Общинска администрация Кнежа

Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав , в равнината между р. Искър – на изток , р. Скът на запад и Предбалкана – на юг. Простира се на площ от 317 812 дка , а само общинският център е разпрострян върху 7 кв. км. площ Съгласно административно-териториалното деление на страната Община Кнежа премина в Плевенска област и включва четири населени места – гр. Кнежа и селата Бреница, Еница и Лазарово. Кнежа е град в Област Плевен, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Кнежа. Населението на града към 2009 година е 11 191 жители. Кнежа получава статут на град през 1943 година География Географско положение Град Кнежа се намира в северозападната част на България. Отстои на 48 км западно от Плевен, на 64 км североизточно от Враца, на 30 км северозападно от град Червен бряг, на 12 км източно от град Бяла Слатина и на 8-14 км източно е река Искър. Съседни селища са: град Искър (известен още като Пелово), село Долни Луковит, село Гостиля, село Ставерци, село Галово, село Остров, село Селановци, село Бърдарски геран, село Търнак, село Лазарово и село Бреница. Землището на Кнежа е около 170-180 хиляди декара и заема централната част на равнината между реките Дунав (на север), Искър (на изток) и Скът (на запад). В посока от югозапад към североизток през землището протича малка рекичка известна с името Гостиля. Началните ? изворчета са в землището на село Враняк. След това тя протича през землището на село Търнак и все още като малко поточе навлиза в землището на Кнежа, където приема водите на други изворчета и поточета. Увеличила своите води, река Гостиля напуска землището на Кнежа, преминава през северната част на землището на село Долни Луковит, след това навлиза в землището на село Гостиля и се влива в река Искър южно от село Ставерци. Климатични особености Районът на гр. Кнежа в климатично отношение се отличава от този на другите селища. Той представлява един малък климатичен остров в Дунавската равнина – остри и студени зими със силни ветрове, ветровита пролет и лято с големи горещини. Ветровете са главно североизточни и северозападни. За Кнежа е характерна сравнително ниска средногодишна температура (10,5°C) и голяма средногодишна температурна амплитуда (26,2 градуса). Още по-характерни са крайните стойности на измерените температури. Абсолютната максимална температура (42,7°С) е измерена на 20.07.1945, а абсолютната минимална температура (-35°С) - на 24.01.1942 г. През пролетта греенето на слънцето нараства с много бърз темп, което довежда до ускорено затопляне на времето. През лятото слънчевото греене продължава да нараства и през юли-август то достига максимума си. В резултат на това средните месечни температури бързо се повишават. Валежите достигат първичния си максимум през м. юни. През есента слънчевото греене бързо намалява. Валежите проявяват тенденция към увеличаване като през м. октомври достигат вторичния си максимум. Слънчевото греене е най-слабо и най-кратко през зимните месеци (средно около два часа на ден) като средните месечни температури са отрицателни. От изложеното дотук проличава, че поради влиянието на локални и други фактори Кнежа в климатично отношение се очертава като “климатичен остров” с отчетливо изразен умереноконтинентален климат с по-рязко настъпване на отделните сезони. Тук най-ярко са изразени температурните инверсии поради котловинния характер на района. Релеф и почви Кнежа се намира в централната част на Дунавската равнина. Общата характеристика на релефа може да се определи като равнинен. По-голямата част от терена има надморска височина от 100 до 200 м, а само в долината на р. Искър се движи от 0 до 100 м. Абсолютната височина над морското равнище за гр. Кнежа е 62 метра. Топографската повърхност на цялата община е слабо наклонена на североизток, като равнинният и слабохълмист характер на релефа позволява много добре да се развива селското стопанство. На територията на Кнежа са разпространени следните почвени типове: карбонатни черноземи – тези почви са наситени с калции и високо съдържание на фосфор; типични черноземи – заемат голяма част от района, добре наситени са с азот и калий, а фосфорът е в по-усвоима форма, отколкото в карбонатните черноземи; излужени черноземи – по-широко разпространени от карбонатните и типичните. В последните десет години значително е намаляло използването на минерални торове и препарати за растителна защита, което е повлияло положително за естествено възстановяване на почвите. На територията на общината няма химически замърсени почви и районът е подходящ за производство на екологичночиста продукция. Няма замърсени земи с устойчиви органични замърсители (РАН, РСВ, пестициди). Хидрогеоложки условия Геолого–метоложките видове почви, които изграждат терена на Кнежа, обуславят слабата водообилност на по-голямата част от проучваната територия. Льосовидните материали, които покриват преимуществено терена, са силно водопроницаеми: коефициентът на филтрация е 2–2,2 метра в денонощие. Те улесняват проникването на атмосферните води до водопоемните хоризонти – пясъците и чакълите. Това е и основната причина за преминаване на водите от Белослатинската питателна система – хоризонтално и в дълбочина, които заедно с обилните води, получени при сметотечението през 1973 г. са обводнили значителна част от територията на община Кнежа.