Общинска администрация Садово

Община Садово е ситуирана в Тракийското поле и това определя структурата на селскостопанското производство. Заема площ от 193 кв. км и представлява 0,17% от територията на страната. Населението на Общината възлиза на 15 521 жители. В гр. Садово се намира първото професионално земеделско училище в България, открито през 1883 год. и функциониращо днес като Селскостопанска гимназия; и първата Земеделска опитна станция в страната, която днес под името Институт за растителни и генетични ресурси "Константин Малков" - Садово е един от водещите научни центрове в областта на селското стопаство. Община Садово се състои от 1 град – Садово обединяващ икономическите, административните и културно - просветни функции и 11 села – Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Селци Чешнегирово. В климатично отношение попада в преходно-континенталната област. Средната продължителност на слънцегреене в часове е едно от най-големите в страната 2293,8 часа/годишно. През 1915 година тук е измерена най-високата абсолютна максимална температура в България от 45,2 градуса. Има равнинен релеф, преобладават торфени, торфенисто-блатни почви, канелени горски почви и черноземни смолници. ИСТОРИЯ И КУЛТУРА Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време. Преди руско-турската освободителна война от 1878 година село Садово има около 3 хил. дка обработваема земя. Отглеждал се главно ориз. Населението се прехранвало със скотовъдство – овце, крави, биволици, свине, коне. Твърди се, че името на селото е дал поетът Иван Вазов, който бил гост на откриването на Държавното земеделско училище. Заради изобилната растителност той предложил вместо Чешнегир селото да се казва Садово. Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е факта, че Катуница е основния доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия , наричана тогава “Конвенционала”, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА 1881г. – открито е Държавно земеделско училище в село Садово, Асеновградско. 1898г. – излиза списание "Садово" - списание за земеделска наука, политика и стопанство. Излиза 17 години – до 1915 година. Разпространява се в цяла България. 1906г. – основана е Кредитна кооперация "Дружба" от агрономи и учители с цел кооперативно обработване и използване на земята /ягоди, дини, пъпеши, фъстъци, зеленчуци, пашкули и др./ През 1936г. кооперацията открива солиден потребителски магазин. 1907г. – В Садово е основано "Българско агрономическо дружество" за защита на професионалните интереси на българския агроном. На територията на община Садово като паметник на културата през 1972 год. е обявена църквата "Свети Никола" в с. Катуница, построена през 1834 год. На територията на с. Болярци е разположен етнографски музей. Музеят се намира в с. Болярци, ул."14-та" №3