоковската котловина е много богата на води. Оводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава - Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци - Палакария и Шипочаница. Флората и фауната са смесени. Птици, гризачи, бозайници и хищници. Бор и смърч, бук и дъб, многообразие в широколистните видове. Богатство откъм ниска и полезна растителност. Населени места в община Самоков Самоков Говедарци Радуил Широки дол Райово Бели Искър Марица Драгушиново Доспей Продановци Белчин Ковачевци Мала църква Ярлово Алино Маджаре Поповяне Злокучене Рельово Клисура Горни Окол Долни Окол Шипочане Гуцал Ново село Белчински бани Яребковица Лисец Туризъм Благоприятното географско положение, разнообразният планински релеф, специфичните биоклиматични условия, наличието на изобилие от водни ресурси са само част от условията, определящи туризма и горското стопанство като основни приоритети за развитието на Община Самоков. Богатото културно и историческо наследство, паметниците на културата, Националният парк „Рила“, най- големият природен резерват в България - Централният Рилски резерват допълват многообразието от предпоставки за развитие на туристическия сектор. Боровец е основният туристически център в Община Самоков с международно значение, който предлага възможности за практикуване на всички видове зимни спортове, съчетани с високо качество на обслужване, модерни съоръжения и оборудване. В курорта има 26 хотела, вилни селища и вили с категория от 2 до 5 звезди, които разполагат с 4200 легла. Активната заетост за курорта е сезонна, средно 5 месеца, като зимният сезон има водещо значение поради специализацията на туристическия продукт. Голям потенциал за развитие крият и другите курортни зони в Община Самоков- комплекс „Мальовица“, района на с. Говедарци, с. Мала Църква, с. Бели Искър, които в плановете и програмата за развитие на Общината ще прераснат в курортно- туристическа локализация с международно значение „Самоков- Боровец- Бели Искър“. Предлагане на туристически услуги се засилва и в общинския център Самоков, където има 6 частни хотела (две и три звезди) с капацитет от 120 легла и един мотел- ресторант. Целта ще бъде разнообразяване и разширяване на туристическия продукт за постигане на целогодишна активност и заетост и оползотворяване на неповторимите възможности за развитие на широк спектър от спортни дейности, природолечебна и биопрофилактика. СЕЛСКО СТОПАНСТВО В Община Самоков земеделската земя е 512.7 кв. км, а обработваема е около 40 % от нея. През последното десетилетие настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината. Производството на картофи формира около 50 % от общата продукция, като засятите площи през 2000 г. са били 1300 ха. В сравнение с 1990 г., размерът на засятите площи с картофи е намалял с около 40 %, но средните добиви са се увеличили с 20 %. В животновъдството също се наблюдава значителен спад през последните 10 години. Броят на едрия рогат добитък намалява повече от 2.5 пъти. Спадът в овцевъдството е още по- голям- от 55000 броя през 1990 г. на 14000 през 2000 година. В общината има 202 регистрирани земеделски производители и 80 фирми със селскостопанска дейност. Броят на земеделските производители реално е по- голям, тъй като значителна част от тях не са регистрирани (около 60%). Около 25 % от тях обработват по- малко от 1 ха земя, 58 %- от 1 до 10 ха, а останалите са по- големи и едри селскостопански производители. Във всички дребни и в 90 % от малките и средни земеделски стопанства работят само членовете на семействата (2- 3 човека). В стопанствата, обработващи до 10 ха са заети средно по 4 човека, а в големите, обработващи от 10 до 100 ха, по 7- 8 човека. Около 70 % от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна. Една трета използват животинска сила в селското стопанство. Близо половината от земеделските производители продават своята продукция на случайни прекупвачи, а останалите на пазарите на едро, дребно и преработватели. ГОРСКО СТОПАНСТВО Горският фонд в община Самоков е на площ от 53 323 ха, върху териториятана две държавни лесничейства – ДЛ – Самоков, с площ 34 631 ха и ДЛ – Боровец, с площ 18 692 ха. Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. Средно годишно се залесяват около 400 дка. Дървестния ресурс, изразен като запас на горите, възлиза на над 11 000 000 куб.м., а средно годишното ползване – 112 815 куб.м., от което 78% строителна дървесина, предимно иглолистна и 22% дърва за огрев. От 2003 год. Функционира и Общинско лесничейство, което стопанисва 18 000 ха на територията на двете лесничейства. В общинската гора „Чамкория”, сега Боровец, още от 1924 г. е обособено първото в страната изборно стопанство.В резултат на изборното стопанисване, сега Общинско лесничейство – Самоков разполага с уникалниразновъзрастни иглолистни гори в курорта Боровец. В региона на Общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония. Около 25 000 ха горски фонд в региона на Общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут.