Общинска администрация Роман

Община Роман заема югоизточната част на област Враца в Северозападна България. На изток граничи с областите Плевен и Ловеч, а на юг със Софийска област. Общинските и граници са на запад - с община Мездра, на север - с община Бяла Слатина, на изток - с общините Червен бряг, Луковит и Ябланица, а на юг с общините Правец и Ботевград. Заема площ от 301,52 кв. км. Административен център на общината е гр. Роман (заема площ от 116,117 ха, на която живеят 3 598 жители регистрирани по постоянен адрес към 01.01.2009 г.), разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър и р. Искър. Град Роман отстои на 42 км източно от областния центьр - гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа. Пътищата от гр. Роман към съседните общини са разположени лъчеобразно, предимно от IV клас. Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София-Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино) по долината на река Искър. На територията на общината има 12 села — Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Долна Бешовица, Хубавене, Курново, Стояновци, Средни рът, Караш и Марково равнище. Население 6 965 жители по постоянен адрес (към 01.01.2009 г.). ТУРИЗЪМ Географското разположение благоприятства за развитието на туризма, както поради екологично чистата и живописна природа, така и поради наличието на уникални археологически находки - останки от римски крепости и други (град Роман е разположен върху останки от селище от Бронзовата епоха (2000г. до н.е.) и има продължителна история). На територията на общината е създадено туристическо дружество "Искърски оазис", което има за цел организиране на различни форми на туристическа дейност, главно екологичен, селски туризъм и реклама на атрактивни туристически обекти на територията на общината. Добра база има в Струпешкият манастир с 50 легла и красивата вила „Горска фея" в околностите на Караш с 20 места. Природа На територията на община Роман няма природни паркове и природни резервати с национално значение, но има природни забележителности – вековни дървета, пещери, скални образувания и др. Общата площ на горските територии е 92 909 дка. Горските територии са изградени от съобщества на различни видове растения (над 500). В горските екосистеми преобладава горун, благун, дъб, бук и цер. Разпространени са и клен, полски ясен, бряст, габър, липа и акация. От иглолистните дървета преобладава - бял бор. Има вековни дървета на средна възраст от 150 до 500 години. От храстовите видове са разпространени дрян, глог, шипка. Района се характеризира с голямо биоразнообразие. Установени са над 500 вида растения, над 100 вида птици, над 80 вида бозайници, а в реките се срещат – скобар, бяла и черна мряна, клен и др. видове риби. Богата е и пещерната фауна. ИСТОРИЯ Роман получава името си от разрушената по време на турското нашествие крепост „Роман", наричана сега „Романова крепост". Свидетелства за миналото са десетки археологически паметници - граничен камък от римско време, вила „Рустика", римската крепост „Крив град", наблюдателната кула на могилата край с. Струпец, датирана от първото българско царство. Първият писмен документ с името Роман е турски регистър от 1430 г. Град Роман е освободен от османско робство на 27 ноември 1877 г. Развитието му започва със строителството на ж.п. линия София-Роман, която се открива официално на 20.II.1897г. и на ж.п. линията Роман-Плевен, открита на 18.VII.1899г. Тук идват от близки и по-далечни селища повече от хиляда души, които отварят дюкяни. Търговската дейност се засилва с откриването на големия железопътен мост на ж.п. линия София-Варна край Роман. През 1913 в Роман е създадена организация на БРСДП. По време на Юнското антифашистко въстание (9 юни 1923) гара Роман е завзета от фашистка група. Жители на Роман участват във въоръжената антифашистка борба през 1941-44. Интересна е историята и на с. Камено поле. Според някои учени Камено поле е селище от няколко хиляди години. В историческия музей в гр. Враца се съхраняват древни сечива намерени в околностите на селото. Известно е като пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил, (за което всъщност има доказателства) и се разнасят легенди, че под основите и е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от 18 и 19 век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора - Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на Музея на народното творчество. В местността Градище край с. Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Има няколко легенди за произхода на името на селото, като най-известната е за Куна — кралица, живяла в края на 14 век. В Освободителната война 1877-1878 г. Радовене е дало Опълченците: Павел Дичев (1842-1901) и Филип Йолов (1851-1940). Радовене е основано по време на турското робство и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени. В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев. Село Караш се намира на десния бряг на р. Малък Искър и е изселено след 1958 г. поради заболяване на населението от нефрит. По времето на национално-освободителните борби тук е съществувал деен революционен комитет. През селото е минавал един от нелегалните пътища на Васил Левски, който през август 1872 г. пренощувал в него. Къщата, в която е пренощувал Левски, отдавна я няма, но на мястото е поставен възпоминателен знак. Нагоре срещу течението на реката се намират останките на калето Кривград — силна крепост през българското Средновековие. Преставлява четвъртита кула, заобиколена със защитни бойници, строени от ломен камък и хоросан. Руините сега са обрасли с храсти и са труднодостъпни. Старото име на село Стояновци е Кирилово. Жителите на село Кирилово се включват в партизанското движение в България от 1941-1944. Името Стояновци идва от братя Стоянови. Те организират младежите от селото да станат партизани. През април 1944 г. те се включват в отряд "Георги Бенковски". На 26 юни 1944 г. в местността "Черни дол" край село Брусен в тежка битка много от тях загиват. Жителите на село Стояновци са православни христяни. Но въпреки това в селото няма църква, и никога не е имало. Община Роман е създадена с Уkаз от 1.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 5.12.1977 г. като център на селищна система. Общински център е Роман, обявен за град на 4.09.1974 г.