Общинска администрация Лясковец

Град Лясковец Разположен е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото бърдо, в подножието на скалата, върху която се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел", на 10 км североизточно от гр. Велико Търново, на 2 км. югоизточно от гр. Горна Оряховица и на 5 км. южно от р. Янтра. Градът е върху наклонена равнина на надморска височина от 170 до 260 м. Открит е на изток и на север към долината на р. Янтра и Дунавската равнина. Релефът на територията е хълмисто-равнинен и обхваща части от Дунавската хълмиста равнина и Средния Предбалкан. Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято и студена зима. Сравнително ниската средногодишна температура (11.5?С) и високата годишна амплитуда (25.2?С) са белези на континенталния климат в района. Годишното количество на валежите е под средното за страната. През територията на общината протича р. Янтра, която извира от Стара планина и се влива в р. Дунав. Подземните води на територията на общината са карстови и порови. Разпространени са главно следните почвени типове: черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, които заедно с климатичните особености и разнообразния релеф са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са подходящи за отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, лозарство и зеленчукопроизводство. В сравнение със земеделските земи горските масиви са със сравнително малка площ и включват предимно широколистна растителност. Град Лясковец принадлежи към Великотърновска област и е център на община, която граничи с Община Горна Оряховица, Община Стражица, Община Златарица и Община В. Търново. Общата й площ възлиза на 117 542 дка. В границите й влизат 6 населени места - град Лясковец с площ 213 ха и петте съставни села с площи както следва: с. Джулюница - 186.3 ха, с. Козаревец - 153.7 ха, с. Добри дял - 186.3 ха, с. Драгижево - 91.1 ха и с. Мерданя - 89.8 ха. Населението на общината наброява около 15 000 души, около 9 500 от които живеят в гр. Лясковец, 2100 в с. Джулюница, 1200 в с. Добри дял, около 900 в с. Козаревец, 700 в с. Драгижево и 600 в с. Мерданя. От общия брой на жителите около 48% са мъже и 52% - жени. По възрастова структура населението е приблизително както следва: до 18 г. - 13%; население в трудоспособна възраст - 55% и население в пенсионна възраст - 32%. Географското положение на общината благоприятства развитието на транспортно-комуникационната система, обслужваща националната транспортна мрежа. Мрежата на автомобилния транспорт включва републикански и общински пътища с обща дължина 44.65 км. Лясковец и общината са в непосредствена близост до ж.п. възел Горна Оряховица и международното летище в гр. Горна Оряховица. Градът има ж.п. гара на линията Горна Оряховица - Елена. През територията на общината минават и шосейните магистрали София - Варна (I-4, Е772), и Русе - Кърджали (Е85), както и ж.п. линията София - Варна. Община Лясковец е разработила междуобщински транспортни схеми. Селищата в общината са свързани помежду си с пътни комуникации, които са добре развити. През зимните месеци пътните условия не се променят. История Името на града произлиза от дървото леска или лешник (Corylus avellana), което е било характерно за района в миналото, но сега се срещат само отделни единици. Първоначалното звучене на името е Лясковица и по-късно преминава в Лясковец. Процесите по формиране на селище в района започват от каменно-медната епоха - IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие селището получава в началните десетилетия на Второто българско царство благодарение на изграждането на Лясковския манастир - Св.Св. Петър и Павел. Тук е открито и първото богословско училище в България. Днешното положение на града се очертава около XVII век. Съществуват различни версии за това или по-ранно възникване, но липсата на исторически източници не дава възможност за потвърждаване на повечето от тях. Лясковец се оформя като селище, състоящо се от пет махали, носещи имената на съответните църкви: Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Най-старото селище се е намирало в местността Светицата (по името на малка църква - Св. Троица). Махалите се образуват по различно време, главно от различни преселници, като се долепят една до друга. Пример за това са албанските преселници, дошли на коне изморени от дългия път и по-късно наречени "кондьовците". Това название дава и вече остарялото име на Кондьовската махала. На изток от Лясковец (местността Брода) се намирало село Чертовец, което поради честите набези на турци, кърджалии и др. се изселва около 90-те години на XVIII век. Жителите му се заселват в източния край на Лясковец (махалата с църквата Св. Георги), който и досега се нарича от местните Чертовец. Макар и присъединен по този начин Чертовец остава отделна община по време на турското управление. Една от най-интересните легенди свързани с положението на Лясковец по време на турското робство, която намира известно потвърждение от исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: "Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурат за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф". Интересни данни за правното положение на Лясковец, както и на другите три околни села - Горна Оряховица, Долна Оряховица и Арбанаси, се намират въе фермана издаден през 1538 г. от султан Селим II: "Живущите в тези села рая се управляват автономно като свободни граждани. Те ще се считат за опростени и за освободени от всякакви правителствени и обществени налози и данъци... На всеки външен човек, с какъвто чин и положение да е и към каквато и категория да се числи, се забранява да влиза насила в пределите на тези свободни и независими села... Раята да не се третира като проста безправна рая, нито да се напада, изтезава и измъчва...". Въпреки че повечето от тези права остават предимно на хартия, все пак дават известно спокойствие на населението, което преживява робството сравнително по-леко. Казаното в този ферман се преповтаря и в няколко по-късни като този на султан Махмуд II от 16 юли 1810 г. Въпреки това положение от Лясковския манастир потеглят три въстания срещу турското робство. В Лясковец са пребивавали Г. С. Раковски и Васил Левски. Една от многото използвани от тях и от други революционери къщи е тази на Марин Станчев, която се намирала в чертовската махала. Освобождението на Лясковец станало сравнително "тихо" поради липсата на турска войска в града. Заптиетата избягали от Лясковец, когато била донесена вестта, че руските войски са в Търново. За 25 юни 1877 г. Иван Церов пише: "Отидох с някои младежи в Лясковец и от долния му край видях, как турците в бягство си хвърлят по пътя пушки, патрони, припаси, които някои по-смели лясковчани прибираха и занасяха в къщите си". Лясковец е обявен за град през 1880 година с "предписание" на Търновския окръжен началник, No. 1034 от 15 март. По това време кмет е Вълчо В. Бързаков и с него и други видни граждани е свързана историята по обявяването на Лясковец за град. Според нея учителя Ганчо Лавдов бил натоварен да се погрижи за това. Той изтрил буквите "ело" от думата "село" на общинския печат, а буквата "с" преработил на "г". Това според историята било забелязано от управата в Търново, която потърсила сметка на кмета, но все пак станало причина за преименуването на Лясковец в град. Първите данни за населението на Лясковец са във фермана от 1810 г. Според посоченото в него през 1751 г. Лясковец и подчинените му махали са наброявали 252 християнски домакинства (за Г.Оряховица са посочени 164). Според статистическо изследване на руския ген. щаб направено преди обявяването на руско-турската война в Лясковец и Чертовец е имало общо 1140 къщи с 6042 жители. Цифрите от същата статистика за Търново са 1541 български къщи с 3661 души и 1247 турски с 2022 души, а за Г.Оряховица 791 български къщи с 1732 души и 110 турски с 274 души. Населението на Лясковец започва да намалява след 1905 г. главно поради изселване. Изселващите се са предимно чиновници, градинари, търговци и учащи се. Като основни причини за изселването на жители от Лясковец се представят пренаселеността му в навечерието на Освобождението и характерния поминък на населението. Поради липсата на достатъчно обработваема земя много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си по градини в чужбина. През 1906 г. е създадено първото градинарско дружество в Лясковец - "Пчела", а през 1910 г. и второ - "Съгласие". Именно с градинарския занаят лясковчани са най-прочути по онова време. Лясковец е известен винарски център, отглеждат се различни плодове и зеленчуци, някои днешни сортове, от които носят името му (напр. Лясковска бамя). Някои градинари са се установявали в по-големи градове или в чужбина, а замогналите се от тях са имали възможност да осигурят на децата си образование също извън Лясковец или страната, за което е липсвало приложение в родния град. Това довежда до намаляването на населението на града. Други обаче са пътували и са се завръщали периодично, носейки новостите от Европа и големи печалби от бахчите. Така че градинарското движение е дало и своите блага на града. Останалото в Лясковец население се препитава изключително със земеделие поради липса на друго занятие. Този поминък и развитието на града въобще получават и известен тласък от откритата през 1930 г. ж.п. линия Г.Оряховица - Лясковец. В памет на загиналите лясковчани във войните 1912-1918 г. е построен паметник на площада в центъра на града пред тогавашното читалище. Идеята за него е дадена през 1915 г., но активното събиране на средства започва през 1925 г. Проектът поглъща 250000 лева. Паметникът е осветен на 6 ноември 1938 г. От едната му страна е разположена бронзова фигура на войник, а от другата са изписани имената на 219 загинали лясковчани.