Общинска администрация Ракитово

Община Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположена е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград, отстоящ на 12 км. В близост (на около 7 км) е язовир Батак, където се намира и курортният комплекс Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 км от Ракитово), Пещера (на 30 км), Пазарджик (на 50 км), Стамболийски (на 70 км). По-краткият и удобен маршрут е през Пазарджик (на 80 км). Ракитово е на 70 км, през Превала и Доспат, от границата с Гърция КПП "Илинден", както и на 120 км от прекрасните плажове на гр. Кавала. Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението правят Община Ракитово уникално кътче в сърцето на Родопите. Население Населението на Община Ракитово наброява -16 444 души град Ракитово - 8289 души град Костандово - 4353 души село Дорково – 2955 души Площ община Ракитово - 246.438 км2 град Ракитово - 117.099 км2 град Костандово - 49.88 км2 село Дорково - 79.459 км2 Климат Мек среднопланински при средногодишна температура 8 градуса, средноянуарска минус 3 градуса и средноюлска - около 18 градуса. Валежите (650 мм) са с максимум през лятото - 21 мм и минимум - 110 мм през зимата. Снежната покривка се задържа за около 70-80 дни през годината. История Територията на община Ракитово е обитавана от древността. През VІІ-VІ хилядолетие преди Христа възникват и първите неолитни селища при гр. Ракитово и с. Дорково. Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Тракийски крепости с важно стратегическо значение са изградени в местностите "Пашино бърдо" и "Качаков чарк" край гр. Ракитово и "Алков камък" при гр. Костандово. Църквите от раннохристиянската епоха на V-VІ век след Христа на територията на цялата община определят района като важно културно, религиозно и духовно средище, център на епископия. По време на турското владичество селата в Чепинското корито, в т.ч. гр. Ракитово, гр. Костандово и с. Дорково, се споменават в турски данъчни регистри от 1574 г., като гр. Ракитово е с най-големи феодални приходи - признак за едно голямо българско селище. На територията на община Ракитово, при с. Дорково, е прочутата от българското средновековие крепост "Цепина", наричана от хронистите "чутовна" и "недостъпна”. Тя е столица на Родопската област, престолнина на деспот Алексий Слав. Църквата "Св. Неделя" е паметник на културата, построен от християни и мохамедани. Иконостасът е дело на Банската художествена школа. Четиринадесет икони са най-добрите иконописни образци от VІІ-VІІІ в. Раннохристиянската базилика в местността "Николица" в Ракитово датира от V-VI век. Съществувала до ХVII век, когато е разрушена. От 1923 г. е издигнат малък параклис "Свети Никола". Базиликата е свързана с културата на местното тракийско племе беси, епископска, равна по план на базиликата "Света София" в гр. София. Впечатлява с големината, монументалността и запазените архитектурно-художествени детайли. За съхранението й от 1994 г. се извършват консервационно-реставрационни работи. Животът в землището на града се заражда около IV в. пр. Христа, в местността "Могилите". Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Община Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище. Първото училище в Община Ракитово е създадено през 1865 година. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова, която се заселва в гр. Ракитово 1883 година. Според Стефан Захариев към средата на 19 век, гр. Ракитово има 260 жители в 80 къщи, част от които са помаци. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в гр. Ракитово живеят 3485 души, от които 1510 помаци. Разцветът на гр. Ракитово е през 1935 година когато е най-големият туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линияСептември-Добринище, той запада. През 1963 г. гр. Ракитово е обявен за планински климатичен курорт, през 1964 г. — за селище от градски тип, а през 1969 г. — за град. През 1977 г. става и общински център.