Дирекция Национален парк Рила

Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. Името Рила произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида. Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове. В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS). От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея. Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период. Национален парк “Рила” е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци. Национален парк “Рила” е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г. Граници на Парка Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина (между 41°53? и 42°19? северна ширина, 23°07? и 23°55? източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м.).