Общинска администрация Кърджали

Община Кърджали е разположена в югоизточната част на Република България. Тя е най-голямата община в Източно – родопския планински масив с територия от 574.7 кв.км., което е 20% от територията на Област Кърджали и 0.51% от територията на страната. Тя обхваща 117 населени места, обхванати в 45 кметства. Граничи с общините – Хасково, Стамболово, Момчилград, Ардино и Черноочене. Постоянно живеещото население в общината е 70 196 души към 01.03.2001г. Град Кърджали се е обособил в естествен административен, търговски, културен и промишлен център не само на общината, но и на Източните Родопи. Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е втория по големина град в България. В момента най-близкият КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция и Република Гърция. В него с години са насочвани значителни по размер инвестиции за изграждането на много промишлени, строителни и търговски фирми. По такъв начин той се е превърнал в икономически център на Област Кърджали. Климът Общината попада в Южнобългарската климатична Община и по-точно в Източно-родопския климатичен район, повлиян от топлото Средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минимални температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото – 24 градуса. Средната годишна температура се движи в границите 11-13 градуса. Годишната температурна сума е около 4 000 градуса. През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември , декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември. Поради южното положение на Общината голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. Пез пролетта падат достатъчно количество валежи, които осигурявт добро овлажняване на почвата. От юли започва срявнително ясно очертан безвалежен период, проявен най-добре в края на лятото и в началото на есента, който продължава до октомври. Годишната сума на валежите е около 600 литра/кв.м. ВОДНИ РЕСУРСИ Река Арда с нейните притоци се характеризира с висок воден стоеж през пролетта при топенето на снеговете и пролетно-летните дъждове. За акумулирането на водите на р. Арда и нейните притоци са изградени 3 язовира и 28 малки язовира и баражи. Водата от тях се използва за водоснабдяване, хидромелиорация и напояване на различните култури, но най-вече на тютюн. През летния период/юли-септември/ се чувства сериозен недостиг на вода в общината. Вода също така не достига за поливане на селскостопанските култури и най-вече за поливане на тютюна и зеленчуковите култури. По поречието на р. Арда са построени три големи язовира, два от които са на територията на общината: “Студен кладенец”, “Кърджали”. Язовир Кърджали е с обем 532 млн. м3, а язовир "Студен кладенец" е с обем 489 млн. м3. Основното им предназначение е регулирането на големия и силнопроменлив отток на р. Арда по сезони. Водните ресурси, така акумулирани, са предназначени за произовство на върхова електроенергия и за напояване. КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА КЪРДЖАЛИ 1. Средновековен комплекс "Перперикон" Най-големият мегалитен ансамбъл на Балканския полуостров е на хълма, наречен Перперикон. Първоначалните създадени в края на бронзовата епоха скални изсичания усърдно са продължени през ранножелязната епоха, 11 - 6 в. Пр. Христа . От същото време е и богатият керамичен комплекс намерен при редовните археологически разкопки. Но най-шокиращото при тези проучвания се оказва откриването на грандиозен, издялан в скалите кръгъл каменен олтар с диаметър почти 2 метра. Епохата на Римската империя е оказала огромно влияние върху коплекса. Разкопките и изследванията на археолозите показват, че там е бил издигнат огромен дворец на няколко етажа върху скалните изсичания. Около хълма е бил построен внушителна по своите размери крепост, със стени дебели по 2,8 метра. В крепоста са били изградени цели квартали с жилищни сгради и храмове. В днешно време повечето от тези сгради са все още под земята, но са открити улици, издълбани в скалата, които говорят за добре развита инфраструктура. Този впечатляващ мегалитен паметник е ставал жертва на няколко набези през вековете, като е бил сриван до основи и възстановяван в последствие. 2. Манастирски комплекс "Св. Йоан Предтеча" В Кърджали се намира и един от значимите cредновековни паметници - храмът "Св. Йоан Предтеча" в кв."Веселчане", реставриран в този вид през 2000 година. Той е бил част от средновековен манастирски комплекс от 11-14 век, когато манастирската крепост става и епископска резиденция. Доказателство за това са разкритата гробница на епископ и намерените в нея уникални златотъкани епископски одежди, които вече са реставрирани и консервирани. Хипотезата, че може би до Кърджали има и втори епископски център се потвърди от последните проучвания на археолозите през 2001 година. 3. Каменните гъби . До с. Бели пласт са намерени 35 оброчни плочки, посветени на бога херой- тракийския конник. Тук е имало тракийско светилище. Над селото, до самия път на билото, под вр. Каратебе се намират каменните гъби, високи към 3м. и с хармонични форми на естествени гъби. Образува ли са се в продължение на хиляди години под въздействието на атмосферни условия. Те са с розови петна, неопетнени пънчета и зеленикави гугли, неописуеми красиви. Изваяни са в риолитови вулкански туфи. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ Пещера “Карангил”, с. Широко поле Пещерата е образувана във варовикови скали, триетажна, с дълбочина 650м. Обитава се от различни видове прилепи. В пещерата се намира и единственото света находище на паяк (Centromerus milleri). Пещери “Иниклер” / “Стремските лабиринти”, с. Стремци Добре запазени галерии на мини за добив на злато / І-ІІІ в.от н.е., римски/. Обща дължина 460 м. Галериите са подобни на лабиринт, откъдето идва и името им. Пещери “Снежинките”, с. Снежинка /под с. Дъждовница/ Седемте пещери се намират под средновековната крепост Хасара. Най-голямата от тях е с дължина 110 м. и излиза до крепостта, като таен вход Пещера “Тилкин”, с. Опълченци Образувана е на скален венец, обща дължина 125 м. Била е обитавана в древността. В пещерата са и единствените находища в света на сляп пещерен бръмбар. Пещера “Карабекирова”, с. Глухар Образувана е на скален венец над р. Върбица. Пещерата е била обитавана от първобитни хора през неолита. Пещера “Бръжлянина”, с. Висока поляна Намира се в близост до крепостта” Хисара”. Обитавана от прилепи. Защитена местност “Юмрук скала”, с. Калоянци Защитени от изчезване видове животни и растения /черен щъркел, египетски лешояд, голям ястреб, белоопашат мишелов,черношипа ветрушка, сокол скитник, тракийски кеклик, бухал, синявица, скална лястовица, червенокръста лястовица, испанско каменарче, пъстър скален дрозд, син скален дрозд, червеногушо коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и типичните за Източните Родопи скални и горски хабитати. Защитена местност “Средна Арда”, с.Звезделина и с. Висока поляна Защитени от изчезване видове растения и животни /египетски и белоглав лешояд, белоопашат мишелов, черен щъркел, скална зидарка, син скален дрозд, тракийски кеклик, прилепни колони. Забележителен ландшафт. Защитена местност – находище на венерин косъм, м. Кьош дере - западно от Кърджали на 0.5 км. от устието на р. Арда Находището е с територия около 1 км. по левия, по-висок и скалист бряг на р. Арда. Растението е включено в Червената книга. Защитена местност – находище на родопска горска майка, по течението на р. Перперек, между с. Перперек и с. Сватбаре Растението е балкански ендемит, включено е в Червената книга. Находището е на площ от 17дка., наблюдават се малки групи от родопската горска майка. Природна забележителност “Кърджалийски пирамиди” ( “Каменна сватба”), с. Зимзелен - източно от гр. Кърджали “Кърджалийските пирамиди” представляват интересни, причудливи образувания, изваяни от риолитови туфи и туфити в разнообразни форми на площ от 50 дка. Разнообразните им багри – розови, жълти, ръждивочервени и др. се дължат на наличието на манганови, железни и др. метални окиси. Природна забележителност “Каменни гъби”, с. Бели пласт Произходът е сходен с този на “Кърджалийските пирамиди”. Формите наподобяват гъби. Площта им е 30 дка. Природна забележителност “Скален прозорец”, с. Костино, м.”Костинско дере” Скални образувания Манастир “Св. Йоан Подром” / ”Св. Йоан Предтеча”, гр. Кърджали, кв. “Веселчане” Укрепен средновековен манастирски комплекс от ІХ – ХІV век. В запазена гробница в притвора на храма са открити останките на висш духовник със запазени символи и тъкани /златотъкана плащеница/. Храма е реставриран, в него са запазени и част от стенописите. В момента е действащ. Тракийска крепост, с. Иванци, м. “Телевизионна кула” Тракийска крепост – VІІ – І век пр.н.е. Средновековна епископия, с. Ненково, м. “Асара” Късноантична и средновековна укрепена епископия от ІV – ХІV век. В близост до град Кърджали до устието на река Боровица. Тракийски скални ниши, с. Дъждовница, с. Ненково Издълбани в отвесни скали ниши с различна дълбочина и култово предназначение. Тракийските ниши край с. Дъждовница са близо до природната забележителност “Скален прозорец “ с. Костино. Тракийска крепост и скални ниши, с. Лисиците Тракийска крепост от ІV – І век пр.н.е. в близост се намира връх “Дамбалъ” действащо светилище. Крепост “Хиперперакион”/”Перперикон”/ и Тракийски царски дворец /резиденция/, с. Горна крепост, м.” Асара “ Средновековна крепост от VІ – ХІV век. Под старата крепост е открит тракийски царски дворец със светилища от ІV – ІІІ век пр.н.е. Този свещен тракийски царски дворец е уникална археологична находка в световен мащаб. Крепост “Мнеакос”/“Моняк”, с. Широко поле, м. “Хасар алъ” Средновековна крепост – ХІ – ХІV век Крепости “Хисара”, с. Вишеград В местността “Хисар юстю” се намира късноантична и средновековна крепост./ ІV –ХІV век/. В местността “ Харман кая” е открита тракийска крепост / ІV – І век /