Д-р Костуркова

Д-р Благовеста Костуркова e клиничен хомеопат, който предлага индивидуално и семейно консултиране и психотерапия за деца и възрастни. Психологична консултация при затруднения във взаимоотношенията в семейството - родители деца, проблеми в семейната двойка и разширеното семейство Индивидуални консултации свързани с житейски кризи, преживявания на стрес и загуба. Семейна медитация при семейства в развод Психотерапевтът е психиатър? Грешно! Нито психиатърът е психотерапевт, нито психотерапевтът - психиатър. Много хора смятат, че двете професии са идентични, от което следват куп заблуди и предразсъдъци, разпространени в обществото. Психиатърът е лекар, със специализация по психиатрия. Психиатрията е клон на медицината, който се занимава с психопатологията, или психичните болести като медицински проблем и третирани като такива - с лекарства. Този подход е много подходящ за тежки заболявания като Шизофренията, и фундаментално погрешен за повечето от психичните проблеми, с които се сблъсква средностатистическият българин, докато се бори с живота, както може. Психиатърът не е психотерапевт, защото не е квалифициран за това. Единственото, с което той може да ни бъде полезен, е поставянето на диагноза, в съответствие с Международната класификация на болестите и предписването на медикаменти, от които, както споменахме по-горе, се нуждаят само ограничен кръг, тежко болни хора. Психотерапевтът, най-често, е специалист с образование по психология, медицина или други подкрепящи професии. Психотерапевтът е специално обучен за такъв. Неговата работа е свързана именно с обикновените хора и психичните им проблеми, които не са резултат от умствено/мозъчно заболяване. А такива са огромното мнозинство от психичните разстройства. Такъв е вероятно и Вашият случай. Семейния психотерапевт работи със семействата и техните проблеми. Психотерапията служи само за лечение? Една от заблудите с чисто български привкус. Поради това убеждение, сме много изненадани, когато разберем, че на Запад, почти всеки има свой психотерапевт. Понеже смятаме, че на психотерапия се ходи от зор, автоматично заключаваме, че западняците масово са болни, или най-малкото - неспособни да се справят с живота. Погрешно заключение. Психотерапията несъмнено служи за лечение, при наличие на разстройство, изискващо терапия. Това обаче, далеч не е единствената й функция и принизяването й до хапче, към което прибягваме в спешен случай, ни лишава от разнообразните ползи, които можем да извлечем от нея. Чрез психотерапията можем директно да влияем върху ежедневието си и да променяме нещата, които се случват там. Това включва семейството, работата, любовта, общуването, социалния ни образ, черти на характера, емоции, навици. Посредством психотерапията, ние моделираме живота си и го правим по-добър. Психотерапията е незаменим инструмент за изследване на нашата собствена душевност - метод за самопознание и усъвършенстване. Естествено, различните методи на психотерапия постигат това по различен начин и в различна степен обхващат цялостта и многообразието на човешката психика. Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция. Именно хигиената на душата е причината, хората в развитите общества масово да ползват услугите на психотерапевт. Когато дребните, ежедневни проблеми бъдат навреме преодолявани, те не се натрупват в психиката и не създават предпоставки за по - сериозни психични разстройства. Използването на психотерапията за тези цели е въпрос на житейска култура, както хигиената на тялото. Психотерапията осигурява своята неделима част от уравнението здрав дух в здраво тяло. Психотерапията е за лудите? Друго, типично българско схващане, пряко свързано с преждеспоменатите. Всички сме чували репликата: Аз да не съм луд, че да ходя на психотерапия?!. За българите, сякаш няма разлика между сериозната психична болест и психологическите затруднения, с които почти всички се сблъскват в ежедневието си. Тази остаряла представа има дълбоки корени - твърде дълго всякакви психични проблеми са били класифицирани по един и същи начин - като психични болести. Оттам, погрешно, асоциираме и психотерапията с психичната болест и нейния антураж - психиатрични клиники, лекари, унизително отношение и клеймо за цял живот. Да ходиш на психотерапия е срамно? Следствие от горната заблуда, което е разбираемо, но напълно неоснователно. Грешната линия на логика е следната: имаме проблем - това означава, ако не директно, че сме луди, то поне, че нещо не ни е наред, че сме сбъркани - което е срамно и унизително. Оттам и ходенето при психотерапевт става компромат, петно в биографията, което е по - добре да премълчаваме. Помнете обаче, че става дума просто за поредната, българска специфика на мислене. В развитите общества, нещата стоят по коренно различен начин. Всеки може да прави психотерапия? Защо трябва да плащам на психотерапевт, след като мога да си излея душата на някой роднина/приятел? Това е въпросът, който голяма част от българите си задават. Той се базира на идеята, че психотерапията е дейност (най - често разговор), която може да бъде проведена с всеки, а резултатът ще е един и същ. Крайно погрешно схващане - ако психотерапията беше това, то нито тя, нито професията психотерапевт щяха да съществуват. Психотерапията не се явява просто изливане на душата. Или раздаване на съвети на килограм, както правят добронамерените и не чак толкова, познати. Да не говорим, че близките и роднините обикновено са част от проблема. Психотерапията е научен метод за психологическо въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд върху личността на терапевта - моделиране на неговите особености и качества в съответствие с определени стандарти. Психотерапията се прилага по стриктни професионални и етични правила, а също така има ясно формулирани приоритети и цели. Психотерапията фундаментално се различава от останалите видове междучовешки отношения. Тя се осъществява в специфични рамки и граници. Това означава, че тя не замества и не може да бъде заместена от други дейности, а фигурата на психотерапевта няма аналог в ежедневието. Именно поради горните специфики, психотерапията е крайно специализирана и високоплатена услуга навсякъде, където се практикува.