Общинска администрация Любимец

Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Хасково. Любимец е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до градовете Харманли и Свиленград. Градът е административен център на община Любимец. Старото му име е Хабибчево. Община Любимец се намира в източната част на Хасковска област. Заема територия от 335 кв.км и се нарежда на шесто място в областта по този показател. На изток граничи с община Свиленград и Република Гърция, на юг — с община Ивайловград и на запад — с общините Маджарово и Харманли. Населението на общината наброява 11 880 души. Средната географска гъстота е 32 д/кв.км при 54 д/кв.км за областта и 75 д/кв.км за страната. По този показател общината се нарежда на седмо място. Община Любимец има изключително добро транспортно-географско положение. През землището на общината и през самия град Любимец преминават международния път Е-80, който свързва Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Хасково, Любимец и Свиленград с Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка. Край Любимец ще премине и автомагистрала „Марица“, която има същото направление както Е-80. Освен шосейният коридор от тук преминава и ж.п. линията от Западна и Централна Европа през София — Пловдив — Димитровград — Любимец за Свиленград, Истанбул и Близкия Изток. Електрифицирането на участъка Пловдив — Свиленград ще подобри ж.п.-транспорта на територията на община Любимец. История Първите селища в околностите на Любимец датират от 6000 години преди новата ера. През тракийско време — третото, второто и първото хилядотие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По това време районът е обитаван от тракийското племе одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура. В Средновековието този край също живее интензивен и културен живот, следите от който са намерени край някои селища. Петстотинте години на османско робство са период на пълен застой. Селищата западат, културният живот секва. Някъде в началото на тези столетия е основано и селището, което днес е град Любимец. Той е включен в пределите на България след Съединението. На 29 април 1948 г. въоръжен отряд, включващ войници от граничния участък — Свиленград, милиционери от преносима рота, намираща се в град Свиленград за подсилване на граничната охрана, милиционери от Околийското управление на милицията в Свиленград и 2 оперативни работници от Държавна сигурност, е направил засада в местността Кандамуновия кладенец в землището на село Сива река. Там е заловена група от двайсетина човека, сред които и 12-годишни деца — ученици от местната гимназия. Групата предварително е организирана от провокатори на Държавна сигурност и всички бегълци са разстреляни за назидание на населението — да се спрат бягствата в съседна Гърция. Гробовете на убитите не са известни. Река Марица разделя община Любимец на две равни части. Административният център град Любимец е разположен на западния бряг на реката. Разстоянието от него до границата с Република Гърция е 9 км, а с Република Турция – 45 км. Територията на общината е 344 917 дка, от която 59% са земеделска земя. Обхваща 10 населени места – град Любимец и 9 села. Климатичните условия са подходящи за развитието на растениевъдството, лозарството и винопроизводството. На територията на община Любимец се намира част от Ивайловградския язовир. Местността край язовира е много красива и природата е запазена. Тук има условия за практикуване на различни водни спортове, като регати, риболов, гребни спортове. Култура и изкуство В община Любимец има осем читалища в гр. Любимец и селата Малко Градище, Вълче поле, Оряхово, Лозен, Белица, Йерусалимово и Георги Добрево. Читалище "Братолюбие" гр. Любимец има над 115 години история. От своето основаване до сега то е истински просветен, духовен и културен център за жителите на гр. Любимец. Едно от основните направления във вековната история на читалището е развитието на художествената самодейност. Един от първите самодейни колективи, които започват своята дейност, непосредствено след основаването на читалището, с театралният колектив. В читалище "Братолюбис" работят детски школи за характерни танци, школа по пиано, детска певческа група "Детелина", детска студия за театрална самодейност и група за изучаване и популяризиране на стари градски песни. В продължение на две десетилетия тук функционира школа за народни танци, като главно внимание е насочено към изучаването и представянето на танцовото народно изкуство от района на Странджа-Сакар и Източна Тракия. Съществено направление в работата на читалище "Братолюбие" в неговата най-нова история е краеведческата дейност, съхранение и популяризиране на местния фолклор, на народните традиции и обичаи в района. В тази връзка заслужава внимание фактът, че в периода 1932 1939 г. член на читалищното настоятелство -Б. Бонев, издава един от първите в региона вестници в. "Правда". С активното съдействие и участие на читалището два пъти е издавана книгата "Любимец", под печат са книгите за историята на банковото дело в Любимец и историята на читалище "Братолюбие". В сградата на читалището функционира богата етнографска сбирка. Огромен.е приносът на читалище "Братолюбие" за проучването, съхраняването и популяризирането на песенното народно творчество в общината, на народните обичаи и обряди. По проект на читалището, одобрен от Национален фонд "Култура", на 24 и 25. VIII. 2001 1 .се провежда Първият регионален събор "Народното творчество на Сакар от миналото към бъдещето”.