Общинска администрация Летница

Община Летница е разположена в най-северната и най-равнинна част на Ловешка област. В нея са включени четири селища – гр. Летница, с. Горско Сливово, с. Крушуна и с. Кърпачево. Границата й е очертана от общините Ловеч, Левски, Пордим, Севлиево и Сухиндол. През територията й преминава приблизителната граница, която отделя Дунавската равнина от Предбалкана. Територията на общината е 178 кв. км – 4.3% Ловешка област и население 6 000 души. Центърът на община Летница е средновековно българско селище, което датира от ІV век пр. Христа. Едно доказателство за тове е откритото през 1963 г. сребърно тракийско съкровище. Община Летница се развива като селскостопански район. Обработваемата земя е 111 188 дка. Благоприятните климатични и природни условия предопределят отглеждането на зърнени, фуражни, технически култури и плодове. На площ от около 2000 дка частни стопани отглеждат малини и ягоди, а продукцията се обработва в “Летница” ООД – хладилник 1500 т., собственост на австрийска компания. Община Летница се намира в изключително благоприятна ситуация по отношение на околната среда. На територията на общината няма екологични замърсители и екологично замърсени зони. Туризъм Най-голямата туристическа атракция е природната забележителност “Маарата” в с. Крушуна. Тя включва карстов водопад с височина около 15 м и най-голямата водна травертинова каскада в страната; втората в страната водна пещера, достъпна за спелеолози на 150 м от входа; бигорови пещери; 56 вида птици, от които включени в “Червената книга” на България – бухал, орел-змияр, черен щъркел. Непосредствено до природната забележителност е открит минерален извор с дебит 16.5 л/сек, температура 58 С и минерализация 11.5% Природна забележителност “Маарата” с. Крушуна “Перла в короната” на община Летница е природната забележителност “Маарата”. Намира се на 8 км. от град Летница в южна посока и на 34 км. в източна посока, в южната част на село Крушуна. Карстовото плато, попадащо в територията на общината е изключително окарстено и тук на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Не случайно БАН в частност Географски институт и Фондация Център по карстология е избрал именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с.Крушуна - еталон на защитена карстова територия в България. Природната забележителност с площ 5,7 ха цели опазването на характерните геоморфоложки образования. Местността е включена в лесопарк “Маарата” с площ 430 дка. В непосредствена близост до местността има пещери и водопади: “Бонинската” (Попската) – дълга 2 753 м. с надморска височина 254м. с най – дългото подземно езеро (около 800м.) у нас на около 1 час и 20 минути пеша от с. Крушуна в югозападна посока; “Горник” – дълга 1080 м. и 258,5 м. надморска височина: “Урушка” (Пройновска) пещера - 1600 м дълга и 173 м. надморска височина. На тази пещера се намира и най – високият водопад в региона с около 20 м. височина, чиито води пълнят местното язовирче В района на Природната забележителност “Маарата” се намира една от малкото екопътеки в страната. Тя се състои от 15 живописни мостчета, монтирани по дължината на целия изключително красив и живописен Крушунски водопад, най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Изключителната привлекателност на цялата тази местност, чиято особенност са бигоровите тераси, формират най-живописния водопад в района. Заобикалящите околността бигорови скали, животворните води на водопада и горските масиви са причина за освежителната прохлада през знойните летни дни и защита от студените ветрове през зимата. Местността, известна с името “Марата” е един кът с много очарование. Предверието на високите скали описват огромна подкова на ръба на Деветашкото плато. Девствеността на този прекрасен кът приютява за отдих любители на природните красоти, алпинисти, спелеолози и привлича погледите на местните туроператори. Районът на общината е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Горските масиви са запазени и разнообразни, подходящи като среда за отглеждане на диви животни и бъдещо изграждане на ловни паркове за туризъм. Разнообразните видове дивеч – диви прасета, сърни и елени лопатари, както и на фазани, са още едно условие за развитието на ловен туризъм и превръщането на горските масиви в природни паркове. Непосредствено до парк “Марата”, в северната му част, има открита минерална вода, с дебит 16,5 л/сек, температура 58 С и минерализация 11,5 %. Нейният състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания. Всички тези природни дадености са като изсипани накуп трохи от торбата с райските благини при което са налице всички природни и антропогенни дадености за развитие на туризма в община Летница. Крушунска скална обител Исихазмът е религиозна система, която третира възстановяването на пряката връзка между Бога и хората. Учението изисква от исихаста да се отдаде на пълно мълчание и дълбока вътрешна молитва – само така може да достигне до дълбините на истинската вътрешна радост и удовлетворение, само така може да стане съвършен. Ръководейки се от желанието да постигнат единение с божествените енергии, исихастите са търсели усамотение в труднодостъпни местности, където да се отдават на молитви и съзерцание, далеч от светския живот, недосегаеми за делничните несгоди. Вероятно това е причината тук в района на Крушуна тези философи-отшелници да потърсят своето място. Голяма вероятност има около пещерата “Маарата” още в древността да са съществували светилища на тракийски божества, тъй като самите места, където непрекъснато извира вода са се считали за свещени от древните народи. Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени геоложки знания. Килиите им са издълбани в бигора, чиято неголяма твърдост е позволила да бъдат издълбани в почти недостъпните отвесни скали около водопада няколко монашески килии и ниши. С тях вероятно е поставено началото на Крушунския средновековен манастир. ЕКОМАРШРУТИ 1. Екомаршрут " През очите на времето-история и природа" Крушуна - Кърпачево е пешеходен маршрут за наблюдение на местната флора и фауна, с подходящи условия за отдих и наблюдение, преминаващ през природни и исторически забележителности. Трасето започва от центъра на с. Крушуна. В центъра на селото има постави указателна табела. От главния път се тръгва в дясно по асфалтова улица, около 200 м., после пътя продължава в гориста местност, в посока югоизток. На няколко места по дърветата има поставени стрелки, указващи правилната посока, водеща към маршрута. Туристическа пътека лъкатуши сред ливади, изпъстрени с червени шипки и черни боровинки, ароматни и цъфтящи треви и лековити билки към уникални скални образувания наречени в миналото "дъран амбаръ" /от турски- житен хамбар/. Вълнуваща е легендата за тези скали. На времето хората са бутали с пръчка в дупка в скалите и от там излизало просо. Тази природна атракция може да се види и днес. Край скалите са създадени условия за наблюдение на природата, както и за отдих и почивка - пейки, кошчета за боклук и каменно огнище. В условия на безопасност може да се наблюдават представители на местната флора и фауна. Посетителите могат да видят дивият свят и неговото биологично разнообразие и да общуват с него без да го увреждат. Общата дължина на пешеходния маршрут е около 3 км от центъра на с. Крушуна. Подходящ е за разходка и пикник. Време за преминаване-120 мин. 2. Пещерата " Голяма Гарваница" в с. Горско Сливово Любопитна за посетителите е пещерата " Голяма Гарваница". От с. Горско Сливово, посока с. Кърпачево, в ляво от асфалтовия път на около 1,5 км от центъра на селото има кариера. Пещерата се намира между кариерата /в дъното, към планината/ и обслужващите постройки и съоръжения непосредствено до пътя. Поставена е информационна табела на пътя. Пещерата е проучена и картирана за първи път през 1966г по време на Републиканска пещерна експедиция. През 1980-те се монтират съоръжения от метални стълби и площадки, които правят входния отвес достъпен за туристи. Същевременно входът на пещерата бива ограден и на дъното й се изгражда стационар за комплексни карстоложки изследвания Пещерата е бедна на образувания. При снеготопенe и проливни дъждове от езерния сифон на дъното на входния кладенец идва значително количество вода, което преминава по пещерните галерии и се губи в крайната зала. Пещерата е дълга 275 м.