Общинска администрация Провадия

Община Провадия е разположена в Североизточна България по дължината на дефиле, обградено със скали от изток и запад. Заема периферно място във Варненска област. Граничи с пет селищни системи - Ветрино, Девня, Аврен, Долни чифлик и Дългопол, а западната й граница - с периферни селищни системи от Шуменска област. Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр. Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край. През 1388 г. след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град. Природа Територията на община Провадия се характеризира с умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 11.9оС. Теренът в по-голямата си част е равнинен и хълмисто-платовиден, с надморска височина до 220 м, което в съчетание с водните ресурси (р. Провадийска и притоците й), плодородните черноземни, сиви горски и карбонатни почви и подходящия климат благоприятства отглеждането на зърненожитни и етеричномаслени култури, трайни насаждения и овощни градини. Някога склоновете на Провадийското плато очевидно са били покрити с вековни гори. Днес се срещат относително млади естествени насаждения от цер, габър и липа - следствие на планомерни акции за изкуствено залесяване. Минерално богатство На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище. Природните запаси от сол тук са практически неизчерпаеми. Солените бани в Провадия са единствени по рода си в страната. Лечебни бани с подобно действие има само в Карлови Вари -Чехия. През 1917 г. младият войник градинар Стоян Събев открива в местността Тузлата край река Провадийска (спирка “Солна мина”) солено изворче. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците. През 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение, а през 1938 г. тя е разширена с още едно отделение. Нарастващият интерес и голямата посещаемост налагат построяването на модерни минерални бани през 1962 г. Те са разположени в южния край на града. В тях по етернитов тръбопровод чрез помпи се довежда натриево-хлоридна вода от сондажния извор Солената вода, а по друг тръбопровод - натриево-хлоридно-алкална вода от местността Ерека на 2 км от града. Сондажният извор Ерека съществува от 1952 г. Според класификацията на Картенс-Александров хлоридно-хидрокарбонатно-натриевата вода от местността Ерека спада към четвърти клас (смесени) минерални води. Температурата на водата е 23оС, дебитът - 280 л/мин, реакцията - алкална. Забележителности Културното наследство на общината включва 26 разкрити археологически обекта, 8 древни църкви, 185 архитектурни паметника, 6 музейни сбирки, два музея, както и 13 съвременни паметника. Особено интересни за туристите са православните храмове “Свето Благовещение” и “Свети Никола” и мюсюлманската джамия от ХІV век. История Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр. Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край. В периода на Първата българска държава крепостта не се използва, но на петнадесетина километра северозападно процъфтява манастирски комплекс, свързан с владетелския двор. По време на Втората българска държава градът е военна крепост, административен, стопански и духовен център. През 1388 г. след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Към средата на ХVІ в. крепостта запада. Градът трайно се установява на днешното си място в котловината, по бреговете на р. Провадийска. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. Голяма част от мюсюлманското население се преселва в Турция. На негово място прииждат българи от близките села и от Източна Турция. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.