Общинска администрация Карнобат

Карнобат е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и се намира на еднакво отстояние от Бургас, Сливен и Ямбол. Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. Към декември 2004 градът е на 47-мо място по население в България и на трето в Област Бургас, след Бургас и Айтос. Община Карнобат се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Ришкият проход свързва общината със Северна България. В северната част от територията се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина. Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения. Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново… Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците. Оттогава селището е българско. Под турско владичество пада през 1371 г. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново, както всъщност са го наричали българите. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат. По това време градът е бил важен овцевъден център, известен с местната порода карнобатска овца. Произвеждали се големи количества месо, вълна, пастърма, луканка, свещи, сапун. Прочут бил двуседмичният панаир за добитък. След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия. През 1862 г. е открито класно училище, известно като Карановско. През Освободителната руско-турска война (1877 - 1878) Карнобат силно пострадал, но впоследствие, благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и жп линията София-Бургас, започва да се развива. От 1953 до 1962 г. се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име. Родно място е на македоно-одринския революционер Слав Мерджанов. География Карнобат се намира на 50 км от Бургас. Градът е разположено на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-големите железопътни гари в България. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България. Културни и природни забележителности В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии. По-късно, по време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост “Маркели” освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище. За добре поддържаните лозя и хубавото вино в района на Карнобат се споменава и в бележките на десетките чужди пътешественици – немци, французи, англичани, поляци, унгарци, посещавали тези земи в периода XV — XIX век. Според свидетелствата с много грижа и умение местните хора подготвяли нови терени за лозя, ограждали земите и култивирали сортове, познати и днес. Малко известен факт е, че карнобатски винари носят на България първия златен медал от световно винено изложение. Отличието е присъдено през 1894 г. в Брюксел на Иван, Васил и Никифор Минкови, известни като братя Минкови. Уникалното съчетание на релеф, климатични и почвени особености е предпоставка за превъзходното качество на гроздето от Карнобатския край. В Карнобатската котловина се отглеждат както традиционни за страната, така и интернационални винени сортове. Разнообразието от сортове и тероарните особености на района благоприятстват създаването на висококачествени вина. Средновековна крепост Маркели Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII-XI век, се намира на 7,6 км. западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров. Църква „Свети Йоан Богослов“ Църквата “Свети Йоан Богослов” е издигната върху мястото на изгорената от турците на 1.I 1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа. Други Часовниковата кула Детската библиотека Часовниковата кула къща-музей Димитър Полянов — възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на XIX в. къща-музей Минко Неволин — строена през 60-те години на XIX в. Синанбейов хамам — турската баня в старата част на града е една от цялостно запазените сгради от Южна България – изградена е в третата четвърт на XV в. “Черната джамия”,строена през 1821 г. Еврейският некропол Зоопарк