Общинска администрация Лъки

Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи и включва площ от 292 519 дка. Граничи с общините: Асеновград, Чепеларе, Баните и Смолян. Разположена е в близост до курорта Пампорово и международно известния манастир Бачково. На нейната територия се намира известната, като културно средище, местност “Кръстова гора” и ловно-стопански район Държавно ловно стопанство “Кормисош” с прекрасни условия за ловен туризъм. Районът се намира в живописните клисури на р. Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. Реките са пресекли дълбоко и стръмно разклонените структури с различна пространствена изолация. На територията му се разполагат – град Лъки, като административен център и осем населени места: Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово. Град Лъки се намира на 36 км. от гр. Асеновград, на 54 км. от областния гр. Пловдив и на 88 км. от гр. Смолян. Географското положение на Община Лъки я поставя в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни и комуникационни центрове. Природни условия и фактори за развитие Съхранената чиста природна среда е едно от специфичните предимства в Общината, а също така и наличието на природни ресурси – руда и горски площи. Налице е производствен опит и традиции в областта на ловния туризъм, картофопроизводството, рудодобива, дърводобива, шивашката и трикотажната промишленост. Релеф На територията на Общината са разположени природни обекти, просторни гори, реки и водоеми, разнообразен релеф. Районът е богат на разнообразни земни форми, с типично планински релеф. Характерни са много стръмните склонове, някои от тях с ниска устойчивост. Големите наклони са допринесли за добре изразени склонови процеси и обособяване на места на много мощни коловиални отлагания и в същото време до оголване на склоновете, по които липсва всякаква почвена покривка. Релефът е подчертано ерозионно-денудационнен с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения терен на територията, обуславят масово активни ерозионни процеси. На много места, на стръмни и много стръмни терени, при малка пълнота на дървостоите и вторично засилена от човешката дейност, се е развивала площна ерозия, а по някои дерета и ровинна ерозия. Средната надморска височина е 850 м. В различните населени места поради силно пресечения терен, тя се движи в границите от 660 м /гр.Лъки/, до 1600 м /с.Манастир/. Климат Община Лъки попада в Континентално - средиземноморската климатична област. Влиянието на Бяло море оказва благоприятно въздействие върху климатичните условия. Зимата е сравнително мека. Планинският релеф смекчава летните горещини. Пролетта е дъждовна и краткотрайна, есента - топла и продължителна. Средната годишна температура е 11,5 градуса по Целзий. Преобладаващите ветрове са западни и южни. Средногодишната скорост на вятъра, на височина 10 м. от земната повърхност, е 1,1 м/сек. По-висока средно месечна скорост на вятъра има през месеците февруари, март и април. Средногодишната скорост на ветровете по посока е приблизително еднаква и е 1,3 м/сек С малко по-висока средна годишна скорост са ветровете с южни посоки. Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100 л/кв.м. Това валежно количество е благоприятно за развитието на дървесина и друга растителност. Сезонното разпределение на валежите е с зимен максимум през месец декември и пролетен през месец май. В края на месец ноември и началото на декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което валежите падат във вид на сняг. Продължителността на задържалата се снежна покривка се движи в границите на 21,5 см за гр. Лъки, до 1,0 м за масива Хайдушки поляни, също в зависимост от надморската височина. В ниските части средната височина на снежната покривка е около 10 см и не се задържа дълго време. Средната относителна влажност на въздуха не се изменя значително през различните сезони, като през април-октомври се задържа в границите 50-60 %, а през зимата – 80 %. Средната относителна влажност на въздуха е 72-85 %, а средно за годината е 75%. Продължителността на вегетационния период зависи от времето, през което средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10 градуса. За района този период е 160-170 дни. В някои по-усойни места, макар и не всяка година, се получават късни пролетни и ранни есенни слани след началото и преди края на вегетационния период. Те причиняват известни вреди в развитието на растителността, но тъй като са сравнително рядко явление, имат ограничено значение. Горско стопанство Община Лъки заема територия от 28 800 ха, от които 22 940 ха – горски фонд, 5 499 ха - земеделски земи и 361 ха - в регулационни граници.Горите обхващат 74 % , от тях 5350 ха са частна собственост. Създадени са две горовладелски кооперации “Сарп Борун” в с.Джурково и “Чил Тепе” – с. Манастир с обща площ 382 ха. Предвидено е пълно възобновяване на общинските гори чрез залесяване на изсечените площи. Залесената площ на стопанството е 19 399,2 ха, което е 83,1 % от общата площ на горите с държавно значение ( без горските пасища). Изградените култури и насаждения заемат 2,5 % от общата площ. Незалесената дървопроизводителна площ е 235,1 ха или 1 % от общата площ. От нея 38,6 ха заемат невъзообновените сечища, а 196,5 ха (0,8%) са голини. Всички сечища и част от голините са предвидени за залесяване. Общо дървопроизводителната площ на стопанството е 19 634,3 ха, което е 84,1 % от общата му площ. Недървопроизводителната горска площ е 3709,1ха или 15,9 % от общата му площ. Площта на горските пасища е 819,1 ха. Държавният горски фонд е 13074,8 ха, църковните гори са 50 ха, а общинските гори на територията на община Лъки са 2013 ха. Те се използват за дърва за огрев за местното население и социално слаби лица. Част от тях се използват и за строителна дървесина. Защитени територии и забележителности На територията на Общината се намира част от резервата “Червената стена”, който е признат за биосферен резерват от ЮНЕСКО и три природни забележителности: “Скален мост”, водопад “Гюмбюртията” по река Белишка и водопад “Свети дух” по река Манастирска. Тук се срещат около 2000 висши растения. Във флористичния резерват “Червената стена” се срещат палео - и неоендемити за нашата страна или за Балканския полуостров. Из градините и по поляните расте синята родопска съсънка. Ендемичен за нашата страна е родопският лен. Балкански ендемити са румелийският трахелиум и сърцевидна – листната глобулария. Скалите и сенчестите долове често са обрасли с прочутата родопска хаберлея, наречена силивряк. С фуниевидните си лилави цветчета се смята за едно от много красивите диви цветя на Родопите. В ниските долове се среща ендемичната за нашата природа родопска горска майка. Тук расте най-красивата орхидея – венериният чехъл. Само в България, по-специално в Родопите и на нашата територия растат и видовете - родопска каменоломка, родопски рожец, декоративен лопен и родопска скабиоза. Проектът за създаване на Природен парк “Западни Родопи”, включва и община Лъки, който има за основна цел да съхрани уникалното природно и културно наследство на Родопите. Принадлежността на Община Лъки към категорията “Природен парк” ще позволи да се съхрани природата и прилагат екологични схеми на земеделие и туризъм, развитие на инфраструктурата и др. Държавно ловно стопанство “Кормисош” – гр. Лъки създава забележителна атрактивност и удоволствия за български и чуждестранни туристи, като предлага лов, риболов, конен и екотуризъм. Отстои на 210 км от летище София и 70 км от летище Пловдив. Станцията разполага с една ловна резиденция с 16 места, 3 бр. ловни домове и 11 бр. ловни хижи. Културно наследство Паметник на културата, с историческо значение, е църквата “Св. Троица” в с. Югово, която е построена през 1842 год. Същата представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70 – те години на ХІХ век. Иконостасът е таблен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 год. и 1851 год. Основен поклоннически център в Общината е манастирския комплекс “Кръстова гора – Св. Троица”, който е изграден в м. “Кръстова гора”. Новопостроеният манастирски комплекс, лековита вода от “Аязмото” и легендата за заровена част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос привличат към това свято място хиляди посетители от страната и чужбина. В с. Борово и с.Манастир от началото на века с доброволен труд и средства на местното население са построени и двете църкви. И до днес двата храма са стожери на вярата, моралните устои, християнските добродетели и духовното пречистване на жителите на с. Борово и с. Манастир. Историческата местност “Хайдушки поляни” е разположена в Преспанския дял на Средни Родопи, на юг от с. Манастир, част от която попада в територията на община Лъки. По живописни пътеки от с.Манастир се стига до връх “Свобода” и връх “Преспа”, в близост до които са построени туристически хижи. Тук се намира къщата на Пейо Шишманов – организатор на революционно четническо движение през 1900 - 1908 год. В местността е издигнат паметник в чест на Илинденско – Преображенското въстание. От с.Манастир през м. Хайдушки поляни /х. Момчил юнак и Рожен/ по традиционен пешеходен маршрут любители на познавателен, исторически, ски и екотуризъм имат възможност да се насладят на красотите на Националния курорт “Пампорово”. В почти всички населени места се провеждат срещи на родовете, които привличат все по-голям туристически поток. В община Лъки са регистрирани читалища в гр. Лъки, с. Борово, с. Дряново, с. Белица и с. Манастир. От същите се очаква да се превърнат в активни организатори на традиционни празници, обичаи и състави за автентичен фолклор. Да се ангажират местни инструменталисти и изпълнители за представяне на местния фолклор като елемент на туристическата дейност. От занаятите в региона са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството и дървообработването, а от “женските” занаяти тъкане на хоризонтален стан на китеници, родопски одеала, торби и други, плетиво, шев и везане. Традиционните дейности в земеделието и животновъдството се практикуват масово в региона и съхраняват традиционната родопска кухня, свързана с картофопроизводството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.