Общинска администрация Русе

Град Русе дължи своето възникване и съществуване на благоприятното си географско положение. Още през древността освен Дунавския воден път оттук минавал важен път от Скандинавия и Русия към Егея, Анадола и Леванта. Реката била най-важният елемент в географската среда на селището, упражнявала главна икономическа функция, реката била негова съдба. Сексагинта Пристис, Пристаполис, Руси, Русчук, Русе през различните епохи бил седалище на флотилии. Като пристанищен град на Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез "Европа канал" Рейн - Майн - Дунав. По своето географско разположение Община Русе се намира в Североизточна България. Разположена е на високия десен бряг на р. Дунав и граничи с Общините: Сливо Поле, Вятово, Иваново и Кубрат. Центърът на Общината - гр. Русе се простира североизточно от устието на р.Русенски Лом. Неговата територия заема най-западната част на най-голямата крайдунавска низина - Побрежие. Средната му надморска височина е 46м. В рамките на Община Русе влизат следните населени места: Гр. Русе, с. Мартен, с. Николово, с.Сандрово, с. Басарбово, с.Тетово, с. Червена вода, с.Ново село, с.Семерджиево, с.Просена, с.Хотанца, с.Долно Абланово, с.Ястребово. Терасният комплекс е особено добре изразен североизточно от Русе и е съчетан от наличието на две заливни тераси от 4 до 7м. и три над заливни тераси: 15-22м; 30-66м и 54-65м. Територията, която Русе заема, има очертанията на елипса, ориентирана с дългата си ос успоредно на реката по протежение на 11 км. Градът обхваща територията по високия терасиран дунавски бряг, включена между слетия със сушата остров Матей и устието на р. Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. Старото градско ядро заема най-обширната тераса, около която Дунав прави плавна дъга. В западния й край, след намесата на човека, за девет десетилетия са станали значителни изменения. До началото на миналия век Дунав е достигал до подножието на Флотската кула, където са били флотските казарми и старото устие на р. Русенски Лом. След като се появява и образува остров Матей, устието на р. Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, оформя се лиманът - пристанище Русе-Запад, зимовище на корабите, правят се насипи по заливната тераса, изменя се бреговото очертание и самият дунавски бряг и фарватер се преместват значително на север. Върху най-старата железопътна гара (сега Национален музей на транспорта и съобщенията), разположена на заливната тераса, е отбелязана надморска височина 22,8 метра. По-голямата част от град Русе лежи на надморска височина между 35 и 45 м. На юг хълмистият терен е увенчан от Саръбаир, висок 159 м. Върху него, до Левент табия, се издига Телевизионната кула, висока 206 м с антената. Това е най-високата кула в България. Физикогеографите приемат, че средната надморска височина на Русе е 45,5 метра. Геолого-геоморфоложкия профил на територията разкрива речни наноси върху льос, льосовидни отложения и аптски варовици. Съвременните морфогенетични процеси имат широко проявление, особено в негативен аспект. Това е плоскостната ветрова и водна ерозия, разрушаваща структурата на почвената покривка, а също така и въздействието на дълбоката линейна ерозия. По своето местоположение Община Русе се явява важен национален транспортен комуникационен и търговски възел с намиращи се на нейна територия гранични пунктове на р. Дунав и в Свободна безмитна зона. Разстоянието по шосе от Русе до София е 331 км, до Варна 203 км, до Пловдив 293 км, до Плевен 153 км, до Велико Търново 107 км, до Силистра 124 км. Мостът на р. Дунав между България и Румъния, в района на Русе и Гюргево, "приближава" още повече румънската столица Букурещ на 72 км и пропуска през Русе влакове за Букурещ, Киев, Москва, Будапеща, Братислава, Прага, Берлин, Варшава, за София, Варна, Бургас. През моста преминава голям поток автомобили към българското курортно Черноморие и вътрешността на страната. От север към града се събират няколко важни пътя: Будапеща - Брашов - Букурещ - Русе, Варшава - Лвов - Букурещ - Русе и Москва - Киев - Букурещ - Русе - София и оттам към Македония и Албания. В настоящия момент преминаването на р. Дунав с авто- и ж.п. транспорт се осъществява единствено в източната част на Балканския полуостров през "Дунав мост", край гр. Русе. Вероятно тази ситуация ще се запази, тъй като строителството на втори мост, все още е в процес на проучване и съгласуване с Румънското правителство. Целият национален и транзитен ж.п. трафик към/от Централна, Северна и Източна Европа преминава през гр. Русе. Това се отнася и до значителна част от автомобилния трафик и водния транспорт. ИСТОРИЯ Русе е стар български град, пристанище на река Дунав. От незапомнени времена хората са се заселили до реката, която им дава препитание – така се е образувала Русенската селищна могила от праисторическо време. Намерени са глинени идоли – покровители на живота, които днес се пазят в музея. Селището е било с добре очертани жилищни и обществени сгради, с улици и квартали. По времето на римския император Веспасиан (69 - 79 г.) възниква кастелът и флотската станция Сексагинта Приста. Крепостта била разположена на главния крайдунавски път от днeшния Белград до делтата на р. Дунав. От тук почвали пътища за градовете Нове (Свищов), Марцианопол (Девня), Одесос (Варна), Никополис ад Иструм (при с. Никюп, Великотърновско). Тези данни научаваме от надписи върху милиарни колони, които стояли на изходните артерии на Сексагинта Приста. Името на крепостта се среща в различните писмени паметници най-често в три варианта: Сексагинта Приста, Сексанта Приста или само Приста. Първата част на името произхожда от латинското числително име “сексагинта”, което в превод означава “шестдесет”. Втората част е от гръцки език (приста, пристис) и означавала вид боен бързоходен кораб с весла. Предполага се, че в Приста е имало 60 места за акостиране на такива кораби, от където произхожда и името й – шестдесет кораба или градът – пристанище на шестдесетте кораба. Пръв австроунгарският изследовател Феликс Каниц отъждествява днешния град Русе с античната крепост Сексагинта Приста. Първите археологически изследвания дължим на братя Шкорпил. Те правят описание на крепостта, събират и обнародват някои намерени надписи, предмети от всекидневието, монети, проучват гробове. Системни археологически разкопки на крепостта не са правени. Само на застрашени от съвременното строителство участъци са проведени спасителни разкопки. В резултат от тях са проучени североизточната бойна кула, част от северната крепостна стена и останки от четири сгради. Кулата има четириъгълна форма със средни вътрешни размери 4,00 Х 3,80 м. Стените й са дебели 2,70 м. Северната крепостна стена е запазена по протежение на 50 м. Ширината й варира от 2,75 до 3,00 м. Официален надпис от времето на Диоклетиан (298-299 г.) съобщава за възстановяване на крепостта като президий (голямо селище) след разрушаването й при нашествието на готите (250 г.). Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VІ и началото на VІІ век. По-късно, през ІХ – Х век, върху нейните руини, възниква средновековното българско селище Русе, което постепенно се превръща в крепост на брега на реката и възстановява своите стражеви функции. Археологическите находки от времето на Първото българско царство доказват наличието на тази българска крепост и селище. През езическия период (до средата на ІХ век) поселението носи името Русе, по названието на празника Русалии. Според изследователите тук е съществувал култ към покровителката на младежки войнски дружини Руса мома, достигнал до нас с помощта на фолклора. И други крепости по Дунав са имали жени-покровители, например Вида (баба Вида) с крепост Видин. След покръстването през ІХ век за всебългарски войнски покровител бил приет Свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се именувал Гюргевград. В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката, заради което в изворите се появяват две названия за именуване на града – Голямо и Малко Гюргево, понякога Русе и Гюргево. От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие. Тук е било седалището на капудан паша – командирът на Дунавския флот. В своя пътепис унгарският пратеник Янош Комароми от 1697 г. пише: "Орошчик (Русчук) лежи на брега на Дунава. Той е голям турски град, има крепост и е пристанище на всички дунавски фуркати (малки кораби), ладии и продоволствени съдове. Тук живее дунавският Капудан паша и има голяма евтиния във всичко. Лозята му във всяко отношение са катo стафидено грозде, по-хубаво от което не вирее и по Токайското възвишение, виното му е евтино." Пътешествениците споменават и за запазена крепост с кули и оръдия. Звездата на Русе обаче изгрява, когато след Кримската война от средата на ХІХ век, княжествата Влашко и Молдова се обединяват в нова държава – Румъния, със столица Букурещ, намираща се само на 70 км. северно от Русе. По това време вече австрийските параходи са направили лесен достъпът до културата на Средна Европа, затова “Европа” прониква в българските земи именно през Русе – по река Дунав и чрез Букурещ. Поради тази причина още преди освобожението тук се случват множество европейски премиери за България – построява се първата гара и ж.п. линия в днешните български предели, открива се модерна печатница, вестник. По инициатива на Мидхад паша, управител на Дунавския вилает, чийто главен град е Русе, се предприемат и градоустройствени промени – появяват се улици с тротоари и фенери, номера на къщите. В Русчук били открити австро-унгарско, английско, руско и италианско консулство и почетни консулства на Прусия, Испания, Белгия, Холандия, Гърция, САЩ. През 1866 г. се създал "Нумине чифлик" (Образцов чифлик) - първото модерно земеделско стопанство у нас с земеделски машини от Виена, между които имало парен плуг. Създадено било съобщително дружество за превоз на пътници и багаж с каруци и файтони. В Русчук (и Пирот) били основани първите взаимоспомагателни каси, послужили за основа на бъдещата Земеделска банка. Като един от главните градове в Османската империя Русе събира водещи фигури на българското възраждане, които от тук контактуват с хъшовете във Влашко. Тук през декември 1871 г. в къщата на Баба Тонка е създаден русенският революционен комитет. Основали го Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Ради Иванов, Ганчо Карамаждраков. Голяма била ролята на Ангел Кънчев за създаването на комитета. През 1874 г. с пълномощно на БРЦК русенският комитет става централен за България. Задачата била да се възстановят и създадат нови комитети в страната за въстание. В резултат през 1875 г. била организирана Червеноводската чета. Неин главен организатор бил Тома Кърджиев. Русенските революционери взели участие и в подготовката на Априлското въстание. Русе е освободен от османско иго на 20 февруари 1878 г., когато руските войски начело с ген. Тотлебен влизат в града. След Освобождението Русе е най-голям град и стопански център на Княжество България, неговата икономика се развива успешно, което се отразява на европейския облик на неговата архитектура. Още преди Освобождението в Русе се появили няколко фабрични заведения: печатница, жп работилница "Тракцията" (1866 г.), кораборемонтна работилница (1879 г.), парната мелница "Папа Маноли" (1866 г.) и тази на капитан Яни (1873 г.), парна бояджийска фабрика на Стоилов - Попов (1876 г.), кожарска фабрика Пенков -Павлов и фабрика за бира "Св. Петка". След Освобождението започнали да се откриват нови фабрики. През 1881 г. се появила кожарската фабрика на Валентин Месетич и Тасо Елич. През 1890т. фабриките в Русе били вече 14. По-късно се появили най-голямата в България машинна фабрика "Евгени Мюлхаупт" (1907 г.), тъкачната фабрика "Постоянство" (1909 г.), захарната фабрика на белгийското акционерно дружество (1913 г.), фабриките "Жити", "Ст. Корабов", "Фазан", "Юта", "Гатю П. Станев'', "Искович Леви", "Начо Начев", мелниците на Моско Калми и Дирян Шулян, текстилни фабрики, фабрики за мебели и за хранителни стоки. В навечерието на Първата световна война в Русе функционирали общо 696 предприятия, от които 278 били фабрики, а останалите - занаятчийски работилници, в една или друга степен свързани с индустриалното производство. Между двете световни войни градът бил засегнат от голямата световна криза. Закрили се много фирми и банки. Градът загубил своя хинтерланд - Южна Добруджа, силно намалял износът на зърно. Оттеглят се най-големите чуждестранни фирми. От 1935 г. за кмет на Русе бил назначен инж. Кирил Старцев и благодарение на неговата активна работа в навечерието на Втората световна война градът отново е в стопански и културен подем, населяван от 51 000 жители. През 1935 г. е открито Параходство Българско речно плаване, през 1939 г. Халите, през 1940 г. – Съдебната палата и фериботът Русе – Гюргево. След края на Втората световна война и налагането на съветския икономически модел на развитие, в Русе започват процеси на национализация на икономиката и мащабна индустриализация. За няколко десетилетия градът се превръща в един от най-големите промишлени центрове. Населението му нараства значително, градът става четвърти по брой жители. През 1954 г. е построен Дунав мост, след това ново пристанище, две ж.п. гари, летище. Построяват се нови жилищни комплекси, силно развитие получава културния сектор. През 1948 г. се създава Симфоничен оркестър, от 1959 г. – Филхармония. През 1949 г. е създадена и Русенска опера, а от 1961 г. възниква международния симфоничен фестивал Мартенски музикални дни, утвърждават се Международния джаз фестивал, регионалния фолклорен фестивал “Златната гъдулка”, театрален фестивал през последните години и др. Утвърждават се Драматичния театър “Сава Огнянов”, художествената галерия, Регионалният исторически музей, който е един от единадесетте най-големи музеи в страната. Регионалната библиотека “Л. Каравелов” има обособени британски, немски и френски информационни центрове. През 1972 г. в Русе е открит телевизионен център, а през 1976 г. е построена и телевизионна кула, висока 201 метра – най-високата на Балканите. От 1946 г. в Русе има висше училище – първоначално Висше техническо училище, от 1954 г. – ВИММЕСС, от 1996 г. Технически университет, а сега Русенски университет. Съвременният град продължава да заема важно място в икономиката на България – в последното десетилетие основните промишлени браншове в Русе са химическия и текстилния. Днес русенци се гордеят със своя европейски град, събрал елита на българското национално възраждане, чиито кости се пазят в Пантеона на възрожденците; днешните граждани чертаят уверено своята визия за развитие, като се опират на добрия пример на старите русенци, един от които, Елиас Канети, е нобелов лауреат за литература.