Общинска администрация Крумовград

Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи. Тя заема 26% от територията на област Кърджали и 0,75% от територията на страната. На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад - с Кирково и Момчилград, на север - с Кърджали и Стамболово, а на юг - с Република Гърция. Общата територия на общината е 843, 320 кв.км., от която 48,79% са горски територии, 47,83% - земеделски територии, 2,18% са територии на населени места и други урбанизирани територии, 1,2% са площите с водни площи, транспортна инфраструктура и други. Общината се състои от 78 населени места, съставени от 403 махали. Административен център е град Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Капитан Андреево, отстоящ на 130 км. Най-близкият воден граничен пункт е Бургас, отстоящ на 310 км от Крумовград. Най-близкият железопътен възел е Момчилград, отстоящ на 32 км. Проходът Маказа, където се изгражда гранично-пропускателен пункт, отстои на 40 км от гр.Крумовград и на 18 км от западната граница на общината История До 1934 г. името на Крумовград е Кошу кавак, което произлиза от провежданите тук кушии - надбягвания с коне. Градът е разположен върху праисторическо селище. През ХІІ – ХІХ в. той охранява пътя за Мосинопол (Гюмюрджина), трасиран още през античността. По време на османското робство мястото, на което е разположен днешен Крумовград, е средище на околните села, заради построената дървена джамия, където в петъчен ден се събират вярващите. Във връзка с това се оформя пазар, а по-късно предприемчиви хора построяват складове за съхраняване на стоките, с които търгуват – кожи, пашкул, тютюн и други. Към складовете има и по една-две стаи за охрана, които впоследствие се превръщат в къщи. Търговци на тютюн предимно от Ксанти, закупуват тютюна и го пренасят за обработване през Гюмюрджина в Ксанти. По време на османското владичество в Кошу кавак живеят седем-осем турски семейства и едно българско. Селището е избрано за устройване на каймакамство, което от своя страна е предпоставка за по-нататъшното му развитие. Обособяват се община, кадийство и данъчно управление. След обединяването на Княжество България и Източна Румелия, Кошу кавак добива ролята на средище по пътя, който свързва селищата от Кърджалийския район с Одрин, който е главен град на валийството. Мястото се оценява като стратегически възел, затова е построена е казарма с джапхане (погреби). Каймакамството е просъществува до 1912 г. Македоно-одринското опълчение освобождава Кошу кавак на 8 ноември 1912 г. В старите турски казарми е настанена опълченска дружина с командир полковник Думусчиев. В края на юни 1913 г., след обявяване на Междусъюзническата война, когато българската армия е на сръбската граница, башибозукът убива кмета на града и унищожава местния гарнизон. През Балканската война Крумовградски район влиза отново в чертите на България, установява се българска администрация и Крумовград става околийски център към Гюмюрджински окръг. През 1920 г. Крумовград се включва в състава на новоучредения окръг Момчилград със седалище в гр.Кърджали. Момчилградски окръг е закрит през 1934 г. и Крумовградска околия е включена в новоучредената област Стара Загора. През 1949 г. е проведена административна реформа, с която са закрити областите и се създават окръзи. Крумовградска околия е включена в Хасковски окръг. Околията съществува до 1959 г., когато малките общини от околията с центрове Крумовград, Гулийка, Поточница, Странджево, Токачка, Голяма Чинка, Аврен, Голямо Каменяне, Черничево, Тихомир, Звездел, Нановица и Попско, административно и териториално преминават към Кърджалийски окръг. Със сегашния териториален и селищен обхват община Крумовград съществува от 1988 г., когато към създадената през 1979 г. селищна система Крумовград се присъединява селищна система Аврен.. Климат Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,20°С, с максимална температура 37,00°С и минимална температура -16,00°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м?, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата. Релеф и полезни изкопаеми Релефът на общината е полупланински и хълмист. Общата денивелация е от юг на север, следваща пониженията на Мъгленишките хребети в северна посока. Средната надморска височина е 425 м, а вертикалното разчленение 170 м. На територията на общината са установени минерално-суровинни ресурси, без да са разработени, кат: азбест, вермикулит, серпентизирани ултрабазити и дунити, талкошисти и скално-облицовачни материали. При направени геоложки проучвания от “Болкан Минерал енд Майнинг” АД, в района на общината са открити находища на злато. Общото количество на запасите е 28 тона с високо процентно съдържание. След концесиониране на находището се предвижда да започне промишлен добив на злато по открит способ. Установени са, но не са разработени находища на минерално-суровинни ресурси, като азбест, трас и перлит в землищата на селата Аврен и Голямо Каменяне Туризъм В община Крумовград съществуват благоприятни предпоставки за развитие на селки и екологичен туризъм, тъй като тя разполага с разнообразни и атрактивни туристически ресурси. Характерното съчетание между ценната природна среда и културно-историческото наследство, би привлякло интереса на различен тип туристи.