Общинска администрация Костенец

Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област. Общината е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив. Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември. През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП - линия София – Пловдив – Свиленград. Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица. Общината включва 8 населени места: гр. Костенец - административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак; с. Подгорие. В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства: Кметство с. Костенец (най-голямото в общината), Кметство с. Горна Василица и Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша кв. Момин проход. Климатът в района на Община Костенец е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин. Население Към м. февруари 2006 г. жителите на общината с постоянен адрес на територията и са 14 802, а с настоящ адрес в община Костенец – 14 215 души. Населението на Община Костенец представлява 0,18 % от населението на България и 5,4% от това на Югозападния планов район.Това поставя общината на 7-то място сред 22-те общини в Софийска област. История Първите сведения за заселване на общината датират от Бронзовата и Желязната епоха,за което свидетелстват намерените археологически находки. През Първото хилядолетие пр.н.е. районът е населяван от тракийското племе “беси”, което е част от Одриското царство. Траките са наричали прохода “Суки” известен още от 5-ти в. пр.Хр., когато по него е минал военния поход на тракийският цар Ситалк. От края на I- ви началото на II-ри век територията на днешната община Костенец е била част от провинция Сердика на Римската империя. Проходът е свързвал Рим с най-източните части на Империята, като част от съвременния маршрут Белград – Ниш – София – Траянови врата – Пловдив – Одрин – Истамбул. За римско и византийско присъствие свидетелстват разкопките в курорта Момин проход, от които се установявя, че минералните извори са били използвани от траките, римляните и по-късно от византииците. През III-ти век римляните изграждат крепостта в прохода Суки / дн. Траянова врата /, която е служела за спиране на нападенията на варварските племена. След разделянето на Римската империя дн. община става част от Византия. Траянова врата е била отбранителна крепост на византийците за възпиране на заселващите се славяни. Предполага се, че най-старото селище е възникнало в района на днешното село Костенец. Там са намерени останки от стара римска крепост и са разкрити очертания от старинна християнска базилика от V век. Запазен е и старият римски път, част от древните пътища пресичали котловината. Друг от пътищата е свързвал Филипопол (дн. Пловдив) и Пауталия (дн. Кюстендил) и е продължавал към Македония. Общината става част от Българската държава при Княз Маламир (831-836 г.). През Първа и Втора Българска държава от тук са минавали търговските пътища на страната. Тук българските царе са печелели много исторически битки, една от най- известните от които е битката през 986г Сл. Хр. между българската войска, водена от Цар Самуил и византийците, предвождани от Император Василий Втори. Името на Костенец се споменава в историческите извори във връзка с падането под османско робство. Известна е седемгодишната съпротива на Костенечкия деспот и войвода Янкул Черньо. Войводата водил последните си тежки сражения с турците при Горна Черква, Гарванова ливада, Пленщица, Бунара, Калето, Градище, като накрая се укрепил в историческия Костенечки манастир, където след седемдневна обсада съпротивата била сломена, а предводителя – убит (тогава Костенец бил наречен от турците Кяфир Кьостендже – Проклет Костенец). Историческа личност от първите години на робството е българският книжовник Костантин Костенечки, наречен на името на родния му град. Той е дал огромен принос за развитието на Южнославянската Ресавска школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Патриарх Евтимий. Заселването на днешния град Костенец, който е и общински център започва през 1884 г. със строежа на ЖП-линията Белово – Вакарел, част от маршрута София – Цариград. Построените през 1901 г. и 1902 г. Кибритена фабрика и Фабрика за хартия и мукава ускоряват заселването и разширяването на селището. През 1964 г. се сливат две селища – гара Костенец и с. Момин Проход и с указ № 546/1964г на Президиума на народното събрание се създава град Костенец. Исторически и културни паметници В района на Костенец са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богатата и история – 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища. Запазени са останките на стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческия паметник от римската епоха, а по късно от Първата и Втората Българска държава - крепостта Траянови врата. Съоръжението е внушително по своите размери – 90 / 40 метра и се намира в прохода със същото име – на 18км от гр. Ихтиман и на 15 км. от гр Костенец. По своята конструкция, включваща две островърхи кули, крепостта се явява уникална за страната. Крепостта се свързва с една от най-значителнит победи в българската история. Тук през 986 г Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като унищожава напълно византийската конница. Крепостта е открита при археологически разкопки през 1985-86 г и е обявена за национален археологически паметник на културата. Край крепостта минава асфалтиран път, свързващ автомагистрала “Тракия” с главният път между Костенец и Ихтиман. Християнски храмове с историческа, културна и художествена стойност: - Храмове “Св. Арахангел Михаил” – с. Костенец; "Св. Великомъченик Георги" - гр. Костенец; "Св. Панталеймон" - кв. Момин проход; "Свети Мина" - с. Горна Василица; "Св. Великомъченик Георги" - с. Пчелин; Храм “Вси Светих” – с. Очуша -20 км. от града. Това е една от най-старите църкви в общината. В храма са запазени икони изографисани още през 1859 г.; В близост до с. Очуша се намира манастирът “Св. Илия” построен през 1829 г. До манастира има асфалтиран път. - Параклиси “Св. Илия” "Св. Петка" – гр. Костенец; Над с. Костенец се намира местността Горна църква. Според някои данни там е съществувала църква още през XIIIв, разрушена след това от турците. През 1997г на същото място е построен параклис "Успение Богородично" /8 км. от гр. Костенец, има асфалтиран път и паркинг/; Културна забележителност от Следосвобожденския период са писателските къщи и вили в курорта “Вили Костенец”. Местен паметник на културата е Ганевата вила. Тя е запазила автентичния си вид от началото на XXв. Известна е с това, че там често е отсядал Иван Вазов и там е написал стихосбирката си “Какво пее планината” 1917г.