Общинска администрация Кричим

Кричим е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Кричим. Община Кричим по брой на населението, което живее на територията и, е една от най-малките в Област Пловдив. По данни на Областното статистическо бюро към 31.12.2003 година в общината са живели 8 698 души. При територия на общината от 54 895 дка площ средната гъстота на населението на един квадратен километър е 158,44 души. Община Кричим се намира в югозападната част на Област Пловдив в така наречената “Северна родопска яка”. Заема част от Пазарджишко-Пловдивско поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Общината граничи с Общините: Стамболийски, Перущица, “Родопи”, Девин и Брацигово. Заема обща площ около 50000 декара. На територията ? освен град Кричим няма други населени места. Общината е разположена в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – хълмист с преход към склоновете на планината. Тя има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки с Община Родопи – град Пловдив, при съседните общини – Стамболийски и Перущица и с областния център – град Пловдив. Исторически формирана, Община Кричим заема важно място във връзката “Централни Родопи – вътрешността на страната”. През нейна територия протича река Въча, която е оформила естествен пролом за изграждане на пътната артерия за родопския град Девин. Тази артерия свързва три области – Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка. История Кричим е древно селище от ранновизантийско време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход. Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Асеновия камък, на който е изсечен един изключително ценен надпис, отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”. Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена. След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света Гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти издадени от името на Иван Асен II за тези манастири е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на Иванко. Същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба. Кричим е едно от няколкото селища в Пловдивския край, които в ранното Възраждане (1396 – 1762) са имали килийни училища. Манастирите “Св. Богородица” и “Св. Врач” са поддържали църковно-славянското и българското книжовно предание и са служили за училища. Те са съхранявали най-скъпото нещо за народа - писмеността. През 1451 г. Кричим е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдив). По заповед на Мехмед II, на Чандарлъзаде Халил Ха?реттин Паша внука му Халил Паша очертал границите на селото. Границата била определена по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената Ески Хисар (Стар хисар), Кова (кофа) юзу или юзлу. Хиуджетът (документът) е написан от Мустафа бени Али (Хасковски Кадия), Хаджъ Мухаммет Сарухан бени Абдуллах, Искендер Мюслахаддин. Икономиката в община Кричим е слабо развита.Промишлеността в Общината е представена от значителен брой микро, малки и средни фирми. В близост до града са разположени язовир Кричим и ВЕЦ Кричим. Туризмът, като отрасъл, не съществува на територията на Община Кричим. Община Кричим има по-високо равнище на безработица, в сравнение с равнището на безработица в страната към 21.12.2001 г., отчита се ръст 15,96 пункта. Общината няма изградена система за професионално обучение. В основни линии тя разчита на областния център Пловдив и другите съседни общини, където има създадени професионални училища. Забележителности От покрайнините на града започва територията на резерват Изгорялото гюне. В близост се намират останки от стената на древната крепост Кричим. Местността е известна под името Калето. В околността е разположен и камъкът на цар Иван Асен II, на който е изсечен надписът:"На този камък седя цар Иван Асен, когато превзе Кричим". Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия. За величието на Кричим, за будно население и силни хора със запазена вяра и традиция, говорят и двата манастира, основани и издигнати през Средновековието в долината на р. Въча при Кричим в подножието на родопския връх Клисура – “Св.Богородица” и “Св.Врач”. Кричимските манастири са стари духовни, културно-народностни и просветителски средища. В тях са създавани и съхранявани културни ценности, опазвани са вяра, духовност и народност. Разрушавани в размирни времена и въздигани отново, светите кричимски обители са били не само божи храмове, но и училища на народа за богоугоден и християнски живот, за опазване на българския дух.