Общинска администрация Луковит

Община Луковит се намира на север от Балкана, по поречието на река Златна Панега. Разположена е на територия от 454.222 кв. км, с население 20 641 души. Административен център на общината е гр. Луковит, в който живеят 10 779 души. Това го прави четвъртия по големина в Ловешка област. Района на Луковит има дълга история започваща още преди 2-3 хил. години преди новата ера. Доказателство за това е откритото тракийско съкровище. Община Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток - Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг - Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини. Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина. Характеризира се със студена зима и горещо лято. Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори - чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др. Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София - Русе и София - Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор. Община - Луковит се сътои от 12 населени места с територия 454,225 декари, която представлява 11,003 % от територията на Ловешка област Луковит се намира на 171 м надморска височина. Общата територия на общината възлиза на 454 225 дка, от които 221 798 дка е обработваема земя. Исторически факти за Луковит Луковит е разположен на двата живописни бряга на река Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност. Чудно живописен е изворът на реката при село Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори. Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност, в чест на древния гръцки бог на медицината Ескулап или Ацклепий, на брега на извора е бил построен храм-хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап - Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега. Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от рилските езера, от .... . Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато в кривака слагал за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие. Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част - от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900г. се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит. На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки / намерено е тракийско съкровище / , и римляни, и българи - доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играли ролята на пари / когато не е имало такива /, монети парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие - 1740-1750г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета "Неделичко", заедно с Карлуково - 39 къщи, Долни Луковит - 44 къщи и др. За втори път чрез исторически документи името на Луковит срещаме в редица статии, посветени на историята на помохамеданчването на българите от течението на Вит, Искър и Скът. През бърната епоха, края на XVII - 1683-1687х., Луковит, с редица селища, кои повече, кои по-малко , са били подложени на насилствено помохамеданчване. Според написаното от Васил Миков, Луковит не е бил напълно помохамеданчен, защото в 1860г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която нашия град , наред с река Златна Панега, са станали известни в страната. Песента се казва "Луковитски моми" и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище "Съзнание" - Луковит. През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време, според преданията на стари хора от нашия град, са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор, Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли тук, в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но съществувало само 30-40 години. През 1889/1890г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска с 25 общини и 49 села и Луковитска с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първото училище "Инж. Г. Ив. Вълков", построено 1898г. ; прогимназия и гимназия; Народно читалище; . Тук е мястотот да кажем, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.